Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 2

[lexi_]

Р Е Ш Е Н И Е



гр. Кюстендил 7.02.2012г.



В и м е т о н а н а р о д а



Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

при секретаря Е.С. и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД № 45по описа за 2012 год. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.64 ал. 5 и 6 във вр. с ал.2 ЗИНЗС. Образувано е по Предложение изх.№ 186/24.01.2012 г. на и.д.началник на Затвора гр. Бобов дол гл.комисар Ц. Тл за настаняване на преместения с негова Заповед № Я-582/8.12.2011 г. лишен от свобода И.Т.Р., ЕГН **********, от гр. П. от ЗООТ-Самораново в Затвора-гр. Бобов дол, с искане в предложението Окръжният съд да постанови акт, с който лишения от свобода да бъде преместен от затворническо общежитие от открит тип”Самораново” в затвор от закрит тип – гр. Бобов дол.

Представителят на началника на Затвора Бобов дол г-н Х. Г. поддържа предложението и моли то да бъде уважено.

Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предложението.

Лишения от свобода И.Р. не оспорва предложението и счита, че той с поведението си е станал причина за исканото от затворническите власти преместване.

Съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства, представени от страните , прие от фактическа и правна страна следното:

Лишеният от свобода Р. е постъпил на 9.07.2009 г. в затвора-гр.Бобов дол за изтърпяване на общо наложено му по чл.25 ал.1 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години 6 месеца с протоколно Определение от 19.04.2010 г.- по ЧНД № 2002/2010 г. на РС-гр.Царево.

На 4.03.2010 г. Р. е бил настанен в ЗООТ-Самораново. Адаптацията му там е била безпроблемна. При критика е склонен да коригира поведението си. Бил е ангажиран като работник в затворническа кухня в общежитието. Използвани са и уменията му като оператор на парни котли и е замествал титуляра по време на отпуск на тази работа. Участвал е активно в полагане на доброволен труд в района на общежитието. При възлагане на персонални задачи е проявявал отговорност и коректност. Бил е активен читател на библиотеката . завършил успешно специализираната групова работа”Моите нови умения-предизвикателства и избор”.За примерно поведение и постигнати позитивни резултати от тези си участия и постигнати позитивни резултати в труда режимът му е бил заменен от „общ” на”лек” на 11.11.2010 г. Няма налагани наказания , награждавана е многократно с домашен отпуск, от който се е завръщал безпроблемно до м.април 2011 г.

Със Заповед № ЗО-176/20.04.2011 г. на началника на затвора Р. е бил награден на осн.чл.98 ал.1 т.9 ЗИНЗС с „ползване на годишната почивка” извън ЗО-Самораново за срок от 14 дни. От тази отпуска обаче той не се е завърнал в срок –на 17.05.2011 г. и е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 779/18.05.2011 г. Бил е издирван на адреса в гр.Перник и на адреса на майка му в с.Рударци, но не е бил намерен. Бил е задържан на 6.12.2011 г.и отведен в VІ РПУ-гр.София и оттам е установена самоличността му и е бил върнат в гр.Бобов дол, като е бил в отклонение за срок от 6 месеца и 19 дни.

Със Заповед № Я-582/8.12.2011 г. на и.д.началника на затвора-гр.Бобов дол е бил настанен от ЗООТ-Самораново в затвора гр.бобов дол до произнасяне с решение на Окръжен съд-гр.Кюстендил.

Предвид всичко изложено съдът приема, че по несъмнен начин се установи в настоящото производство грубо нарушаване на установения в пенитенциарното заведение ред от л.св.Р., изразила се в дългия период на отклонение от изтърпяване на наказанието-6 месеца 19 дни поради незавръщането му след домашен отпуск извън ЗООТ-Самораново. Макар и единствено нарушение, видно от материалите по делото, същото представлява грубо нарушение на установения ред по см.на чл.64 ал.2 ЗИНЗС, който факт и самият лишен от свобода е осъзнал и не оспорва.

Доколкото в предложението няма искане за определяне на строг режим по реда на чл.69 ал.1 ЗИНЗС, на осн.чл. л. 69 ал.2 ЗИНЗС след преместването Р. трябва да бъде поставен на „общ” режим.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 64 ал.6 ЗИНЗС, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН лишения от свобода И.Т.Р., ЕГН **********, от гр. П. от затворническо общежитие от открит тип ЗО”Самораново” в затвор - Затвора в гр. Бобов дол за изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, определено му на осн.чл.25 ал.1 НК с Определение от 19.04.2010 г. по ЧНД № 2002/2010 г. на РС-гр.Царево, като след преместването се постави на общ режим.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

[maunkata]

Дайте практика за престъплението против съобщенията.

[straf_peicheva]

РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 04.05.2010 Г. ПО Н. Д. № 62/2010 Г., Н. К., І Н. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова

при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 62 по описа за 2010 година.
Главният прокурор е направил искане да се възобнови нохд № 1420/09 г. на Районен съд - гр. С., отмени постановената по него присъда, а подсъдимата М. Ф. Ф. - оправдае по повдигнатото й обвинение по чл. 297, ал. 1 НК. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Защитата на осъдената преценява искането за основателно.
За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С присъда № 764 от 27.10.2009 г. по нохд № 1420/09 г. СРС признал подсъдимата Ф. за виновна в това, че на 10.06.2008 г. извършила бягство от затвора в гр. С. прекъсване на изпълнение на наказание лишаване от свобода по здравословни причини, не се завърнала в затвора), поради което и на основание чл. 297, ал. 1 и чл. 55 НК я осъдил на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години при периодичност на подписването пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от две години.
Необжалвана и непротестирана присъдата влязла в сила на 12.11.2009 г.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Искането е допустимо и основателно.
От фактическа страна е установено, че от 27.07.2004 г. подсъдимата изтърпявала наказание лишаване от свобода. С постановление от 29.04.2008 г. на окръжна прокуратура- гр. Сливен, на основание чл. 447, т. 3 НПК изпълнението на наказанието било прекъснато за срок от 1 месец, считано от 10.05.2008 г. На 10.06.2008 г. Ф. не се завърнала в затвора. На 20.03.2009 г. била задържана и приведена в затвора.
При тази фактическа обстановка (съответна на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК) СРС приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 297, ал. 1 НК, тъй като не се е завърнала в затвора след изтичане на срока на прекъсване на изпълнение на наказание лишаване от свобода.
Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Субект на престъплението по чл. 297, ал. 1 НК може да бъде само лице, което има качеството на "затворник" по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК - всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред.
Прекъсването на изпълнението на наказание лишаване от свобода има за своя последица освобождаване от задържане под стража по установения от закона ред - чл. 176, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията. Освободеното лице няма качеството на "затворник" по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК, поради което незавръщането му, след прекъснато изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, е несъставомерно по чл. 297, ал. 1 НК - чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.
Налице са предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата.
Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО присъда № 764 от 27.10.2009 г., постановена по нохд № 1420/09 г. на Районен съд - гр. Сливен и ОПРАВДАВА подсъдимата М. Ф. Ф. по предявеното й обвинение по чл. 297, ал. 1 НК.


Ето още едно решение, не знам защо преценихте, че качеството е толкова ясно ...

[devva]

Здравейте,

Зная какво приема ВКС, но ме интересува ,ей така като юристи тази норма каква е диспозитивани или императивна?

Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Понеже не искате да ви цитираме какво твърди ВКС, ще ви отговоря така:

Това болднатото няма нищо общо с императивния или диспозитивния характер на нормата. Нормите се делят на императивни или диспозитивни в зависимост от това дали страните могат да уговорят нещо различно. В случая при всички положения това не е така, а нормата е чисто и просто императивна.

Що се отнася до това дали е налице право или задължение за подбор, ако се взрете в нормата ще видите, че тя не съдържа само едно правило. Правото на подбор е дадено на работодателя като право само в някои случаи. В останалите подборът е задължение за него.

И ако не те съгласна с мнението на ВКС, само защото нещо не го пише изрично в някой текст, ще ви попитам: кое е социално справедливото тълкуване в случая? Питам именно като юрист.

[contralegem]

кое е социално справедливото тълкуване в случая? Питам именно като юрист.

Точно за това мразя трудовото право - защото не зная в кой момент ще ми излязат с метаюридически аргументи като "социална справедливост".

Дайте практика за престъплението против съобщенията.

Хм, чудя се дали ако ми откраднат GSM-апарата, ще има идеална съвкупност от кражба и престъпление против съобщенията.

[dessi_georgievva]

Госпожице Пейчева, вие можете ли да четете?

Двете решения на ВКС не си противоречат. С прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 447 от НПК съответното лице губи качеството си затворник. Излизането в отпуск не е прекъсване на изпълнение на наказанието по чл. 447 и съответното лице остава затворник.


Основания за прекъсване на изпълнението

Чл. 447. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация може да бъде прекъснато:
1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато осъдената роди по време на изпълнение на наказанието - докато детето навърши една година;
2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;
3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му;
4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни;
5. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) при временна екстрадиция на осъдения в друга държава и при временно предаване на исканото лице с Европейска заповед за арест на издаващата държава - членка на Европейския съюз - до изтичане на срока, определен с писмено споразумение между двете държави.

[devva]

И кое й е метаюридическото на справедливостта, пък била тя и социална? Аз пък все съм си мислела, че именно в правото тя е критерий за доста работи...

Ама какво ли разбирам аз, нали няма да ставам съдия

[contralegem]

И кое й е метаюридическото на справедливостта, пък била тя и социална? Аз пък все съм си мислела, че именно в правото тя е критерий за доста работи...

И изобщо, за какво ни е позитивно право, когато имаме такъв ясен критерий като социалната справедливост

[devva]

Нещо такова

Сега сериозно, дайте юридически аргументи срещу тезата на ВКС и ще се съглася (може би). Колкото до мен, като най-обикновен човек, пардон - юрист, ще си призная, че и без да чета практика по темата, застъпвах същото становище като "най-обикновените" юристи от ВКС Сега вече направо го... настъпвам това становище

[jivko1]

Колега, пуснат е по установения ред и на законно основание, следователно е освободен от мястото за лишаване от свобода и няма качеството затворник. (РЕШЕНИЕ № 338 ОТ 22.07.1994 Г. ПО Н. Д. № 320/1994 Г., I Н. О. НА ВС
СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 297, АЛ. 1 НК МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ЛИЦЕ, КОЕТО ИМА КАЧЕСТВОТО НА ЗАТВОРНИК.
ОСВОБОДЕНИЯТ ОТ ЗАДЪРЖАНЕТО ПО УСТАНОВЕН В ЗАКОНА РЕД НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 297, АЛ. 1 НК.) Според мен е извършил само дисциплинарно нарушение.

Относно израза освободен от мястото за лишаване от свобода прочетете в ЗИНЗC.

Колега dessi_georgievva благодаря Ви за цитираното решение. Спестихте ми доста писане .

[vaniaoz]

Здравейте ,Девва

Обръщам се към вас , защото само вие ми отговорихте.

Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило.Четейки тази норма , тя далеч не ми изглежда да е такава, която не допуска отклонение от предписаното правило, самите думи " работодателят има право" /не е употребено "трябва", или "длъжен е"/ или МОЖЕ да извърши подбор навеждат на мисълта и че също така и "НЕ МОЖЕ", зависи изцяло от неговата воля. Затова попитах какво мислите като юристи? Зная какво приема ВКС и не съм съгласна с това ,което приема.Не защото на мен не ми изнася, а защото е лишено от всякаква житейска логика.
От къде на къде съда ще ми определя на мен като работодател, кой кадър ми е по-ценен.Може да имам двама работника единият със средно образование / да се разбира с останалите колеги, да не е конфликтен ,да мога да разчитам на него и да му имам 100 % доверие/ и друг с висше образование /конфликтен, върши си работата, но трябва по 3 пъти да му обяснявам как да го направи/ и съда ще ми определи ,че аз трябва да задържа втория, така ли? Това ли е социално справедливо?
Четох решението на ВКС и няма нито един адекватен мотив, защо съда трябва да упражнява контрол за това дали и как е извършен подбора.Какво пише там, работодателят нямал обективен поглед върху работата на всичките си работници и служители, затова пък магистратът знае ти колко добре се справяш са работата си.
Аз също съм работник и зная ,че съм уязвима и никакъв подбор не може да ме спаси, ако шефа ми реши ,че не съм му нужна вече.Чисто хипотетично, какво ме грее факта, че имам 2 висши образования, повече стаж във фирмата, повече отговорности ,ако се наложи да уволнят една от мен и колежката коята пък е трудоустроена и се изисква разрешение тя да бъде освободена.Е тогава ще разчитам само и единствено на социалния подбор.
Стана цяла лекция.Благодаря ти ,че се включи и коментира, не се плаша от критика дори се стремя към нея, така ще открия грешките си.

[devva]

Идеята ми не е била да критикувам, а наистина да разбера какви са мотивите да не сте съгласна с ВКС. Мисля, че разбрах какви са, и все пак искам да подчертая, че според мен не това се опитва да ни каже ВКС.

Въобще цялата тая идея с целесъобразността на подбора не ми е много ясна. Съдът не проверява целесъобразен ли е подборът и никой не го твърди. Съдът проверява дали критериите, с които работодателят си е избрал да се съобрази, отговарят на тези, които законодателят пък ИМПЕРАТИВНО е определил.

Ще дам следният пример, отново за училищата. Както каза мисля valerieva в някой от по-старите си постове, училищата сами с избират по какви критерии ще определят кого да уволнят. Но това съвсем не означава, че при подбор тези критерии не трябва да са базирани на установените в чл. 329. Или едва ли не, както тя беше написала, нямало никакво значение кво пише в чл. 329. Така например за едно училище знам със сигурност, че в КТД е посочено, че последният назначен учител в съответното училище изхвърча пръв при подбор. Въпросът е дали така определен критрият отговаря (в рамките е) на критериите по 329. Ето тази преценка има право да прави съдът - законосъобразни ли са предпочетените от работодателят критерии, а не дали са целесъобразни. Очевидно е, че по целесъобразност съдът е некомпетентен да се произнася. Но щом има закон, при това императивен, защо пък съдът да не следи дали той се спазва? И ако не той, тогава кой?

И четейки чл. 329 в духа на цялата уредба на уволнението, ами няма как да не се гледа социалната справедливост. Иначе изобщо нямаше да има изрично изброени основания за уволнение, защита на служителите и т.н. щото видиш ли, работодателят сам си преценявал. Преценява си, да, но в рамките на закона. Струва ми се, че именно това ни казва ВКС, а не че съдът знае по-добре от работодателя кой работи по-добре.

[contralegem]

Аз не виждам никакви императивни обективни критерии в чл. 329 КТ - там са написани два абстрактни извода (кой работник има по-висока квалификация и кой работи по-добре), до които работодателят трябва да достигне, като определи конкретни обективни критерии, по които да сравнява работниците. Такива конкретни обективни критерии законът не може да предвиди - това трябва да го направи работодателят. Ето затова, на мен не ми е ясно какъв е този контрол за законосъобразност на конкретните обективни критерии, при положение, че законът изобщо не предвижда такива.
Да вземем, например, извода "кой работник има по-висока квалификация" - единият има висше образование, но не точно по специалността, а другият - средно, но е изкарал няколко практически курса, точно по специалността - как работодателят да направи законосъобразен извод чия квалификация е по-висока - къде пише в този случай чия квалификация е по-висока, за да съобрази работодателят тази императивна правна норма, което съобразяване да бъде проконтролирано от съда?

[valerieva_d]

Дайте практика за престъплението против съобщенията.

И аз питам от 1 седмица, някой мил човечец да се намери да разясни , но уви без резултат

[devva]

Аз не виждам никакви императивни обективни критерии в чл. 329 КТ - там са написани два абстрактни извода (кой работник има по-висока квалификация и кой работи по-добре), до които работодателят трябва да достигне, като определи конкретни обективни критерии, по които да сравнява работниците.

Сериозно ли? Айде да не четем толкова буквално закона, защото досега не се съмнявах точно във вас, а сега май ще започна... Работодателят няма как да "достигне" до извода за квалификацията на работниците си. Работодателят трябва да избере тези, които са по-квалифицирани и работят по-добре, вярно, посредством свои критерии. Но квалификацията и по-добрата работа също са сами по себе си критерии. Законови, видно е.

Да вземем, например, извода "кой работник има по-висока квалификация" - единият има висше образование, но не точно по специалността, а другият - средно, но е изкарал няколко практически курса, точно по специалността - как работодателят да направи законосъобразен извод чия квалификация е по-висока - къде пише в този случай чия квалификация е по-висока, за да съобрази работодателят тази императивна правна норма, което съобразяване да бъде проконтролирано от съда?

Ето тук работодателят има право да прецени кои критерии ще реши да прилага, за да се впише в изискването на закона за по-квалифициран/по-добър работник, но ако приеме, че русата коса например ще му бъде критерий, съдът няма ли да има право да прецени дали, аджеба, русата коса показва квалификация??? Това не означава, че във вашият пример работодателят непременно трябва да избере служителят с висше, както и не означава, че съдът ще направи това. Означава, че ако работодателят е приложил степента образование като критерий за да опредли квалификацията, и впоследствие е предпочел този със средно, съдът ще отмени. Или ако работодателят е избрал за критерий броя на курсовете, пък после е избрал тоя с висшето, пак ще отмени. Или пък ако работодателят е избрал за критерий ръста на човека, съдът ще прецени, че това няма общо с квалификацията му, т.е. пак ще отмени.

[vaniaoz]

Здравей отново,

http://www.vks.bg/vks_p10_130.htm


Въпросът от решението:
Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, преценката на работодателя - кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре.
Отговорът:


Р Е Ш И :
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по – добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор.

Може и да не разбирам правилно нещата, но за мен това означава, че съда има право да избира вместо работодателя, кой -кадър му е по-ценен.След като може да приеме избора му за грешен, и да приеме , че не е направен подбор, значи съда решава вместо него.
След което се появява един друг момент.Пак ще дам пример с мен като работодател/ пък дано някой ден стане и това /."основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа" Какво правим, ако аз тенденциозно , за да запазя лицето Х на работа, поставя напълно абсурдни критерии , при извършването на подбора?
-Да има висше образование специалност технология на машиностроенето освен завършено право ,а позицията ,за която предстои да се извърши подбор е юрисконсулт във фирмата. Естетвено , че всички юристи няма да са завършили и машиностроене, същевременно лицето Х ще отговаря на критериите ми.

Съгласна съм с теб, че трябва да има контрол, но контрола който може да упражнява съда да се свежда само до това извършен ли е подбор или не, а не да преценява кой служител работи по-добре.


Всяка държава по презумция е суверенна и никоя друга държава или институция не може да се бърка в решенията й.Ако приемем, че фирмата, юридическото лице е един организъм, как и защо съда ще решава вместо него, от какво и от кого се нуждае повече?

[valerieva_d]

Моля да не ме цитирате грешно, devva , това

Или едва ли не, както тя беше написала, нямало никакво значение кво пише в чл. 329

въобще не съответсва на мисълта ми в моят пост.
Исках да обесня на някой колега , че по принцип всяко училища си има Комисия , която прави оценка за всеки един учител, по определени критерии, тези критерии всяко училище си ги избира само. Тези критерии не са задължително да са както в закона, тук вече ще отбеляжа, че мой роднина е учител и е точно в тази Комисия. В тяхното училище квалификацията НЕ е критерии, нито годините стаж на дадената длъжност. Самата комисия просто дава оценка на всеки един учител и вече работодателя си преценява кой да остави, вследствие на оценките по различните критерии /показатели/.

Логично ми е много странно как ще се разглежда тази оценка на самия работодател пред съда, за мен това си е личен негов избор, НО това е разсъждение без да знам за ТР на ВКС от 2012, което лично не намерих в страницата им на ВКС. Естествено щом едни по-умни хора от всички нас са решили, че подлежи на съдебен контрол, аз лично не мога да споря с това, колкото и да не ми харесва

[contralegem]

Сериозно ли? Айде да не четем толкова буквално закона, защото досега не се съмнявах точно във вас, а сега май ще започна...

Съмнявай се, моля те

Но квалификацията и по-добрата работа също са сами по себе си критерии. Законови, видно е.

Критерии сами по себе си на какво - на себе си?

[Ето тук работодателят има право да прецени кои критерии ще реши да прилага, за да се впише в изискването на закона за по-квалифициран/по-добър работник, но ако приеме, че русата коса например ще му бъде критерий, съдът няма ли да има право да прецени дали, аджеба, русата коса показва квалификация??? Това не означава, че във вашият пример работодателят непременно трябва да избере служителят с висше, както и не означава, че съдът ще направи това. Означава, че ако работодателят е приложил степента образование като критерий за да опредли квалификацията, и впоследствие е предпочел този със средно, съдът ще отмени. Или ако работодателят е избрал за критерий броя на курсовете, пък после е избрал тоя с висшето, пак ще отмени. Или пък ако работодателят е избрал за критерий ръста на човека, съдът ще прецени, че това няма общо с квалификацията му, т.е. пак ще отмени.[/quote]

"Работодателят може да упражни правото на подбор не за да останат на работа тези, които имат по –висока квалификация и работят по – добре, а за да бъдат достигнати други резултати, например да бъдат уволнени работници и служители, членуващи в нежелан от работодателя синдикат, обществена организация и др. В този случай правото на подбор се упражнява и за реализиране на цели, различни от законоустановените /подбора да бъде в интерес на производството и службата/. Злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект – физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат – вреда. Защитата срещу злоупотребата с права се осъществява с осъдителни искове, с които може да се претендира осъждане на нарушителя да преустанови неправомерното упражняване на права или присъждане на обезщетение за вреди. Незаконосъобразното упражняване на правото на подбор има друг фактически състав и правни последици...."

[contralegem]

Тоест тези примери с русата коса и ръста, според мен, са злоупотреба с право и не попадат в този фактически състав.

За моя пример - съм съгласна с Ваня - работодателят ще си изработи такива критерии, по които на работа да остане този, който работодателят иска и то именно защото те не са уредени с императивни правни норми в закона и не могат да бъдат уредени.

Но ти си права за следното - ако работодателят не спази собствените си критерии за подбор, тогава съдът трябва да отмени уволнението. Аз имах предвид, че съдът не може да отмени уволението, поради някакви "дефекти" в самите критерии на работодателя, тъй като те не са нормативно установени.

[devva]

Моля да не ме цитирате грешно, devva , това

Или едва ли не, както тя беше написала, нямало никакво значение кво пише в чл. 329

въобще не съответсва на мисълта ми в моят пост.
Исках да обесня на някой колега , че по принцип всяко училища си има Комисия , която прави оценка за всеки един учител, по определени критерии, тези критерии всяко училище си ги избира само. Тези критерии не са задължително да са както в закона, тук вече ще отбеляжа, че мой роднина е учител и е точно в тази Комисия. В тяхното училище квалификацията НЕ е критерии, нито годините стаж на дадената длъжност. Самата комисия просто дава оценка на всеки един учител и вече работодателя си преценява кой да остави, вследствие на оценките по различните критерии /показатели/.

Не съм Ви цитирала, колега, но Вие и с този пост казвате същото. Аз не съм съгласна. И ще ви кажа, че комисия наистина има, но критериите, доколкото знам, се избират от синдикатите. Така или иначе тези критерии навсякъде са различни, така е, но според мен трябва да се съобразят със законовите. Ще го обясня така - критериите в закона (квалификация и по-добре свършена работа) са общи, а конкретните им проявления (в зависимост от нуждите на всеки работодател), естествено си ги избира всеки работодател. Но това не значи, че

квалификацията НЕ е критерии

Значи, че всеки работодател избира как точно ще разбира що е то квалификация - дали образование, общ стаж, стаж в конкретно училище, курсове за квалификация и т.н., т.е. коя именно част от квалификацията ще счете за по-"тежка" при оценяването.

Но квалификацията и по-добрата работа също са сами по себе си критерии. Законови, видно е.

Критерии сами по себе си на какво - на себе си?

Критерии за подбор, доколкото аз виждам. В смисъла по-горе.

Съгласна съм с теб, че трябва да има контрол, но контрола който може да упражнява съда да се свежда само до това извършен ли е подбор или не, а не да преценява кой служител работи по-добре.

Т.е. подборът е някаква формална процедура - пишем си протоколче, че сме назначили комисия, пишем си протоколче, че тя е извършила подбор и готово? И съдът проверява какво точно? Че можем да създаваме документооборот и да трупаме бумащина, която той всъщност не може да провери...

Не ми се чини това да е законодателната идея тук. Иначе хубава дискусия се получава