Преди две вечери по телевизията предоставиха информация от форум по повод някакъв си нов Административно -Процесуален кодекс.заделена била сумата от 800 000 лв. за осъществяването на проекта, като той е почти готов. ръководител на проекта бил професор д-р Кино Лазаров.
ще си позволя да разкажа един виц от онези времена...Някой си, където и да седнел на маса приятели, винаги го запитвали за един и същи въпрос: Какво означава АПК. И той отговаря::"Аванта, пари, .........". Питат го пак- пак::"Аванта, пари, .........". Не щеш ли, една добра сдутрин го прибрали в МВР. Бой,бой, бой. И накрая въпроса: "Какво е АПК". Този път отговорът бил: "Асфалтиран пък към комунизма".
Да прощава господин Кинов, но този сегашния ЗАП и ЗВАС са пропити от линията на партията, наречена вълчалив отказ. Около тази постановка е изградено цялото административно производство, даже конституцията направо, но косвено, легализира този семпъл юридически факт, издигайги го до норматив за поведение?!
Тук изнесената Жалба на Атанас Друмев е заведена след триста зора под цитирания номер 3850 от 07 април 2004 г. Оказа се, че Десислава Дойчинова е само обикновена секретарка при Пето Отделение на ВАС.Но така като чете чевек, намиращ се даже отвъд желязната завеса, ще разбере само, че тя е съдия с права да администрира делата при ВАС.Редно е да се отрази по сайта името на председателят или на заместникът му, които по правилата на ЗСВ имат права да администрират дела при ВАС.секретарката на госпожа Светла петкова спомена даже, че от началото на годината, компютърат определял и разпределял делата. питаме се тогава, а как ще прецени правилното администриране, като му се подадат грешни данни. Случаят с бай Атанас Друмев е тъкмо такъв. Няма никакво все още решение на ВтОС, а компютърът счел, че има КАСАЦИЯ. А сега, моля вижте текста на Жалбата до Председател Констатин Пенчев. Значи, на практика този нов АПК предвижда секретарките да са съдии...И ми хрумна идеята, че комай така е на-правилното разрешение.Имам предвид също така глава Четвърта от НКП, където от чл. 23 до чл.- 27 са ицброени основанията за отвод на секретаря на съда. Цначи, че той е само мълчалив съдия, без право на гласуване на присъдата. Изглежда че трябва секретарките да са съдии по щат, с юридическо образование и имащи документ за машинопис.ТАКА ЩЕ СЕ РЕШИ И ПРОБЛЕМА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ НА ПРОВИНИЛИТЕ СЕ СЪДИИ. Как мислите?
до Преседател на ВАС
гр. С о ф и я
Вх.№3850 от 07 април 2004 г.
Ч С Т Н А Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ул. “Цар Борис-I” №46
ЕГН 3802161420, E-mail: mailto:tanas@gbg.bg, тел. № 0631-2-65-20
5250 Свищов
ОТНОСНО: срещу разпореждане за администриране на дело пред ВАС - № 1854/04 г. по повдигнат служебен спор от ВтОС по тяхно АХД№654/04 г.
Почитаеми господин Пенчев,
На 25 март Районен съд - Свищов връчва призовка на молителя, изпратена му по делегация от ВАС. Оттам молителят разбира, че повдигнатия спор за подсъдност от страна на Окръжен Съд-В.Търново е администриран като дело при ВАС. Въпреки ясно изразената писмена позиция на молителя, че подсъдността по този казус е пред Окръжен съд, счетено е за правилно да се заведе делото пред ВАС № 1854/ 04 г. за датата 26 май 2004 г. от 14 часа.
След малка справка по WEB-site на ВАС, се установява, че последните промени касаещи новия избор на председател Константин Пенчев са внесени веднага. Няма промени по други Отделения при ВАС, видимо от тук приложената справка от този сайт.
http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 – страницата за Председателя на ВАС, Константин Пенчев. http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 .Страницата на Пето Отделение на ВАС с председател Анрей Икономов указва, че това е конкретният оторизиран съдия да администрира при Пето Отделение дела от административен характер. Справката, извършена по сайта на ВАС, обаче, поднася друг факт, че съдията Десислава Дойчинова е образувало делото още на 02.03.2004 г. пред Пето Отделение. В призовката пише, че делото е нарсочено за 14 часа, а по сайта на ВАС е отразено-15 часа. Това не е чак колко голям пропуск. Другото е смущаващото, а именно фактът, че по този международно признат сайт, съдията Дойчинова не фигурира в състава на Пето Отделение. Освен това, делото ще се гледа по разписание в адвокатската стая. Откъде накъде....??
Правят впечатление някои свободни съчинения, отразени по сайта на ВАС. Описани се погрешно както предмета на спора – Жалба заповед областен управител, а така също и типа на делото - касация. По-всяка вероятност съдията Дойчинова е погледнала само едно писмо към делото, в което ищецът заявява на своя потенциален помагач Герасимов от Свищов, че ще иска да се разгледа инцидентен иск по чл. 118 от ГПК, а именно нищожността на една заповед на бивш Председател на Изпълкома на Окръжен Народен Съвет от 1975 г. Този евунтуален иск не е депозиран все още, така че по основния иск –установителния - няма никакво решение на ВтОС, за да става дума за касация.
Какво искам?
1.-Да разпоредите да Ви се предостави цялата преписка по делото, като предвидите Съобщение до ответната страна за евентуалните промени по делото;
2.-Да отмените изцяло разпореждането на Десислава Дойчинова по чл. 12, ал.1 от ЗВАС-понеже този административен едноличен акт /ИАА/ на Дойчинова се явява издаден от нямащ компетенцията да администрира дела пред ВАС. Този неин акт противочери на чл. 93, ал.2 от ЗВАС, понеже госпожа Табанджова и Светла Петкова като единствените заместник-председатели са били овластени с права да администрират дела пред ВАС, при положение, че бившият председател Владислав Славов напусна, бидейки избран в Конституционния съд. До 02.03.2004 г. господин Константин Пенчев не беше още избран за нов председател на ВАС. Разпореждането, следователно противоречи на чл. 100, ал.1 т.2 във връзка с ал. 2 от Закон за Съдебната Власт. Това разпореждане не се явява като законно разпореждане по производството пред ВАС и поради тази причина, не може да е задължително за новия Председател на ВАС- чл.9 от ЗВАС!!
3.-Да разпоредите, щото текста, отразен по Интернет срещу “Материя” –“ Жалба заповед на областен управител” – се промени така: ” Срещу неправилен метод на републиканска дейност”, което е съществото на спора. Предметът е: “Задълженията на ОУ в защита правата на гражданите по ЗАОФЮЛ”!! Да се промени типа на делото, посочен като “касация”, понеже не става дума за касация, а за спор за подведомственост, повдигнат служебно от състав на ВтОС;
4.-Да разпоредите да се прекрати служебно АХД №1854/04 г. при ВАС, като делото се изпрати на ВтОС с призоваване на страните на ново заседание и задължителното изпращане на поканата за третата страна-помагач.
Забележка: Ако счетете, че делото трябва да се гледа от ВАС, по замолвам, да съобразите разпореждането си с евентуалното разпореждане на завеждащият Пето Отделение-Андрей Икономов, изпратено му по моята електронна поща като прикрепен файл- за допускане на моя съветник по делото- по приложена Молба до ВтОС.
Свищов, (06 април 2004 г.)
Жалбоподател
Атанас Друмев
- Дата и час: 24 Ное 2024, 00:29 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
АПК
|
|
|
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Re: АПК
от Imperator » 07 Апр 2004, 12:44
до Преседател на ВАС
гр. С о ф и я
Вх.№3850 от 07 април 2004 г.
Ч С Т Н А Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ул. “Цар Борис-I” №46
ЕГН 3802161420, E-mail: mailto:tanas@gbg.bg, тел. № 0631-2-65-20
5250 Свищов
ОТНОСНО: срещу разпореждане за администриране на дело пред ВАС - № 1854/04 г. по повдигнат служебен спор от ВтОС по тяхно АХД№654/04 г.
Почитаеми господин Пенчев,
На 25 март Районен съд - Свищов връчва призовка на молителя, изпратена му по делегация от ВАС. Оттам молителят разбира, че повдигнатия спор за подсъдност от страна на Окръжен Съд-В.Търново е администриран като дело при ВАС. Въпреки ясно изразената писмена позиция на молителя, че подсъдността по този казус е пред Окръжен съд, счетено е за правилно да се заведе делото пред ВАС № 1854/ 04 г. за датата 26 май 2004 г. от 14 часа.
След малка справка по WEB-site на ВАС, се установява, че последните промени касаещи новия избор на председател Константин Пенчев са внесени веднага. Няма промени по други Отделения при ВАС, видимо от тук приложената справка от този сайт.
http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 – страницата за Председателя на ВАС, Константин Пенчев. http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 .Страницата на Пето Отделение на ВАС с председател Анрей Икономов указва, че това е конкретният оторизиран съдия да администрира при Пето Отделение дела от административен характер. Справката, извършена по сайта на ВАС, обаче, поднася друг факт, че съдията Десислава Дойчинова е образувало делото още на 02.03.2004 г. пред Пето Отделение. В призовката пише, че делото е нарсочено за 14 часа, а по сайта на ВАС е отразено-15 часа. Това не е чак колко голям пропуск. Другото е смущаващото, а именно фактът, че по този международно признат сайт, съдията Дойчинова не фигурира в състава на Пето Отделение. Освен това, делото ще се гледа по разписание в адвокатската стая. Откъде накъде....??
Правят впечатление някои свободни съчинения, отразени по сайта на ВАС. Описани се погрешно както предмета на спора – Жалба заповед областен управител, а така също и типа на делото - касация. По-всяка вероятност съдията Дойчинова е погледнала само едно писмо към делото, в което ищецът заявява на своя потенциален помагач Герасимов от Свищов, че ще иска да се разгледа инцидентен иск по чл. 118 от ГПК, а именно нищожността на една заповед на бивш Председател на Изпълкома на Окръжен Народен Съвет от 1975 г. Този евунтуален иск не е депозиран все още, така че по основния иск –установителния - няма никакво решение на ВтОС, за да става дума за касация.
Какво искам?
1.-Да разпоредите да Ви се предостави цялата преписка по делото, като предвидите Съобщение до ответната страна за евентуалните промени по делото;
2.-Да отмените изцяло разпореждането на Десислава Дойчинова по чл. 12, ал.1 от ЗВАС-понеже този административен едноличен акт /ИАА/ на Дойчинова се явява издаден от нямащ компетенцията да администрира дела пред ВАС. Този неин акт противочери на чл. 93, ал.2 от ЗВАС, понеже госпожа Табанджова и Светла Петкова като единствените заместник-председатели са били овластени с права да администрират дела пред ВАС, при положение, че бившият председател Владислав Славов напусна, бидейки избран в Конституционния съд. До 02.03.2004 г. господин Константин Пенчев не беше още избран за нов председател на ВАС. Разпореждането, следователно противоречи на чл. 100, ал.1 т.2 във връзка с ал. 2 от Закон за Съдебната Власт. Това разпореждане не се явява като законно разпореждане по производството пред ВАС и поради тази причина, не може да е задължително за новия Председател на ВАС- чл.9 от ЗВАС!!
3.-Да разпоредите, щото текста, отразен по Интернет срещу “Материя” –“ Жалба заповед на областен управител” – се промени така: ” Срещу неправилен метод на републиканска дейност”, което е съществото на спора. Предметът е: “Задълженията на ОУ в защита правата на гражданите по ЗАОФЮЛ”!! Да се промени типа на делото, посочен като “касация”, понеже не става дума за касация, а за спор за подведомственост, повдигнат служебно от състав на ВтОС;
4.-Да разпоредите да се прекрати служебно АХД №1854/04 г. при ВАС, като делото се изпрати на ВтОС с призоваване на страните на ново заседание и задължителното изпращане на поканата за третата страна-помагач.
Забележка: Ако счетете, че делото трябва да се гледа от ВАС, по замолвам, да съобразите разпореждането си с евентуалното разпореждане на завеждащият Пето Отделение-Андрей Икономов, изпратено му по моята електронна поща като прикрепен файл- за допускане на моя съветник по делото- по приложена Молба до ВтОС.
Свищов, (06 април 2004 г.)
Жалбоподател
Атанас Друмев
При проверката днес, се установи, че по друг казус 9129/03 г., материалите са приложени по това дело №1854/04 г. на ВтОС. Голям батак направиха от съда във В.Търново.
гр. С о ф и я
Вх.№3850 от 07 април 2004 г.
Ч С Т Н А Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ул. “Цар Борис-I” №46
ЕГН 3802161420, E-mail: mailto:tanas@gbg.bg, тел. № 0631-2-65-20
5250 Свищов
ОТНОСНО: срещу разпореждане за администриране на дело пред ВАС - № 1854/04 г. по повдигнат служебен спор от ВтОС по тяхно АХД№654/04 г.
Почитаеми господин Пенчев,
На 25 март Районен съд - Свищов връчва призовка на молителя, изпратена му по делегация от ВАС. Оттам молителят разбира, че повдигнатия спор за подсъдност от страна на Окръжен Съд-В.Търново е администриран като дело при ВАС. Въпреки ясно изразената писмена позиция на молителя, че подсъдността по този казус е пред Окръжен съд, счетено е за правилно да се заведе делото пред ВАС № 1854/ 04 г. за датата 26 май 2004 г. от 14 часа.
След малка справка по WEB-site на ВАС, се установява, че последните промени касаещи новия избор на председател Константин Пенчев са внесени веднага. Няма промени по други Отделения при ВАС, видимо от тук приложената справка от този сайт.
http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 – страницата за Председателя на ВАС, Константин Пенчев. http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27 .Страницата на Пето Отделение на ВАС с председател Анрей Икономов указва, че това е конкретният оторизиран съдия да администрира при Пето Отделение дела от административен характер. Справката, извършена по сайта на ВАС, обаче, поднася друг факт, че съдията Десислава Дойчинова е образувало делото още на 02.03.2004 г. пред Пето Отделение. В призовката пише, че делото е нарсочено за 14 часа, а по сайта на ВАС е отразено-15 часа. Това не е чак колко голям пропуск. Другото е смущаващото, а именно фактът, че по този международно признат сайт, съдията Дойчинова не фигурира в състава на Пето Отделение. Освен това, делото ще се гледа по разписание в адвокатската стая. Откъде накъде....??
Правят впечатление някои свободни съчинения, отразени по сайта на ВАС. Описани се погрешно както предмета на спора – Жалба заповед областен управител, а така също и типа на делото - касация. По-всяка вероятност съдията Дойчинова е погледнала само едно писмо към делото, в което ищецът заявява на своя потенциален помагач Герасимов от Свищов, че ще иска да се разгледа инцидентен иск по чл. 118 от ГПК, а именно нищожността на една заповед на бивш Председател на Изпълкома на Окръжен Народен Съвет от 1975 г. Този евунтуален иск не е депозиран все още, така че по основния иск –установителния - няма никакво решение на ВтОС, за да става дума за касация.
Какво искам?
1.-Да разпоредите да Ви се предостави цялата преписка по делото, като предвидите Съобщение до ответната страна за евентуалните промени по делото;
2.-Да отмените изцяло разпореждането на Десислава Дойчинова по чл. 12, ал.1 от ЗВАС-понеже този административен едноличен акт /ИАА/ на Дойчинова се явява издаден от нямащ компетенцията да администрира дела пред ВАС. Този неин акт противочери на чл. 93, ал.2 от ЗВАС, понеже госпожа Табанджова и Светла Петкова като единствените заместник-председатели са били овластени с права да администрират дела пред ВАС, при положение, че бившият председател Владислав Славов напусна, бидейки избран в Конституционния съд. До 02.03.2004 г. господин Константин Пенчев не беше още избран за нов председател на ВАС. Разпореждането, следователно противоречи на чл. 100, ал.1 т.2 във връзка с ал. 2 от Закон за Съдебната Власт. Това разпореждане не се явява като законно разпореждане по производството пред ВАС и поради тази причина, не може да е задължително за новия Председател на ВАС- чл.9 от ЗВАС!!
3.-Да разпоредите, щото текста, отразен по Интернет срещу “Материя” –“ Жалба заповед на областен управител” – се промени така: ” Срещу неправилен метод на републиканска дейност”, което е съществото на спора. Предметът е: “Задълженията на ОУ в защита правата на гражданите по ЗАОФЮЛ”!! Да се промени типа на делото, посочен като “касация”, понеже не става дума за касация, а за спор за подведомственост, повдигнат служебно от състав на ВтОС;
4.-Да разпоредите да се прекрати служебно АХД №1854/04 г. при ВАС, като делото се изпрати на ВтОС с призоваване на страните на ново заседание и задължителното изпращане на поканата за третата страна-помагач.
Забележка: Ако счетете, че делото трябва да се гледа от ВАС, по замолвам, да съобразите разпореждането си с евентуалното разпореждане на завеждащият Пето Отделение-Андрей Икономов, изпратено му по моята електронна поща като прикрепен файл- за допускане на моя съветник по делото- по приложена Молба до ВтОС.
Свищов, (06 април 2004 г.)
Жалбоподател
Атанас Друмев
При проверката днес, се установи, че по друг казус 9129/03 г., материалите са приложени по това дело №1854/04 г. на ВтОС. Голям батак направиха от съда във В.Търново.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: АПК
от Imperator » 07 Апр 2004, 12:58
Тези 800 000 лв. са напразно хвърлени парици. Нито ни трябва отделен АПК, нито пък отделни административни съдилища....Че после всички ще искат съдилища, под предлога, че ще са специализирани. Питам само, къде ходи да се специализира даден съд? Това питам професор Кинов. Кой държава обучава нашите съдилища? В какъв блок или парк ги настаняват, като отидат на специализация? Къде спят при специализицията си и къде се хранят съдилищата при специализацията си? Изглежда, че ще трябва да се предвидят специалисти по конкретните административни дела, а не да се създават нови бъркотии, от рода на тези тук по проекта на професора. И още нещо. Трябва да се въдета отделни дневници на Отделенията при ВАС.Там секретарките да завеждат под номер всички постъпили до тях молби, жалби и предложения, като се придвидят примерно по 10 000 входящи номера за година. От друга страна, редно би било , след като едно дело се заведе пред Окръжен съд, а по-моему в Райоанен съд, да се дава номер на първата инстанция, веднага номер на втората инстанция и номер на делото пред третата инстанция. Така няма да може да се протакат делата, и ще се знае предварително кое дело как върви.Спуска ВАС номера по области, примерно така № 1224-ВОС*1224.1-III-ВАС* 1224.1.- V-ВАС.Което означава Варнески Окръжен съд, дело №1224, ВАС, тричленен състав, дело 1224 и ВАС, Петчленен състав, дело 1224. Отметността на целия ВАС ще е повече от оччевидна, като се води статистиката, колко от делата с последния номер са вече решени.Няма да има нужда да се дава информация отдолните съдилища.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: АПК
от Toshko » 07 Апр 2004, 13:00
Бай Танасе, какви пак прошения си измъдрил?
Защо? Нима очакваш чичко Пенчев да ти отговори?
Защо? Нима очакваш чичко Пенчев да ти отговори?
- Toshko
Re: АПК
от Toshko » 07 Апр 2004, 13:09
Все едно - още ли се надяваш на отговор? Мога да ти кажа, че тези жалби Пенчев въобще не ги чете лично, а ги дава на някоя секретарка или съдебен помощник във ВАС за "любезен отговор по протокол".
- Toshko
Re: АПК
от Toshko » 07 Апр 2004, 13:11
Идеално е, няма работа, а заплатката си върви - лющим яко "мълчаливи откази" и препращаме хората към съда "по компетентност" - такава е съдбата на жалбописачите!
- Toshko
Re: АПК
от Toshko » 07 Апр 2004, 13:20
Е, за какво ми е да те псувам - точно наоборот, смятам да те похваля, защото ако ти си Атанас Друмев и си `38 набор е похвално, че ползваш Интернет, компютър и участваш в юридически форуми. Това е голямо, но приятно изключение. :-)
Да знаеш, че по-млади от тебе, и то с професорски титли по право не го правят - браво!
Да знаеш, че по-млади от тебе, и то с професорски титли по право не го правят - браво!
- Toshko
Re: АПК
от Imperator » 07 Апр 2004, 18:24
Познавам такива професори и им се чудя на акъла. Вероятно става дума за някакво старческо упорство срещу новостите.А колко знания има по Интернет само...!Чувстувам се, понякога, съвсем незнаещ.
Бъди здрав и жив най-важното.
Бъди здрав и жив най-важното.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: АПК
от Imperator » 09 Апр 2004, 11:51
НАРЕДБА ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ
УТВЪРДЕНА С УКАЗ № 175 ОТ 6 НОЕМВРИЙ 1934 Г - ОТМЕНЕН
Изм. ДВ. бр.282 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.182 от 12 Ноември 1934г., обн. ДВ. бр.188 от 1 Януари 1934г., изм. ДВ. бр.142 от 1 Януари 1942г.
Устройство и вътрешен ред във Върховния административен съд
Глава първа.
Устройство
Чл. 1. В Царството има един Върховен административен съд със седалище в София.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Върховният административен съд се състои от първи председател, 4 председатели на отделения и 15 членове.
Чл. 3. Върховният административен съд се дели на отделения, в едно от които председателствува първият председател, а в другите - председателите на отделения.
(Нова - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Разпределението на съдиите по отделения се извършва от общото събрание на съда.
Чл. 4. При Върховния административен съд има прокурорски надзор и канцелария.
Чл. 5. Прокурорският надзор се състои от главен прокурор и прокурори на отделения.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). В случай на нужда, Министърът на правосъдието може да командирова прокурора при Софийския апелативен съд или някои от заместниците му да изпълнява временно длъжността на прокурор на отделение при Върховния административен съд.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Канцеларията на Върховния административен съд се състои от един секретар на съда и секретари на отделения, архивари, регистратори, писари и прислужници.
Чл. 7. Първият председател, председателите на отделения, членовете на съда и лицата от прокурорския надзор се назначават измежду лицата, които отговарят на предвидените в закона за устройството на съдилищата условия за назначаване на съответните длъжности във Върховния касационен съд.
За членове и прокурори на отделения могат да бъдат назначавани и лица, които притежават условията за назначаване на съдийска длъжност и са прослужили най-малко 10 години, или - ако са били съдии или заместник прокурори в апелативен съд или притежават условията за назначаване на такива длъжности по чл. 101 от закона за устройството на съдилищата - най-малко 3 години на висши длъжности в административните учреждения.
Числото на назначените по втора алинея лица не може да надминава 1/3 от общото число на членовете на съда и прокурорите на отделения.
Чл. 8. За секретари се назначават лица, които притежават условията, предвидени в закона за устройството на съдилищата за секретари на Върховния касационен съд. За секретари могат да бъдат назначавани и лица със висше административно образование и едногодишна съдебна канцеларска практика.
Чл. 9. Никой не може да бъде назначен на длъжност съдия или прокурор, ако не е представен по предвидения в настоящия закон ред, дори ако той заема равна длъжност в общите съдилища.
Чл. 10. За всяко вакантно място за член или прокурор на отделение Върховният административен съд, в общо събрание на съдиите и прокурорите, избира по трима кандидати, от които двама притежаващи условията по ал. 1 и един по ал. 2 на чл. 7.
Министърът на правосъдието от тримата кандидати представлява едного за назначение на вакантното място с Царски указ.
Чл. 11. Първият председател, председателите на отделения и главният прокурор се назначават с Царски указ, по постановление на Министерския съвет и по представление на Министъра на правосъдието.
Чл. 12. Съдиите и лицата от прокурорския надзор са несменяеми. Те стават сменяеми след навършване 65 годишна възраст.
Чл. 13. Несменяемите съдии и лица от прокурорския надзор освен по подаване оставка, могат да бъдат уволнени или отстранени от длъжност само в случаите и по начин, предвиден в чл. чл. 138 до 141 от закона за устройството на съдилищата.
Чл. 14. Съдиите и лицата от прокурорския надзор се уволняват с Царски указ, по представление на Министъра на правосъдието. Същият министър отстранява от длъжност съдията или прокурора в предвидените в закона случаи.
Чл. 15. Секретарите се назначават със заповед от Министъра на правосъдието по предвидения в закона за устройството на съдилищата ред за секретарите на Върховния касационен съд.
Останалите длъжностни лица се назначават от първия председател.
Чл. 16. Длъжностните лица от канцеларията на съда се уволняват със заповед на лицето, което ги е назначило.
Чл. 17. Длъжностните лица от Върховния административен съд се ползват със съдебно положение и права на заплата и други възнаграждения, каквито са тези на съответните длъжностни лица във Върховния касационен съд.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Общият надзор над длъжностните лица във Върховния административен съд принадлежи на Министъра на правосъдието. Ревизия на Върховния административен съд и на прокурорския надзор при същия се извършва или от министъра, или по негово нареждане от първия председател на съда.
Чл. 19. Канцеларията на съда се намира под надзора на първия председател, а за деловодството в нея най-близкият надзор принадлежи на секретаря.
Чл. 20. Дисциплинарната власт над съдиите и прокурорите се упражняват от общото събрание на Върховния административен съд по правилата и реда, установени в закони за устройството на съдилищата.
Чл. 21. Дисциплинарното преследване срещу секретарите се възбужда по постановление на съда или по предложение на Министъра на правосъдието, а делата по него се разглеждат от дисциплинарен съвет, състоящ се от трима съдии, избрани за една година от общото събрание.
Останалите длъжностни лица подлежат на наказания, предвидени в чл. 168 от закона за устройството на съдилищата и налагани от първия председател.
Чл. 22. Разпорежданията на закона за устройството на съдилищата са задължителни и за Върховния административен съд, доколкото не противоречат на настоящия закон.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). За съдиите и прокурорите при Върховния административен съд, които са прослужили като такива най-малко 10 години, в числото на прослужените години по чл. 136, ал. I и II от закона за устройството на съдилищата се включват и годините прослужени от тях на длъжности в административните учреждения (чл. 7, ал. II).
Глава втора.
Вътрешен ред
Чл. 23. Върховният административен съд държи заседанията си в определеното за това помещение.
Чл. 24. В заседанието трябва да присъства прокурор и секретар.
Чл. 25. Разпоредителните заседания стават при закрити врата за разглеждане на въпросите, които се повдигат при производството на делата, и които съгласно правилата на съдопроизводството, трябва да се гледат в такива заседания.
Чл. 26. Вън от случаите, когато законът постановява другояче, общите събрания на всички отделения стават при закрити врата за:
1) разрешаване на такива дела и въпроси, които съгласно закона трябва да се гледат в общо събрание;
2) обсъждане на въпроси, които първият председател счита за необходимо да внесе за разрешение в общо събрание, и
3) разглеждане отчетите за движението на делата в съда.
Общото събрание на Върховния административен съд може да издава наредби за вътрешния ред и деловодството на съда, които подлежат на одобрение от Министъра на правосъдието.
Чл. 27. Съдебните заседания за решаване делата стават публично, освен в случаите, предвидени в закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 28. Заседанията се ръководят от председателя, който за запазване реда и благочинието се ползва с правата, които се предвиждат в чл. чл. 63 до 65 от закона за съдилищата.
Подсъдност на Върховния административен съд
Чл. 29. На върховния административен съд са подсъдни:
1) всички жалби за отмяна на административни актове на публичните власти, когато законите не определят друга подсъдност;
2) касационните жалби против окончателните по същество решения на разните административни юрисдикции и
3) касационни жалби против окончателни решения на обикновените съдилища, когато особени закони предвиждат обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 30. Върховният административен съд в общо събрание, по предложение на съответния министър, се произнася принципиално и по тълкуване на наредбите на законите, отнасящи се до неговото ведомство. Тълкуването, което дава съдът, е задължително.
Чл. 31. Не са подсъдни на Върховния административен съд:
1) делата, които по действащите закони са подсъдни на обикновените съдилища;
2) висшите правителствени актове;
3) актовете по назначаване, повишаване, понижаване, преместване, командироване, отстранение и уволнение на всички държавни и общински служители;
4) делата, разрешението на които по законите е предоставено на свободното усмотрение на органите на властта;
5) дисциплинарните дела на служители в държавни общински и обществени учреждения.
Препирни за подсъдност
Чл. 32. Върховният административен съд сам решава, подлежи ли постъпилата у него жалба на негово разглеждане.
Чл. 33. Препирните за подсъдност между гражданските съдилища и Върховния административен съд, както и повдигнатите по реда на чл. чл. 79 и 80 от закона за гражданското съдопроизводство препирни за подсъдност между гражданските съдилища и административните учреждения или лица, се разрешават от особен съд за пререкания, който се състои от по трима съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, под председателството на първия председател на Върховния касационен съд.
Членовете на съда за пререкания се избират за 2 години в общо събрание на съответните върховни съдилища.
Чл. 34. За всяка препирня за подсъдност се съобщава на страните, които могат в седмодневен срок да представят писмено своите бележки.
Чл. 35. Препирните за подсъдност се разрешават в закрито заседание след изслушване доклада на едного от членовете определен от председателя, и заключението на главния прокурор при Върховния административен съд.
Чл. 36. Ако препирнята бъде уважена, производството пред съда, пред който е била възбудена, се прекратява, по право: в противен случай на делото се дава по-нататъшен ход.
Преписи от решението на съда за пререкание се изпращат незабавно на областния директор и на съда, пред който е била възбудена препирнята, заедно с неговото дело.
Чл. 37. Когато и гражданските съдилища и Върховният административен съд с окончателни определения са се признали некомпетентни да разгледат един спор, страната може да се отнесе със жалба до съда за пререкания, като представи преписи от нея и от споменатите определения за връчване на противната страна.
След като се връчат преписите и изтече седмодневния срок за обяснение на противната страна, съдът се произнася по реда на чл. чл. 35 и 36.
Чл. 38. Когато Върховният касационен съд признае един административен акт за незаконен, а Върховният административен съд признае същия акт за законен, главният прокурор на единия или другия съд отнася служебно въпроса в съда за пререкания в интереса на закона.
Решенията на съда за пререкания се обнародват и са задължителни за всички съдилища.
Производство във Върховния административен съд
Чл. 39. Върховният административен съд пристъпва към производството по подсъдните му дела само по жалби на заинтересуваните лица и учреждения и решава делата, като се ръководи от правилата, установени от настоящия закон.
Чл. 40. Когато при разглеждането на едно дело се разкрие от обстоятелствата му престъпно деяние или се възбуди въпрос от частно правно естество и от разрешението на тези въпроси зависи решаването на делото, Върховният административен съд спира производството и в първия случай съобщава служебно на надлежния прокурор, а във втория определя на участващите в делото лица срок, за да се отнесат до надлежния съд.
На спряното производство се дава по-нататъшен ход:
1) служебно, ако делото в гражданския съд не бъде почнато в дадения срок или наченатото бъде прекратено по оттегляне на предявения иск и
2) по молба на заинтересуваните, когато делото в гражданския и углавния съд се реши с влязло в законна сила решение или присъда или почнатото углавно преследване се прекрати по някоя законна причина.
Чл. 41. Способността за водене дела пред Върховния административен съд се определя по правилата на чл. чл. 11 и 12 от Закона за гражданското съдопроизводство и на настоящия закон.
Чл. 42. Върховният административен съд по производството на делата се сношава направо със всички учреждения и длъжностни лица.
Съобщенията, които той отправя до частни лица, се предават, чрез съдебните прислужници или административните и полицейски органи срещу разписка по правилата на гражданското съдопроизводство.
Чл. 43. Правилата на гражданското съдопроизводство се прилагат и по делата на Върховния административен съд, доколкото не противоречат на настоящия закон.
Глава първа.
Производство на дела за отмяна на административни актове
Дял първи.
Подаване жалби за отмяна
Чл. 44. Поводи за отмяна са:
1) некомпетентност или превишаване на власт;
2) неспазване на съществените законни форми;
3) нарушение на закона или на някоя наредба;
4) превратно упражнение на власт и
5) извръщение на фактите, на които е основан обжалваният акт.
Чл. 45. Срокът за подаване жалба за отмяна е двумесечен, считан от съобщението на акта, ако такова се предвижда в особените закони, но не по-късно от деня, в който изпълнението му е станало известно на тъжителя.
Чл. 46. Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалвания акт, освен ако законът разпорежда другояче или ако съдът, като признае, че незабавното изпълнение не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на тъжителя, постанови в разпоредителното заседание за спирането му.
(Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.) През съдебната ваканция въпросът за спиране на изпълнението на обжалвания акт и други предварителни въпроси по делата, които се разглеждат в общо събрание, могат да се разрешават и от ваканционния състав на съда.
Чл. 47. Жалбата за отмяна се подава направо в съда. Обаче, ако се обжалват актове не на министри или на самоуправителни тела, общи или особени, а такива на нисши административни органи, жалбата се допуска след като по непосредствено йерархическо обжалване областният директор, надлежният началник на службата в областта или министърът не са уважили искането за отмяна, но и в този случай на обжалване подлежи първоначалният акт на нисшия административен орган; а ако йерархическият началник е изменил акта на подчинения му административен орган - на обжалване подлежи акта на йерархическия началник.
Ако областният директор, началникът на службата или министърът не се произнесат в 10-дневен срок, счита се, че не уважават искането за отмяна.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако в продължение на един месец органът на властта не се произнесе по някое направено пред него искане, счита се, че отказва да го удовлетвори. Така създаденият мълчалив отказ може да бъде обжалван до издаване на изричен отказ по реда за отмяна със спазване постановленията на чл. 47.
Изричният отказ, направен след създаването на мълчалив отказ, може да бъде обжалван, ако мълчаливият отказ не е бил обжалван пред съда.
Ако съдът отмени мълчаливия отказ, счита се отменен и изричния отказ, който е последвал преди решението да е съобщено на администрацията.
Чл. 49. С право да подават жалби за отмяна се ползват и общините и въобще самоуправителните учреждения по упражнявания върху тях надзор от централната власт и нейните органи.
Чл. 50. Жалбата за отмяна трябва да съдържа:
1) името, презимето, занятието и местожителството на подателя;
2) изложение на обстоятелствата и означение на обжалвания акт;
3) посочване на доказателствата и законите, на които се основава искането;
4) означаване на приложенията, които се представят заедно със жалбата;
5) просителен пункт, който съдържа, какво точно се иска и 6) подпис на подателя.
Жалбата трябва да бъде приподписана от адвокат според чл. 88 от закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 51. Към жалбата се представят:
1) пълномощието, когато жалбата се подава от повереник;
2) обжалвания акт в оригинал или заверен препис, или акта, в който той е изразен или възпроизведен, а ако се обжалва мълчалив отказ, представя с в оригинал или в заверен препис молбата или заявлението по който той е изразен.
3) нужното число преписи от жалбата - за съобщаване на надлежния министър или на надлежното самоуправително учреждение, а също и на лицата, които сам тъжителят е посочил като заинтересувани;
4) съдебните разноски и залог в предвидените в закона размери;
5) доказателство, че е изчерпан йерархическия път в случаите на чл. чл. 47 и 48, ако това не се вижда от приложените книжа;
6) всички писмени доказателства, посочени в молбата.
Забележка. Когато обжалваният акт или решение не е представен при жалбата и подателят заяви в същата, че надлежният орган на властта е отказал да му даде такъв, председателят на съда разпорежда да му се издаде удостоверение по силата на което тъжителят да може да се снабди с нужния акт или решение, като определя и срок до един месец, в който трябва да бъде представен актът или решението. Срокът почва да тече от датата на резолюцията на председателя.
(Нова ал. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) За преписите от актовете и решенията, които длъжностните лица издават за представяне във Върховния административен съд, се плащат такси и гербов налог, каквито са установени за държавните учреждения.
Чл. 52. Длъжностно лице, което в срок от седем дни не издаде на участващите в делата лица документи или заверени преписи от тях по предявено му удостоверение на съда, се глобява от 100 до 2500 лева от председателя на съда. Глобата може да бъде отменена от съда, ако глобеният представи в двуседмичен срок от съобщението уважителни причини.
Чл. 53. Постъпилата жалба за отмяна се оставя без ход, по разпореждане на председателя на съда:
1) когато не е означено, от кого или против кой акт се подава;
2) когато от нея не се вижда, какво иска подателят и
3) когато не е написана на български език или не е подписана от подателя.
Във всички тези случаи жалбата се оставя в канцеларията на съда, гдето подателят може да се яви и поправи допуснатите опущения до изтичането срока на обжалването.
Чл. 54. Жалбата се оставя без движение от председателя на съда:
1) когато е подадена не от самия тъжител, а от друго лице в качеството на негов представител, без то да е приложили надлежното пълномощно, което е имало в деня на подаването й;
2) когато жалбата, преписите от нея или приложените документи не са облепени с надлежните гербови марки;
3) когато не са приложени никак или в нужното число преписи от жалбата, а също и когато не е приложен обжалваният акт;
4) когато не са приложени или са приложени не напълно съдебните разноски или удостоверения за внесен залог, и 5) когато не е приподписана от адвокат.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). При разрешаването на въпроса, дали е представен надлежният обжалван акт, трябва да се вземе във внимание общия смисъл на жалбата, а не само употребените в нея изрази.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). В случай на съмнение кой е надлежният обжалван акт, председателят внася въпроса за разрешение от съда в разпоредително заседание.
Чл. 55. В случаите, посочени в чл. 54, на подателя, служебно се праща съобщение, че жалбата му е оставена без движение, като се указват и опущенията, и че той може да поправи последните в месечен срок от връчването му.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Съобщението по предходната алинея служи на жалбоподателя като удостоверение от съда, за да се снабди с обжалвания акт в оригинал или в заверен препис, ако според съобщението трябва да представи и него в съда.
(Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако, обаче, жалбата е просрочена или некомпетентността на съда е очевидна, съобщение, каквото се предвижда в първата алинея, не се изпраща, а председателят внася жалбата за разпореждане, съгласно чл. 57, т. т. 2 и 3.
Чл. 56. Ако в жалбата не е означено местожителството на подателя или последният не се намери на посочения адрес, за оставянето без движение се залепя в определеното за това място в съда обявление в продължение на един месец.
Ако подателят се яви в това време, дава му се двуседмичен срок за поправяне на допуснатите от него опущения.
Дял втори.
Подготвяне на делото за отмяна
Чл. 57. Жалбата за отмяна, по определение на съда в разпоредително заседание, се оставя без разглеждане:
1) когато подателят няма личен и пряк интерес за отмяната на обжалвания акт или съществува друг съдебен или йерархически ред за отмяна на акта;
2) когато е просрочена;
3) когато некомпетентността на съда е очевидна;
4) когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата;
5) когато подателят писмено удостовери, че тя е удовлетворила тъжителя, и последният не възрази в седмодневен срок от съобщението, което му прави съдът; 6) когато в сроковете, дадени по чл. чл. 55 и 56, подателят не е поправил допуснатите опущения.
За оставените без разглеждане жалби се обявява в "Държавен вестник", освен w случаите по т. т. 4 и 5.
Чл. 58. Когато жалбата е редовна или допуснатите при подаването й опущения своевременно се поправят, председателят на съда разпорежда да се съобщят преписите от нея на надлежния министър или na надлежното самоуправително учреждение и на посочените в нея лица и назначава докладчика на делото, който и направлява по-нататъшното производство и докладва на съда всички възбудени по него въпроси.
Ако жалбата засяга непосредствено правата на други лица непосочени от тъжителя, съдът, по указание на докладчика постановява да им се съобщи за постъпилата жалба.
Чл. 59. В съобщението по предходния член на означените лица и учреждения се обявява, че те могат в 15-дневен срок да представят в съда своите възражения и доказателства.
Чл. 60. Председателят на съда може да изиска направо от надлежната администрация спорната преписка и да издаде на тъжителя, ако той е поискал, удостоверение, по силата на което да се снабди с нужните документи.
Чл. 61. Съдът може да постанови да се съберат доказателства, които счита за необходими, и тогава, когато няма искане от участващите в делото лица или учреждения. Той може да иска от надлежната администрация и всички други сведения и обяснения за разяснение на делото.
Чл. 62. Длъжностното лице, което не изпълни някое искане по горните два члена в дадения му срок, се наказва, по определение на съда, с глоба от 200 до 1000 лева, която може да бъде отменена, ако споменатото лице в двуседмичен срок от съобщението му представи уважителни причини за неизпълнение на искането.
Чл. 63. Нови доказателства, непосочени в жалбата за отмяна, могат да бъдат представени в месечен срок от постъпването на жалбата в съда.
След изтичането на този срок, представянето на нови доказателства не се допуска, освен ако съдът признае, че те не са своевременно представени по уважителни причини или са толкова съществени, че без събирането им не би могъл да постанови правилно решение.
Чл. 64. След като се съберат доказателствата, председателят назначава ден за гледане на делото в съдебно заседание. Заедно с това производството се предава на прокурора за изучаване.
Чл. 65. Дните, в които всяко дело ще бъде разгледано в съдебно заседание, се обявяват в "Държавен вестник", поне 10 дни преди деня на заседанието. Обаче, ако се яви нужда да се насрочи някое дело извън този ред, на участващите в делото лица се пращат служебно съобщения.
Чл. 66. В случай на спешност и когато делото може да бъде разрешено правилно въз основа на жалбата и данните по нея, съдът може в разпоредително заседание да постанови, то да се разгледа и преди изтичането на срока, предвиден в чл. 59, като предварително се съобщи за това на надлежните лица и учреждения. Съдът може да увеличи този срок до един месец, ако за това има важни причини или се налага от естеството на спора.
Дял трети.
Разглеждане на делата в съдебно заседание
Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.) Делата по жалби за отмяна на административни актове се разглеждат от отделенията на съда, освен ако за разяснение смисъла на законите или за установяване на еднаква практика по приложението им, по предложение на първия председател или по определение на отделението, съдът в общо разпределително заседание постанови делото да се разгледа от общото събрание.
Общите събрания се считат за редовни, ако в тях присъства повече от половината от целия състав на съда.
Отделенията на съда заседават в състав: председател и не по-малко от двама членове.
Чл. 68. Министрите имат право да изпращат свои представители при разглеждането на делото в съдебно заседание, а самоуправителните учреждения - в случая, предвиден в чл. 49, и когато е обжалван техен акт.
Чл. 69. Докладът на делото се извършва устно. Докладчикът излага същността на обжалвания акт, основанията на молбата за отмяната му, обстоятелствата на делото и данните, които служат за обяснение или оборване на жалбата.
Чл. 70. След доклада, участващите в делото лица се допускат да дадат устни обяснения. Съдът може да запитва тези лица по всички предмети, които се нуждаят от разяснение.
Чл. 71. Когато намери че делото е достатъчно обяснено, съдът изслушва заключението на прокурора и се оттегля на съвещание за да постанови решението.
Чл. 72. Решението на съда се издава в името на Царя и се постановява и съставя по правилата на гражданското съдопроизводство.
Чл. 73. Когато съдът признае, че обжалваният акт е вече отменен с друго по-раншно решение, той отбелязва това с диспозитива на решението по разгледваното дело, без да излага наново съображенията за отмяна.
Чл. 74. За всяко разгледано съдебно заседание дело се съставя от секретаря особен протокол, в който се отбелязва: времето на заседанието, имената на съдиите, прокурора и секретаря, нумерата и предмета на делото, кратко изложение на обясненията на явилите се лица и на заключението на прокурора и определенията на съда, ако такива са били постановени.
Протоколът трябва да бъде написан без остъргвания. Поправките и прибавките трябва да се уговарят преди подписите.
Протоколът на съдебното заседание се подписва от докладчика и приподписва от секретаря. Обаче, ако в него е вписано определението на съда, с което се завършва производството, протоколът се подписва от всички съдии, които са взели участие при разглеждането на делото.
Дял четвърти.
Законна сила на решенията
Чл. 75. Решенията на Върховния административен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.
Те имат сила на присъдено нещо между участващите в делото лица и учреждения, а ако обжалваният административен акт е отменен, имат сила по отношение на всички.
Чл. 76. Всяко решение или определение, с което се завършва едно производство, се съобщава незабавно в препис или извлечение, заверени от секретаря на съда, на надлежния министър за сведение и изпълнение.
Такива преписи или извлечения на участващите в делото лица се издават само по писмена молба.
Чл. 77. При изпълнението на решението на Върховния административен съд, всички длъжностни лица и места, до които то се отнася са длъжни да се съобразяват с неговия диспозитив.
Длъжностно лице, което откаже да изпълни решението, се уволнява от служба, по постановление на съда, и се наказва с тъмничен затвор до една година, независимо от гражданската му отговорност към ощетените.
За уволнението на длъжностните лица съдът съобщава на надлежното началство, а за възбуждане на наказателно преследване - на надлежния прокурор.
Решенията, които представляват интерес за правилното тълкуване на законите, се обнародват за всеобщо сведение.
Глава втора.
Касационно производство
Чл. 78. Касационните жалби против окончателните по същество решения на разните административни юрисдикции се подават направо във Върховния административен съд в месечен срок, считан по правилата на чл. 45.
Допълнителни касационни жалби могат да се подават в месечен срок от деня на постъпването на основната жалба в съда.
Чл. 79. Подаване на касационна жалба се допуска по поводите, посочени в чл. 523 от закона за гражданското производство. По съдържание тя трябва да отговаря на наредбите на чл. 525 от същия закон.
Чл. 80. При касационната жалба се представят: а) преписи от нея за връчване на съответната администрация и на посочените заинтересувани лица. б) заверен препис от обжалваното решение, и в) залог в определен размер.
Забележка: (Нова - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако касационната жалба е подадена от държавата, община или самоуправително учреждение, препис от обжалваното решение не се представя, когато към жалбата е приложена преписката, в която се намира обжалваното решение в оригинал или в заверен препис.
Чл. 81. Постановленията на чл. чл. 53 до 56 се прилагат и при подаване на касационната жалба.
Чл. 82. Касационната жалба, по определение на съда, в разпоредително заседание се оставя без разглеждане:
1) когато тя е просрочена;
2) когато тя е подадена против решение, което не подлежи на обжалване пред Върховния административен съд;
3) когато се оттегли от подателя с писмено заявление;
4) когато в сроковете, дадени му по чл. чл. 55 и 56, подателят не е поправил допуснатите опущения, и
5) когато в касационната жалба и след изтичането на срока за подаване допълнителна жалба не са формулирани и обосновани касационни поводи съгласно чл. 525, п. 4, от закона за гражданското съдопроизводство или когато тя се състои само в обяснения по съществото на делото.
Чл. 83. След като преписите от касационната жалба се връчат на лицата, за които са предназначени, и се изиска съответната преписка, по която е поставено обжалваното решение, съдът обявява деня, в който делото ще бъде разгледано в съдебно заседание, по начин, предвиден в чл. 65 от настоящия закон.
Чл. 84. След доклада на делото и изслушване на обясненията на явилите се страни и заключението на прокурора, съдът постановява решение, както по посочените в касационната жалба поводи, тъй и по основанията, които прокурорът посочи или сам съдът намери за отмяна на обжалваното решение.
Решението се издава и съставя по правилата на гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд.
Чл. 85. Когато Върховният административен съд отмени решението, той: 1) или решава делото по същество, ако то е в положение да бъде решено и 2) или връща делото за второ разглеждане по съществото на надлежната юрисдикция, която е длъжна да съобрази с даденото й с касационното решение тълкуване на закона.
Чл. 86. При производството на делата по касационни жалби против окончателни решения на областните съдилища, Върховният административен съд се ръководи от постановленията на закона за гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд. Но и по тези дела обжалваното решение може да бъде отменено и по касационни поводи, посочени от прокурора или намерени от самия съд.
Чл. 87. Делата по касационни жалби Върховният административен съд разглежда в отделенията си, в състав: председател и не по-малко от двама членове.
Чл. 88. Ако при разглеждането на делото по жалба, подадена по реда на чл. 78, отделението на съда изкаже мнение за нужда да се разясни смисъла на законите за установяване на еднообразна практика, делото се предава за решение на общо събрание, ако то в разпоредително заседание, постанови разглеждането му да стане от него.
Чл. 89. След свършване на делото, постановеното решение се съобщава на надлежната юрисдикция за сведение и изпълнение.
Решенията, които представляват интерес за правилното тълкуване и приложение на законите, се обнародват за всеобщо сведение.
Глава трета.
Съдебни разноски
Чл. 90. Съдебните разноски и залогът по делата на Върховния административен съд се представляват предварително в размери, предвидени в закона за гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд.
Чл. 91. От заплащане на съдебните разноски се освобождават:
1) държавата и
2) самоуправителните учреждения, когато подават жалби по чл. 49, а също и по дела за отмяна на техни административни актове.
(Нова - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Те се освобождават в същите случаи и от представяне на залог по чл. 51, п. 4.
Чл. 92. По делата на Върховния административен съд съдебни разноски и адвокатско възнаграждение не се присъждат.
Чл. 93. Залогът, който се представлява съгласно чл. чл. 51 и 80, се връща на оногова, който го е представил:
1) когато жалбата е призната за основателна и
2) когато жалбата се остави без разглеждане в случая на чл. 57, т. 5, или когато тъжителят е оттеглил жалбата си, като е представил удостоверение, че е удовлетворен от администрацията.
Във всички други случаи залогът постъпва на приход в държавното съкровище.
Вижте само какви са възнагражденията пред ВАС за адвокатите.Че кой ще се нагърби да защитава Сульо енд Пульо без пари? А това означма, че ощетените са били много, премнго.
Живко Сталев в една от статиите си писа, че наказанията срещу мълчаливия отказ били тежки. Предвиждало се даже тъмничен затвор.Чвек би си помислил, че през времаната, наречени от професор д-р Фани Милкова фашистки, могат да си помислят, че у нас е било голямата демокрация от 09.06.1923 г. до 09.09.1944 г., след като длъжностните лица са ги наказвали за мълчалив отказ със затвор.Но едва ли е имало някой пратен в заттвора за отказ. Защо? Защото първо на първо както се видя, няма да има адвокат нагърбил се ей така безплатно да помага на някого и второ, защото процедурата за доказванетто на мълчаливия отказ е колкова усложнена, че не може обикновен човек да нсе пропусне някой срок и така да се изчерпа възможността му да се жалва.От прилажонения закон се разбира, че клаузата за мълчаливия отказ се променя през 1942 г., а фирма СИЕЛА скрива от внимателните читатели първоначалния текст- "ОТКАЗ чрез мълчание". Сами питам тези по-вниманетлин читатели, с какви норми е боравила видната наша партия ръководителка за времето от 09.09.1944 г. до днес....Четох едно Решение на ВАС- Петчленка, приемаащо, че чл. 14 от ЗАП бил фикция.Изглежда тези съдии не правят разлика между презумпция и фикция. Презумпция имаме, в случаите, че се "СЧИТА". При фикцията- "както при..." нашият казус е срещу порочен метод на републиканска дейност, а не срещу мълчалив отказ. Този мълчалив отказ, за който става дума по ЖАЛБАТА ни срещу Областния Управител доказва тезата ни, като експонираме само един единствен юридически факт за наличието на порочения метод- фактът "мълчалив отказ". Не приемаме тезата от 1934 г., че МО е бил индивидуален административен акт.нещо повече: ВАс не може да разглрежда демла, при които няма "Черно на бяло" Огкъде накъде ще ни определят делото пред ВАС-№1854/04 г. като дело срещу мълчалив отказ- изтипосано в уголемен и надебелен шриф т по сайта на ВАС?!
УТВЪРДЕНА С УКАЗ № 175 ОТ 6 НОЕМВРИЙ 1934 Г - ОТМЕНЕН
Изм. ДВ. бр.282 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.182 от 12 Ноември 1934г., обн. ДВ. бр.188 от 1 Януари 1934г., изм. ДВ. бр.142 от 1 Януари 1942г.
Устройство и вътрешен ред във Върховния административен съд
Глава първа.
Устройство
Чл. 1. В Царството има един Върховен административен съд със седалище в София.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Върховният административен съд се състои от първи председател, 4 председатели на отделения и 15 членове.
Чл. 3. Върховният административен съд се дели на отделения, в едно от които председателствува първият председател, а в другите - председателите на отделения.
(Нова - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Разпределението на съдиите по отделения се извършва от общото събрание на съда.
Чл. 4. При Върховния административен съд има прокурорски надзор и канцелария.
Чл. 5. Прокурорският надзор се състои от главен прокурор и прокурори на отделения.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). В случай на нужда, Министърът на правосъдието може да командирова прокурора при Софийския апелативен съд или някои от заместниците му да изпълнява временно длъжността на прокурор на отделение при Върховния административен съд.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Канцеларията на Върховния административен съд се състои от един секретар на съда и секретари на отделения, архивари, регистратори, писари и прислужници.
Чл. 7. Първият председател, председателите на отделения, членовете на съда и лицата от прокурорския надзор се назначават измежду лицата, които отговарят на предвидените в закона за устройството на съдилищата условия за назначаване на съответните длъжности във Върховния касационен съд.
За членове и прокурори на отделения могат да бъдат назначавани и лица, които притежават условията за назначаване на съдийска длъжност и са прослужили най-малко 10 години, или - ако са били съдии или заместник прокурори в апелативен съд или притежават условията за назначаване на такива длъжности по чл. 101 от закона за устройството на съдилищата - най-малко 3 години на висши длъжности в административните учреждения.
Числото на назначените по втора алинея лица не може да надминава 1/3 от общото число на членовете на съда и прокурорите на отделения.
Чл. 8. За секретари се назначават лица, които притежават условията, предвидени в закона за устройството на съдилищата за секретари на Върховния касационен съд. За секретари могат да бъдат назначавани и лица със висше административно образование и едногодишна съдебна канцеларска практика.
Чл. 9. Никой не може да бъде назначен на длъжност съдия или прокурор, ако не е представен по предвидения в настоящия закон ред, дори ако той заема равна длъжност в общите съдилища.
Чл. 10. За всяко вакантно място за член или прокурор на отделение Върховният административен съд, в общо събрание на съдиите и прокурорите, избира по трима кандидати, от които двама притежаващи условията по ал. 1 и един по ал. 2 на чл. 7.
Министърът на правосъдието от тримата кандидати представлява едного за назначение на вакантното място с Царски указ.
Чл. 11. Първият председател, председателите на отделения и главният прокурор се назначават с Царски указ, по постановление на Министерския съвет и по представление на Министъра на правосъдието.
Чл. 12. Съдиите и лицата от прокурорския надзор са несменяеми. Те стават сменяеми след навършване 65 годишна възраст.
Чл. 13. Несменяемите съдии и лица от прокурорския надзор освен по подаване оставка, могат да бъдат уволнени или отстранени от длъжност само в случаите и по начин, предвиден в чл. чл. 138 до 141 от закона за устройството на съдилищата.
Чл. 14. Съдиите и лицата от прокурорския надзор се уволняват с Царски указ, по представление на Министъра на правосъдието. Същият министър отстранява от длъжност съдията или прокурора в предвидените в закона случаи.
Чл. 15. Секретарите се назначават със заповед от Министъра на правосъдието по предвидения в закона за устройството на съдилищата ред за секретарите на Върховния касационен съд.
Останалите длъжностни лица се назначават от първия председател.
Чл. 16. Длъжностните лица от канцеларията на съда се уволняват със заповед на лицето, което ги е назначило.
Чл. 17. Длъжностните лица от Върховния административен съд се ползват със съдебно положение и права на заплата и други възнаграждения, каквито са тези на съответните длъжностни лица във Върховния касационен съд.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Общият надзор над длъжностните лица във Върховния административен съд принадлежи на Министъра на правосъдието. Ревизия на Върховния административен съд и на прокурорския надзор при същия се извършва или от министъра, или по негово нареждане от първия председател на съда.
Чл. 19. Канцеларията на съда се намира под надзора на първия председател, а за деловодството в нея най-близкият надзор принадлежи на секретаря.
Чл. 20. Дисциплинарната власт над съдиите и прокурорите се упражняват от общото събрание на Върховния административен съд по правилата и реда, установени в закони за устройството на съдилищата.
Чл. 21. Дисциплинарното преследване срещу секретарите се възбужда по постановление на съда или по предложение на Министъра на правосъдието, а делата по него се разглеждат от дисциплинарен съвет, състоящ се от трима съдии, избрани за една година от общото събрание.
Останалите длъжностни лица подлежат на наказания, предвидени в чл. 168 от закона за устройството на съдилищата и налагани от първия председател.
Чл. 22. Разпорежданията на закона за устройството на съдилищата са задължителни и за Върховния административен съд, доколкото не противоречат на настоящия закон.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). За съдиите и прокурорите при Върховния административен съд, които са прослужили като такива най-малко 10 години, в числото на прослужените години по чл. 136, ал. I и II от закона за устройството на съдилищата се включват и годините прослужени от тях на длъжности в административните учреждения (чл. 7, ал. II).
Глава втора.
Вътрешен ред
Чл. 23. Върховният административен съд държи заседанията си в определеното за това помещение.
Чл. 24. В заседанието трябва да присъства прокурор и секретар.
Чл. 25. Разпоредителните заседания стават при закрити врата за разглеждане на въпросите, които се повдигат при производството на делата, и които съгласно правилата на съдопроизводството, трябва да се гледат в такива заседания.
Чл. 26. Вън от случаите, когато законът постановява другояче, общите събрания на всички отделения стават при закрити врата за:
1) разрешаване на такива дела и въпроси, които съгласно закона трябва да се гледат в общо събрание;
2) обсъждане на въпроси, които първият председател счита за необходимо да внесе за разрешение в общо събрание, и
3) разглеждане отчетите за движението на делата в съда.
Общото събрание на Върховния административен съд може да издава наредби за вътрешния ред и деловодството на съда, които подлежат на одобрение от Министъра на правосъдието.
Чл. 27. Съдебните заседания за решаване делата стават публично, освен в случаите, предвидени в закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 28. Заседанията се ръководят от председателя, който за запазване реда и благочинието се ползва с правата, които се предвиждат в чл. чл. 63 до 65 от закона за съдилищата.
Подсъдност на Върховния административен съд
Чл. 29. На върховния административен съд са подсъдни:
1) всички жалби за отмяна на административни актове на публичните власти, когато законите не определят друга подсъдност;
2) касационните жалби против окончателните по същество решения на разните административни юрисдикции и
3) касационни жалби против окончателни решения на обикновените съдилища, когато особени закони предвиждат обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 30. Върховният административен съд в общо събрание, по предложение на съответния министър, се произнася принципиално и по тълкуване на наредбите на законите, отнасящи се до неговото ведомство. Тълкуването, което дава съдът, е задължително.
Чл. 31. Не са подсъдни на Върховния административен съд:
1) делата, които по действащите закони са подсъдни на обикновените съдилища;
2) висшите правителствени актове;
3) актовете по назначаване, повишаване, понижаване, преместване, командироване, отстранение и уволнение на всички държавни и общински служители;
4) делата, разрешението на които по законите е предоставено на свободното усмотрение на органите на властта;
5) дисциплинарните дела на служители в държавни общински и обществени учреждения.
Препирни за подсъдност
Чл. 32. Върховният административен съд сам решава, подлежи ли постъпилата у него жалба на негово разглеждане.
Чл. 33. Препирните за подсъдност между гражданските съдилища и Върховния административен съд, както и повдигнатите по реда на чл. чл. 79 и 80 от закона за гражданското съдопроизводство препирни за подсъдност между гражданските съдилища и административните учреждения или лица, се разрешават от особен съд за пререкания, който се състои от по трима съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, под председателството на първия председател на Върховния касационен съд.
Членовете на съда за пререкания се избират за 2 години в общо събрание на съответните върховни съдилища.
Чл. 34. За всяка препирня за подсъдност се съобщава на страните, които могат в седмодневен срок да представят писмено своите бележки.
Чл. 35. Препирните за подсъдност се разрешават в закрито заседание след изслушване доклада на едного от членовете определен от председателя, и заключението на главния прокурор при Върховния административен съд.
Чл. 36. Ако препирнята бъде уважена, производството пред съда, пред който е била възбудена, се прекратява, по право: в противен случай на делото се дава по-нататъшен ход.
Преписи от решението на съда за пререкание се изпращат незабавно на областния директор и на съда, пред който е била възбудена препирнята, заедно с неговото дело.
Чл. 37. Когато и гражданските съдилища и Върховният административен съд с окончателни определения са се признали некомпетентни да разгледат един спор, страната може да се отнесе със жалба до съда за пререкания, като представи преписи от нея и от споменатите определения за връчване на противната страна.
След като се връчат преписите и изтече седмодневния срок за обяснение на противната страна, съдът се произнася по реда на чл. чл. 35 и 36.
Чл. 38. Когато Върховният касационен съд признае един административен акт за незаконен, а Върховният административен съд признае същия акт за законен, главният прокурор на единия или другия съд отнася служебно въпроса в съда за пререкания в интереса на закона.
Решенията на съда за пререкания се обнародват и са задължителни за всички съдилища.
Производство във Върховния административен съд
Чл. 39. Върховният административен съд пристъпва към производството по подсъдните му дела само по жалби на заинтересуваните лица и учреждения и решава делата, като се ръководи от правилата, установени от настоящия закон.
Чл. 40. Когато при разглеждането на едно дело се разкрие от обстоятелствата му престъпно деяние или се възбуди въпрос от частно правно естество и от разрешението на тези въпроси зависи решаването на делото, Върховният административен съд спира производството и в първия случай съобщава служебно на надлежния прокурор, а във втория определя на участващите в делото лица срок, за да се отнесат до надлежния съд.
На спряното производство се дава по-нататъшен ход:
1) служебно, ако делото в гражданския съд не бъде почнато в дадения срок или наченатото бъде прекратено по оттегляне на предявения иск и
2) по молба на заинтересуваните, когато делото в гражданския и углавния съд се реши с влязло в законна сила решение или присъда или почнатото углавно преследване се прекрати по някоя законна причина.
Чл. 41. Способността за водене дела пред Върховния административен съд се определя по правилата на чл. чл. 11 и 12 от Закона за гражданското съдопроизводство и на настоящия закон.
Чл. 42. Върховният административен съд по производството на делата се сношава направо със всички учреждения и длъжностни лица.
Съобщенията, които той отправя до частни лица, се предават, чрез съдебните прислужници или административните и полицейски органи срещу разписка по правилата на гражданското съдопроизводство.
Чл. 43. Правилата на гражданското съдопроизводство се прилагат и по делата на Върховния административен съд, доколкото не противоречат на настоящия закон.
Глава първа.
Производство на дела за отмяна на административни актове
Дял първи.
Подаване жалби за отмяна
Чл. 44. Поводи за отмяна са:
1) некомпетентност или превишаване на власт;
2) неспазване на съществените законни форми;
3) нарушение на закона или на някоя наредба;
4) превратно упражнение на власт и
5) извръщение на фактите, на които е основан обжалваният акт.
Чл. 45. Срокът за подаване жалба за отмяна е двумесечен, считан от съобщението на акта, ако такова се предвижда в особените закони, но не по-късно от деня, в който изпълнението му е станало известно на тъжителя.
Чл. 46. Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалвания акт, освен ако законът разпорежда другояче или ако съдът, като признае, че незабавното изпълнение не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на тъжителя, постанови в разпоредителното заседание за спирането му.
(Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.) През съдебната ваканция въпросът за спиране на изпълнението на обжалвания акт и други предварителни въпроси по делата, които се разглеждат в общо събрание, могат да се разрешават и от ваканционния състав на съда.
Чл. 47. Жалбата за отмяна се подава направо в съда. Обаче, ако се обжалват актове не на министри или на самоуправителни тела, общи или особени, а такива на нисши административни органи, жалбата се допуска след като по непосредствено йерархическо обжалване областният директор, надлежният началник на службата в областта или министърът не са уважили искането за отмяна, но и в този случай на обжалване подлежи първоначалният акт на нисшия административен орган; а ако йерархическият началник е изменил акта на подчинения му административен орган - на обжалване подлежи акта на йерархическия началник.
Ако областният директор, началникът на службата или министърът не се произнесат в 10-дневен срок, счита се, че не уважават искането за отмяна.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако в продължение на един месец органът на властта не се произнесе по някое направено пред него искане, счита се, че отказва да го удовлетвори. Така създаденият мълчалив отказ може да бъде обжалван до издаване на изричен отказ по реда за отмяна със спазване постановленията на чл. 47.
Изричният отказ, направен след създаването на мълчалив отказ, може да бъде обжалван, ако мълчаливият отказ не е бил обжалван пред съда.
Ако съдът отмени мълчаливия отказ, счита се отменен и изричния отказ, който е последвал преди решението да е съобщено на администрацията.
Чл. 49. С право да подават жалби за отмяна се ползват и общините и въобще самоуправителните учреждения по упражнявания върху тях надзор от централната власт и нейните органи.
Чл. 50. Жалбата за отмяна трябва да съдържа:
1) името, презимето, занятието и местожителството на подателя;
2) изложение на обстоятелствата и означение на обжалвания акт;
3) посочване на доказателствата и законите, на които се основава искането;
4) означаване на приложенията, които се представят заедно със жалбата;
5) просителен пункт, който съдържа, какво точно се иска и 6) подпис на подателя.
Жалбата трябва да бъде приподписана от адвокат според чл. 88 от закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 51. Към жалбата се представят:
1) пълномощието, когато жалбата се подава от повереник;
2) обжалвания акт в оригинал или заверен препис, или акта, в който той е изразен или възпроизведен, а ако се обжалва мълчалив отказ, представя с в оригинал или в заверен препис молбата или заявлението по който той е изразен.
3) нужното число преписи от жалбата - за съобщаване на надлежния министър или на надлежното самоуправително учреждение, а също и на лицата, които сам тъжителят е посочил като заинтересувани;
4) съдебните разноски и залог в предвидените в закона размери;
5) доказателство, че е изчерпан йерархическия път в случаите на чл. чл. 47 и 48, ако това не се вижда от приложените книжа;
6) всички писмени доказателства, посочени в молбата.
Забележка. Когато обжалваният акт или решение не е представен при жалбата и подателят заяви в същата, че надлежният орган на властта е отказал да му даде такъв, председателят на съда разпорежда да му се издаде удостоверение по силата на което тъжителят да може да се снабди с нужния акт или решение, като определя и срок до един месец, в който трябва да бъде представен актът или решението. Срокът почва да тече от датата на резолюцията на председателя.
(Нова ал. - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) За преписите от актовете и решенията, които длъжностните лица издават за представяне във Върховния административен съд, се плащат такси и гербов налог, каквито са установени за държавните учреждения.
Чл. 52. Длъжностно лице, което в срок от седем дни не издаде на участващите в делата лица документи или заверени преписи от тях по предявено му удостоверение на съда, се глобява от 100 до 2500 лева от председателя на съда. Глобата може да бъде отменена от съда, ако глобеният представи в двуседмичен срок от съобщението уважителни причини.
Чл. 53. Постъпилата жалба за отмяна се оставя без ход, по разпореждане на председателя на съда:
1) когато не е означено, от кого или против кой акт се подава;
2) когато от нея не се вижда, какво иска подателят и
3) когато не е написана на български език или не е подписана от подателя.
Във всички тези случаи жалбата се оставя в канцеларията на съда, гдето подателят може да се яви и поправи допуснатите опущения до изтичането срока на обжалването.
Чл. 54. Жалбата се оставя без движение от председателя на съда:
1) когато е подадена не от самия тъжител, а от друго лице в качеството на негов представител, без то да е приложили надлежното пълномощно, което е имало в деня на подаването й;
2) когато жалбата, преписите от нея или приложените документи не са облепени с надлежните гербови марки;
3) когато не са приложени никак или в нужното число преписи от жалбата, а също и когато не е приложен обжалваният акт;
4) когато не са приложени или са приложени не напълно съдебните разноски или удостоверения за внесен залог, и 5) когато не е приподписана от адвокат.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). При разрешаването на въпроса, дали е представен надлежният обжалван акт, трябва да се вземе във внимание общия смисъл на жалбата, а не само употребените в нея изрази.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). В случай на съмнение кой е надлежният обжалван акт, председателят внася въпроса за разрешение от съда в разпоредително заседание.
Чл. 55. В случаите, посочени в чл. 54, на подателя, служебно се праща съобщение, че жалбата му е оставена без движение, като се указват и опущенията, и че той може да поправи последните в месечен срок от връчването му.
(Нова ал. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Съобщението по предходната алинея служи на жалбоподателя като удостоверение от съда, за да се снабди с обжалвания акт в оригинал или в заверен препис, ако според съобщението трябва да представи и него в съда.
(Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако, обаче, жалбата е просрочена или некомпетентността на съда е очевидна, съобщение, каквото се предвижда в първата алинея, не се изпраща, а председателят внася жалбата за разпореждане, съгласно чл. 57, т. т. 2 и 3.
Чл. 56. Ако в жалбата не е означено местожителството на подателя или последният не се намери на посочения адрес, за оставянето без движение се залепя в определеното за това място в съда обявление в продължение на един месец.
Ако подателят се яви в това време, дава му се двуседмичен срок за поправяне на допуснатите от него опущения.
Дял втори.
Подготвяне на делото за отмяна
Чл. 57. Жалбата за отмяна, по определение на съда в разпоредително заседание, се оставя без разглеждане:
1) когато подателят няма личен и пряк интерес за отмяната на обжалвания акт или съществува друг съдебен или йерархически ред за отмяна на акта;
2) когато е просрочена;
3) когато некомпетентността на съда е очевидна;
4) когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата;
5) когато подателят писмено удостовери, че тя е удовлетворила тъжителя, и последният не възрази в седмодневен срок от съобщението, което му прави съдът; 6) когато в сроковете, дадени по чл. чл. 55 и 56, подателят не е поправил допуснатите опущения.
За оставените без разглеждане жалби се обявява в "Държавен вестник", освен w случаите по т. т. 4 и 5.
Чл. 58. Когато жалбата е редовна или допуснатите при подаването й опущения своевременно се поправят, председателят на съда разпорежда да се съобщят преписите от нея на надлежния министър или na надлежното самоуправително учреждение и на посочените в нея лица и назначава докладчика на делото, който и направлява по-нататъшното производство и докладва на съда всички възбудени по него въпроси.
Ако жалбата засяга непосредствено правата на други лица непосочени от тъжителя, съдът, по указание на докладчика постановява да им се съобщи за постъпилата жалба.
Чл. 59. В съобщението по предходния член на означените лица и учреждения се обявява, че те могат в 15-дневен срок да представят в съда своите възражения и доказателства.
Чл. 60. Председателят на съда може да изиска направо от надлежната администрация спорната преписка и да издаде на тъжителя, ако той е поискал, удостоверение, по силата на което да се снабди с нужните документи.
Чл. 61. Съдът може да постанови да се съберат доказателства, които счита за необходими, и тогава, когато няма искане от участващите в делото лица или учреждения. Той може да иска от надлежната администрация и всички други сведения и обяснения за разяснение на делото.
Чл. 62. Длъжностното лице, което не изпълни някое искане по горните два члена в дадения му срок, се наказва, по определение на съда, с глоба от 200 до 1000 лева, която може да бъде отменена, ако споменатото лице в двуседмичен срок от съобщението му представи уважителни причини за неизпълнение на искането.
Чл. 63. Нови доказателства, непосочени в жалбата за отмяна, могат да бъдат представени в месечен срок от постъпването на жалбата в съда.
След изтичането на този срок, представянето на нови доказателства не се допуска, освен ако съдът признае, че те не са своевременно представени по уважителни причини или са толкова съществени, че без събирането им не би могъл да постанови правилно решение.
Чл. 64. След като се съберат доказателствата, председателят назначава ден за гледане на делото в съдебно заседание. Заедно с това производството се предава на прокурора за изучаване.
Чл. 65. Дните, в които всяко дело ще бъде разгледано в съдебно заседание, се обявяват в "Държавен вестник", поне 10 дни преди деня на заседанието. Обаче, ако се яви нужда да се насрочи някое дело извън този ред, на участващите в делото лица се пращат служебно съобщения.
Чл. 66. В случай на спешност и когато делото може да бъде разрешено правилно въз основа на жалбата и данните по нея, съдът може в разпоредително заседание да постанови, то да се разгледа и преди изтичането на срока, предвиден в чл. 59, като предварително се съобщи за това на надлежните лица и учреждения. Съдът може да увеличи този срок до един месец, ако за това има важни причини или се налага от естеството на спора.
Дял трети.
Разглеждане на делата в съдебно заседание
Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 142 от 1942 г.) Делата по жалби за отмяна на административни актове се разглеждат от отделенията на съда, освен ако за разяснение смисъла на законите или за установяване на еднаква практика по приложението им, по предложение на първия председател или по определение на отделението, съдът в общо разпределително заседание постанови делото да се разгледа от общото събрание.
Общите събрания се считат за редовни, ако в тях присъства повече от половината от целия състав на съда.
Отделенията на съда заседават в състав: председател и не по-малко от двама членове.
Чл. 68. Министрите имат право да изпращат свои представители при разглеждането на делото в съдебно заседание, а самоуправителните учреждения - в случая, предвиден в чл. 49, и когато е обжалван техен акт.
Чл. 69. Докладът на делото се извършва устно. Докладчикът излага същността на обжалвания акт, основанията на молбата за отмяната му, обстоятелствата на делото и данните, които служат за обяснение или оборване на жалбата.
Чл. 70. След доклада, участващите в делото лица се допускат да дадат устни обяснения. Съдът може да запитва тези лица по всички предмети, които се нуждаят от разяснение.
Чл. 71. Когато намери че делото е достатъчно обяснено, съдът изслушва заключението на прокурора и се оттегля на съвещание за да постанови решението.
Чл. 72. Решението на съда се издава в името на Царя и се постановява и съставя по правилата на гражданското съдопроизводство.
Чл. 73. Когато съдът признае, че обжалваният акт е вече отменен с друго по-раншно решение, той отбелязва това с диспозитива на решението по разгледваното дело, без да излага наново съображенията за отмяна.
Чл. 74. За всяко разгледано съдебно заседание дело се съставя от секретаря особен протокол, в който се отбелязва: времето на заседанието, имената на съдиите, прокурора и секретаря, нумерата и предмета на делото, кратко изложение на обясненията на явилите се лица и на заключението на прокурора и определенията на съда, ако такива са били постановени.
Протоколът трябва да бъде написан без остъргвания. Поправките и прибавките трябва да се уговарят преди подписите.
Протоколът на съдебното заседание се подписва от докладчика и приподписва от секретаря. Обаче, ако в него е вписано определението на съда, с което се завършва производството, протоколът се подписва от всички съдии, които са взели участие при разглеждането на делото.
Дял четвърти.
Законна сила на решенията
Чл. 75. Решенията на Върховния административен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.
Те имат сила на присъдено нещо между участващите в делото лица и учреждения, а ако обжалваният административен акт е отменен, имат сила по отношение на всички.
Чл. 76. Всяко решение или определение, с което се завършва едно производство, се съобщава незабавно в препис или извлечение, заверени от секретаря на съда, на надлежния министър за сведение и изпълнение.
Такива преписи или извлечения на участващите в делото лица се издават само по писмена молба.
Чл. 77. При изпълнението на решението на Върховния административен съд, всички длъжностни лица и места, до които то се отнася са длъжни да се съобразяват с неговия диспозитив.
Длъжностно лице, което откаже да изпълни решението, се уволнява от служба, по постановление на съда, и се наказва с тъмничен затвор до една година, независимо от гражданската му отговорност към ощетените.
За уволнението на длъжностните лица съдът съобщава на надлежното началство, а за възбуждане на наказателно преследване - на надлежния прокурор.
Решенията, които представляват интерес за правилното тълкуване на законите, се обнародват за всеобщо сведение.
Глава втора.
Касационно производство
Чл. 78. Касационните жалби против окончателните по същество решения на разните административни юрисдикции се подават направо във Върховния административен съд в месечен срок, считан по правилата на чл. 45.
Допълнителни касационни жалби могат да се подават в месечен срок от деня на постъпването на основната жалба в съда.
Чл. 79. Подаване на касационна жалба се допуска по поводите, посочени в чл. 523 от закона за гражданското производство. По съдържание тя трябва да отговаря на наредбите на чл. 525 от същия закон.
Чл. 80. При касационната жалба се представят: а) преписи от нея за връчване на съответната администрация и на посочените заинтересувани лица. б) заверен препис от обжалваното решение, и в) залог в определен размер.
Забележка: (Нова - ДВ, бр. 142 от 1942 г.). Ако касационната жалба е подадена от държавата, община или самоуправително учреждение, препис от обжалваното решение не се представя, когато към жалбата е приложена преписката, в която се намира обжалваното решение в оригинал или в заверен препис.
Чл. 81. Постановленията на чл. чл. 53 до 56 се прилагат и при подаване на касационната жалба.
Чл. 82. Касационната жалба, по определение на съда, в разпоредително заседание се оставя без разглеждане:
1) когато тя е просрочена;
2) когато тя е подадена против решение, което не подлежи на обжалване пред Върховния административен съд;
3) когато се оттегли от подателя с писмено заявление;
4) когато в сроковете, дадени му по чл. чл. 55 и 56, подателят не е поправил допуснатите опущения, и
5) когато в касационната жалба и след изтичането на срока за подаване допълнителна жалба не са формулирани и обосновани касационни поводи съгласно чл. 525, п. 4, от закона за гражданското съдопроизводство или когато тя се състои само в обяснения по съществото на делото.
Чл. 83. След като преписите от касационната жалба се връчат на лицата, за които са предназначени, и се изиска съответната преписка, по която е поставено обжалваното решение, съдът обявява деня, в който делото ще бъде разгледано в съдебно заседание, по начин, предвиден в чл. 65 от настоящия закон.
Чл. 84. След доклада на делото и изслушване на обясненията на явилите се страни и заключението на прокурора, съдът постановява решение, както по посочените в касационната жалба поводи, тъй и по основанията, които прокурорът посочи или сам съдът намери за отмяна на обжалваното решение.
Решението се издава и съставя по правилата на гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд.
Чл. 85. Когато Върховният административен съд отмени решението, той: 1) или решава делото по същество, ако то е в положение да бъде решено и 2) или връща делото за второ разглеждане по съществото на надлежната юрисдикция, която е длъжна да съобрази с даденото й с касационното решение тълкуване на закона.
Чл. 86. При производството на делата по касационни жалби против окончателни решения на областните съдилища, Върховният административен съд се ръководи от постановленията на закона за гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд. Но и по тези дела обжалваното решение може да бъде отменено и по касационни поводи, посочени от прокурора или намерени от самия съд.
Чл. 87. Делата по касационни жалби Върховният административен съд разглежда в отделенията си, в състав: председател и не по-малко от двама членове.
Чл. 88. Ако при разглеждането на делото по жалба, подадена по реда на чл. 78, отделението на съда изкаже мнение за нужда да се разясни смисъла на законите за установяване на еднообразна практика, делото се предава за решение на общо събрание, ако то в разпоредително заседание, постанови разглеждането му да стане от него.
Чл. 89. След свършване на делото, постановеното решение се съобщава на надлежната юрисдикция за сведение и изпълнение.
Решенията, които представляват интерес за правилното тълкуване и приложение на законите, се обнародват за всеобщо сведение.
Глава трета.
Съдебни разноски
Чл. 90. Съдебните разноски и залогът по делата на Върховния административен съд се представляват предварително в размери, предвидени в закона за гражданското съдопроизводство за Върховния касационен съд.
Чл. 91. От заплащане на съдебните разноски се освобождават:
1) държавата и
2) самоуправителните учреждения, когато подават жалби по чл. 49, а също и по дела за отмяна на техни административни актове.
(Нова - ДВ, бр. 282 от 1937 г.) Те се освобождават в същите случаи и от представяне на залог по чл. 51, п. 4.
Чл. 92. По делата на Върховния административен съд съдебни разноски и адвокатско възнаграждение не се присъждат.
Чл. 93. Залогът, който се представлява съгласно чл. чл. 51 и 80, се връща на оногова, който го е представил:
1) когато жалбата е призната за основателна и
2) когато жалбата се остави без разглеждане в случая на чл. 57, т. 5, или когато тъжителят е оттеглил жалбата си, като е представил удостоверение, че е удовлетворен от администрацията.
Във всички други случаи залогът постъпва на приход в държавното съкровище.
Вижте само какви са възнагражденията пред ВАС за адвокатите.Че кой ще се нагърби да защитава Сульо енд Пульо без пари? А това означма, че ощетените са били много, премнго.
Живко Сталев в една от статиите си писа, че наказанията срещу мълчаливия отказ били тежки. Предвиждало се даже тъмничен затвор.Чвек би си помислил, че през времаната, наречени от професор д-р Фани Милкова фашистки, могат да си помислят, че у нас е било голямата демокрация от 09.06.1923 г. до 09.09.1944 г., след като длъжностните лица са ги наказвали за мълчалив отказ със затвор.Но едва ли е имало някой пратен в заттвора за отказ. Защо? Защото първо на първо както се видя, няма да има адвокат нагърбил се ей така безплатно да помага на някого и второ, защото процедурата за доказванетто на мълчаливия отказ е колкова усложнена, че не може обикновен човек да нсе пропусне някой срок и така да се изчерпа възможността му да се жалва.От прилажонения закон се разбира, че клаузата за мълчаливия отказ се променя през 1942 г., а фирма СИЕЛА скрива от внимателните читатели първоначалния текст- "ОТКАЗ чрез мълчание". Сами питам тези по-вниманетлин читатели, с какви норми е боравила видната наша партия ръководителка за времето от 09.09.1944 г. до днес....Четох едно Решение на ВАС- Петчленка, приемаащо, че чл. 14 от ЗАП бил фикция.Изглежда тези съдии не правят разлика между презумпция и фикция. Презумпция имаме, в случаите, че се "СЧИТА". При фикцията- "както при..." нашият казус е срещу порочен метод на републиканска дейност, а не срещу мълчалив отказ. Този мълчалив отказ, за който става дума по ЖАЛБАТА ни срещу Областния Управител доказва тезата ни, като експонираме само един единствен юридически факт за наличието на порочения метод- фактът "мълчалив отказ". Не приемаме тезата от 1934 г., че МО е бил индивидуален административен акт.нещо повече: ВАс не може да разглрежда демла, при които няма "Черно на бяло" Огкъде накъде ще ни определят делото пред ВАС-№1854/04 г. като дело срещу мълчалив отказ- изтипосано в уголемен и надебелен шриф т по сайта на ВАС?!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: АПК
от Imperato » 20 Апр 2004, 13:20
Има едно решение на Конституционния съд, с което се дава правото да се обжалват всякакви административни актове.това Решение в същност допълни една празнота в конституцията ни, чиято истинска воля беше да се ограничават колкото се може повече правата на гражданите в критиките им към изпълнитерлната власт. БСП а преди БКП много държеше на този орган-МС.В хода на т.нар. преустройство се стигна даже да се закрие Държавния Съвет, а трябваше да се закрие именно МС. Но така реши Горбачов с което окончателно сложи прът на всякакво преустройство. сега може би съжелява, че не достатъчно добре е схванал идеите на преустройството, което вече течеше в България по инициативата на едно крайно скромно Дружество!!
- Imperato
Re: АПК
от Imperato » 21 Апр 2004, 13:48
Днес във вестник "Труд" има обширно интервю с господин Констатин ПЕНЧЕВ- председател на ВАС. Той настоява, защото други от "научния екип" настояват у нас да се създадат специализирани административни съдилища. Не е нужно. Нужни са ни СПЕЦИАЛИСТИ в административното право, а не подобни съдилища.Още повече, че с изключение на Перник, във всеки друг Окръжен съд има специално АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ. И тази форма е правилната, а не другата- на безразборни съдилища из страната.
- Imperato
Re: АПК
от cleo » 30 Апр 2004, 17:07
I na men, pri cqloto mi uwajenie kym profesora, wse pak ne sluchaino mu kazwat korifej na adm. prawo i proces, struwa mi se absolutno bezmislena ideqta za "APK" i po konkretno za specializirani administratiwni sydilishta
No mi se shte da otbeleja nqkolko obstoqtelstwa:
1. Dokato sa nalice razlichni po dispozitiw resheniq na edin i syshti systaw ot VAS po absolutno identichni po predmet i shodni po strani dela, kato w ednoto edin adm. akt se obqwqwa za nishtojen a w drugoto se ostawq w sila kato zakonosyobrazem, kolkoto i specialzirani strukturki da si syzdawat i kolkoto i da si uslojnqwat procedurata nqma da ima i gram pozitiwna promqna na praktika
2. Wmesto da mislqt koi sekretar da im pishe resheniqta da wzemat da se zamislqt za nasrochwaniqta na delata ne moje da ima 11 meseca srok mejdu dwe sydebni zasedaniq na delo otlojeno samo poradi neqwqwane na edna ot stranite i predstawqne na bolnichen list - pyk procesa ne bil formalen i imalo procesualna byrzina i ikonomiq
3. I eto Wi primer za bezumno zadylvenie wmeneno s protokolno opredelenie
- stranata da predstawi imena i adresi i tituli za sosbtwenost na wsichki parceli po zapowed za odobrqwane na PUP sysedni na procesniq - w sysednite imoti ima izgradeni jilishni kooperacii s po 8 etaja i 9 whoda . Ot slujba po wpiswaniqta otgowora e sprawki se prawqt samo po EGN ne i po partida na imot, zashtoto sprawkata po partida na imot bila nepylna i mnogo podrobna .... i prochie ...
No mi se shte da otbeleja nqkolko obstoqtelstwa:
1. Dokato sa nalice razlichni po dispozitiw resheniq na edin i syshti systaw ot VAS po absolutno identichni po predmet i shodni po strani dela, kato w ednoto edin adm. akt se obqwqwa za nishtojen a w drugoto se ostawq w sila kato zakonosyobrazem, kolkoto i specialzirani strukturki da si syzdawat i kolkoto i da si uslojnqwat procedurata nqma da ima i gram pozitiwna promqna na praktika
2. Wmesto da mislqt koi sekretar da im pishe resheniqta da wzemat da se zamislqt za nasrochwaniqta na delata ne moje da ima 11 meseca srok mejdu dwe sydebni zasedaniq na delo otlojeno samo poradi neqwqwane na edna ot stranite i predstawqne na bolnichen list - pyk procesa ne bil formalen i imalo procesualna byrzina i ikonomiq
3. I eto Wi primer za bezumno zadylvenie wmeneno s protokolno opredelenie
- stranata da predstawi imena i adresi i tituli za sosbtwenost na wsichki parceli po zapowed za odobrqwane na PUP sysedni na procesniq - w sysednite imoti ima izgradeni jilishni kooperacii s po 8 etaja i 9 whoda . Ot slujba po wpiswaniqta otgowora e sprawki se prawqt samo po EGN ne i po partida na imot, zashtoto sprawkata po partida na imot bila nepylna i mnogo podrobna .... i prochie ...
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
Re: АПК
от Румяна Кънева » 30 Апр 2004, 17:59
Клео,
Радостно е, че споделяш мнението за недопускане на нови съдилища. И сега по ЗСВ си има отделения в съдилищата по клон на правото- граждански, наказателни и административни. Нужни са още трудови, данъчно-финансови и обществено-политически.Това последното е заради централизираната система за регистрация на обществени организации и най-вече за партиите, което става само в София.Не е справедливо, още и защото този СГС е нелегитимен съд- не е предвиден в конституцията.Как ще съдят сега Софиянски, хич не виждам Той трябва до повдигне спор за СГС.
При административния процесц е важно също така обозначаването на нормите по административните закони. Има решения, при които мълчалавия отказ се третира като фикция, докато това е чиста проба презумпция. този мълчалив отказ е раковото образование, от което всички страдаме.защотот на практика ръкодводителите считат, че може да отговорят чрез мълчание и така се изправяме пред абсолютно отричане правата на човека?! По-моему, цялата конституция е пропита с този мълчалив отказ или иначе казано е пригодена така, че да толерира подобна позиция у всеки един ръководител.Бая битки предстоят по този въпрос.Дано бай Атанас внесе нещо ново, че ще стигнем до вътрешна война....
Радостно е, че споделяш мнението за недопускане на нови съдилища. И сега по ЗСВ си има отделения в съдилищата по клон на правото- граждански, наказателни и административни. Нужни са още трудови, данъчно-финансови и обществено-политически.Това последното е заради централизираната система за регистрация на обществени организации и най-вече за партиите, което става само в София.Не е справедливо, още и защото този СГС е нелегитимен съд- не е предвиден в конституцията.Как ще съдят сега Софиянски, хич не виждам Той трябва до повдигне спор за СГС.
При административния процесц е важно също така обозначаването на нормите по административните закони. Има решения, при които мълчалавия отказ се третира като фикция, докато това е чиста проба презумпция. този мълчалив отказ е раковото образование, от което всички страдаме.защотот на практика ръкодводителите считат, че може да отговорят чрез мълчание и така се изправяме пред абсолютно отричане правата на човека?! По-моему, цялата конституция е пропита с този мълчалив отказ или иначе казано е пригодена така, че да толерира подобна позиция у всеки един ръководител.Бая битки предстоят по този въпрос.Дано бай Атанас внесе нещо ново, че ще стигнем до вътрешна война....
- Румяна Кънева
Re: АПК
от Милко Митев » 27 Май 2004, 13:37
Няма защо наказателтните постановления да са в отделен закон-ЗАНН. Колко много закони излязоха, където се предвижда да се обжалват НП пред респективния админастративен орган. Трябва да се ревизира ЗАП, където да се включат и тези хипотези по ЗАНН.
- Милко Митев
Re: АПК
от N » 06 Юли 2004, 15:59
Колеги някой знае ли къде в нета се подвизава проекта за АПК? Имало сайт където може да го видим и да изказваме мнения по него...
- N
Re: АПК
от Милко Митев » 07 Юли 2004, 12:08
Нама. Приемат го на парче. Комисията вкючва Андрей Икономов, Светла Петкова, професор Кино Лазаров и други.
- Милко Митев
Re: АПК
от Милко Митев » 07 Юли 2004, 12:11
Чл. 63, ал. 1 от ЗАНН указва, че делата по обжалване на решение срещу наказателно постановление се извършва по реда на ВАС.Следователно, трябва да се гледат делата в административните отделения, а не в наказателните. И тук има пропуски, защото се допуска само обжалване на решението на първоинстанциониия съд- Районния, и не се дава възможността за обжалване на наказателното постанолвление пред ОС като касационно производство.
- Милко Митев
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта