ЗАКОН за ИД на ГПК

[crossbike]

Търсим под вола теле...ама не намираме...щото няма как да е там...
Това прави neutralen...
Решението на този казус е ясно на всички.
Не разбирам защо се спами темата?!

Който плаща зле, плаща два пъти!!!
Колко много истина са вложили поколенията в горното...

[neutralen]

Да наистина е безсмислено да се пише повече по темата. Аз изразих моето мнение - защо и в какъв смисъл може да се промени чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.
А що се отнася до русенския казус, съдейки по написаното, решението е ясно на всики с изключение на мен. Действително е така - на мен не ми е ясно - какви са процесуалните права на купувачите на ипотекирани имоти, след като според чл.435, ал.4 ГПК те са "трети лица", според решението на съда са страна - длъжник, а според ЧСИ не са "страна" в изпълнителното производство.

[eurolinker]

Отдавна щях да уведомя модератор за спаменето на темата (от неутрален), но и сега не е късно.

[neutralen]

Твърде насериозно се вземаш. Какво като уведомиш модератора.

[gudio]

Може да го видите тук http://www.justice.government.bg/15/
Честно казано, ми се вижда хем по-балансиран, хем повече защитаващ длъжниците, отколкото другите, изникнали като гъби след дъжд.
Най-яростна съпротива среща "революционното" обръщане на подсъдността на изпълнителните дела, което сериозно бърка в... ъ-ъ-ъ-ъ на банки и големи кредитори, като мобилни оператори например.
Досегашният текст следваше принципа, че съдебният изпълнител следва имуществото. Досегашен текст:

Местна компетентност

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Предлага се изключение от този принцип при насочване на изпълнението към вземания на длъжника от трети лица. Това обикновено са банки (запор на банкови сметки), седалищата на всички, с две май изключения, са в София. Ако сте от Балчик напр. и сте забравили някаква дребна сметка от прекратен договор с мобилен оператор, може да бъдете неприятно изненадани от изпълнително дело, образувано при съдебен изпълнител в София, защото запорираната ви банкова сметка е, да речем в "ОББ" - приятен повод да си спретнете екскурзия до столицата, за посещение в кантората на ЧСИ и евентуално ангажиране на софийски адвокат. Предлаганият текст изключва такава възможност:

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

И естествено среща яростна съпротива, затова в проекта има два варианта.
Бай Гъдя, естествено повече си го кефи старият текст, доколкото оперира в СФ (Сан Франциско) Но в момента тече обществено обсъждане - чие ли лоби ще надделее

[bird_of_paradise]

Да туря точка на темата, която отворих:
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMater ... dMat=95439

§ 4. В чл. 280 ал. 2 се изменя така:
„(2) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост; -
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.“

Промяната в ал.1 помага да се преглътне "разтоварването" по ал.2 за брачните ( така или инак приложното поле на реституционните закони вече е ограничено, промяна в имената и ЗУЕС не намирам за така съществено, че да затлачва с дела върховните. Разпределението може би не биваше да остава, но каквото -такова.

Въвежда се служебна проверка за местна подсъдност по заповедното, което е положително не само за длъжника, но ще възпира сегашните злоупотреби.
СИ са задължени да изпращат до заповедния доказателства за връчена заповед за изпълнение, което пък ще пракрати нароилата се порочна практика. Налачната цена при ПП не по-малка от данъчната оценка....
ПЗР също искат своето внимание.

[Pause]

Правилно ли е, да има и такава промяна в действащият ГПК като се върне в правомощията на прокурора, да може да започва предвидените в ГПК производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече започнато производство, в случаите определени със закон, както и когато намери, че това се налага за защита на държавен или обществен интерес, както е било в старата си редакция текста на отменения чл.27 ГПК кореспондиращ с чл.127 т.6 КРБ.Аргументите са за общото благо укрепване борбата срещу беззаконието и неправдата в обществото, и утвърждаване на законността в държавата.

[bird_of_paradise]

Пак поправка. Новия ГПК е по-често ремонтран от ГПК отм. До момента има вече 21 поправки, което означава, че законодателят трябва да отиде на поправителен.
Поправят последните промени в ГПК
http://www.legalworld.bg/46294.popravia ... v-gpk.html

По-малко от месец след като последните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) бяха публикувани в Държавен вестник трима депутати от ГЕРБ предлагат част от измененията да бъдат отменени.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов и съпартийците му и членове на комисията Анна Александрова и Свилен Иванов сега са решили, че част от производствата по Семейния кодекс, които наскоро отрязаха от касация, е наложително да стигат до върховния съд. Докато промените се обсъждаха в правната комисия нито един от тримата не изрази опасения от отмяната на достъпа на тези дела до третата инстанция.

Ето какво предлагат днес тримата от ГЕРБ. В чл. 280 ал. 2, т.2 ГПК след думите "искове по чл. 322 ал. 2 от този кодекс" да се добави "с изключение на въпросите по чл. 59 ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете". Т.е. когато при развод съдът служебно се произнася при кого да живеят децата, на кого се предоставят родителските права и определя режима на отношенията, ако при решението на втората инстанция децата още не са станали на 18 години, то ще може да бъде оспорено пред Върховния касационен съд (ВКС).

Освен това според депутатите от ГЕРБ на три инстанции трябва да се гледат и производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 127, ал. 2 и чл. 128 от Семейния кодекс. Това означава върховните съдии да се произнасят по решенията, с които детето след развод е настанено при близки, различни от родителите, в приемно семейство или институция (чл. 59, ал. 7 СК); по спорове за упражняване на родителските права и задължения (чл.123, ал. 2 СК и по чл. 127 ал. 2 СК); по искания на бабата и дядото за определяне на лични отношения с внучето (чл.128 СК).

Все така изключени от касация остават производства за връщане на избягало дете при родителите му (чл.126, ал. 2 СК); споровете за пътуване на детето в чужбина (чл.127а СК) и исканията за разпореждане с имущество и влогове на детето (чл.130, ал. 3 СК).

В мотивите на тримата депутати от ГЕРБ да върнат касационното обжалване по някои производства не се посочва какво е накарало народните представителите да преосмислят позицията си от преди по-малко от месец. В тях се обяснява колко са важни и динамични всички отношения, свързани със семейството, майчинството и децата. "Те допълнително се усложняват във връзка със свободата на движение и установяване на гражданите на Европейския съюз, включително и извън неговите граници. В резултат на това в българското законодателство бяха приети много бройни промени. Развива се и практиката на Европейския съд по правата на човека, включително и по дела срещу България по повод упражняване на родителски права", пишат вносителите. И заключват: "Ето защо, касационното разглеждане на исковете, свързани с упражняването на родителски права, е от изключително значение за точното прилагане на закона и развитието на правото в една динамично променяща се област".

След това депутатите от ГЕРБ изчисляват, че брачните дела са под 10% от всички, гледани от районен съд и следователно с критериите за достъп до касация само малък брой дела по Семейния кодекс ще стигат до ВКС.

[ivan_lawyer]

Нека да се уредят своевременно законите не че е неспасяемо и при лоши закони.
Аз нямам тълкувателни колебания, но пък нека да внасят, не ми е работа аз да предлагам.
Неясните разпоредби са си неизбежни но какво от това, критиката обаче трябва да е на място.