Дарителят след като няма как да си върне имота в първоначалния му вид, завел дело срещу строителната фирма по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Съдът обаче отхвърля иска и решението влиза в сила, след въззивното обжалване пред АпС- В. Търново.
В конкретния случай настоящият състав счита, че за ищеца не е настъпило обедняване, изразяващо се в лишаването от определена имуществена облага. Същият е извършил дарение на недвижимия си имот на 30.08.1995 г., като сделката е унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, поради измама с влязлото в сила решение на ВКС от 03.04.2013 г. При унищожаването й породените правни последици биват заличени с обратна сила, т.е. постановеното съдебно решение има преобразуващо действие, което се отнася към момента, когато е била сключена порочната сделка. Последиците от унищожаването са визирани в чл. 34 ЗЗД – всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Доколкото в конкретния казус имотът, предмет на унищожената сделка, е прехвърлен на трети лица, по отношение на тях вписването на исковата молба има само оповестително действие. Сделката е унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, при която хипотеза правата на третите добросъвестни лица не са защитени /ср. чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2 ЗЗД и чл. 114, б. „а”, изр. 2 ЗС/ и с оглед на това, твърденията в исковата молба, че ищецът е титуляр на вещни права върху имота, ведно с извършените подобрения, с оглед на това, че правата на праводателите на ответника са отпаднали, се явяват съответни на материалния закон. [b]След като той не е загубил имуществените си права, не е налице обедняване за него, което да подлежи на възстановяване.
[/b]
[i]От друга страна, не е налице и обогатяване за ответното дружество, тъй като то е придобило собствеността върху имота на възмездно основание, в негова полза е учредено право на строеж върху посочените от ищеца обекти от страна на другите съсобственици, което също е възмездено, строежът е реализиран със средства и труд на ответника. Ако и дружеството да е получило пълната парична стойност на продадените обекти, без да е прехвърлило еквивалентните на нея вещни права, това обогатяване не е за сметка на ищеца, а за сметка на третите лица – купувачи на самостоятелните обекти, поради което липсва и връзката между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяването на търговеца за негова сметка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. До същите правни изводи е достигнал и първостепенният съд, което налага потвърждаването на обжалваното решение.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите, както са направени, и да заплати на въззиваемата страна направените разноски за тази инстанция в размер на 3200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
........................................................................
Въпреки, че отхвърля иска, Апелативният съд признава, че дарителят е собственик на имота и това е една от причините за отхвърлянето на иска. Следователно дарителят все още е собственик.
Преди два месеца ЧСИ наложи възбрана на имота предмет на дарението, което е унищожено, т.е. на къщата с двор, шапрон, пристройки и гараж, които вече не съществуват.
Въпросът ми е, може ли да се извърши публична продан на двора върху който е построен част от блока или на на идеална част от обектите построени в сградата?
![Question :?:](./images/smilies/icon_question.gif)
Могат ли собствениците на обектите да се позоват на придобивна давност и ще бъдат ли уведомени от ЧСИ?
П.П. Жилищният блок взима Акт 16 през 2009 година.
Взискател по изпълнителното дело е строителната фирма пострила блока и НАП.