Книгите, които харесвате

[certifiable_]

В раздел 'Общи дискусии' видях ,че има теми за музика,хумор,поезия и пр., ще се радвам ако Вие ,потребителите, на този форум споделите И любими Ваши книги,автори...абе всякакъв вид литература, разбира се свързана малко или много с правото.
В момента уча Право. Имам предостатъчно време да уча И чета странична литература.
П.П.: всъщност...ще уважа Вашето мнение ,дори литературата ,която ми препоръчате да не е свързана с правото

[teogeo]

"Практически въпроси на собствеността" - Александър Георгиев.

Това е наистина една много добра книга. За съжаление е изчезнала от всички книжарници

[dred]

Оооо, " Сон в нефритовом павильоне"-най-добрия корейски епос, "Записки под възглавницата"-японски епос,Лао Дзъ - "Дао де дзин",публикуваното от Конфуций,Хорхе Луис Борхес,комедиите на Шекспир, Сун Дзъ-"Изкуството да побеждаваш", ,Брайън Грийн "Елегантната вселена", романите на Робърт Лъдлъм, естествено Дан Браун- "Изгубеният символ ", статиите на Харвард бизнес ревю,а за Аписа да не говорим- неоценим помощник на всеки уважаващ дейността си адвокат

[vili_spasova]

Здравейте, колеги /живи сме и сме здрави/
Честит празник на всички юристи!!!

Позволявам си да постна линк с подобна тема
viewtopic.php?f=5&t=31837&st=0&sk=t&sd=a

явно позабравена с времето..

[satir]

vili, не е забравена. аз си я препрочитам чат-пат. сетих се за нещо...
Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лукатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.

[vili_spasova]

О, и аз си те препрочитам .... Чувството ти за хумор е уникално
Какво изчетохме наскоро:
Последното от Дан Браун - "Изгубеният символ" :

http://chitanka.info/lib/text/14781

Препрочетен: Тери Пратчет, естествено
Стражите, стражите, Глинени крака и ПОЩОРЯВАНЕ - последната книга е невероятно попадение и я препоръчвам на всички, занимавали се някога с доставка на поща

http://chitanka.info/lib/author/%D0%A2% ... 0%B5%D1%82

и в момента"Краят на Рая" от Г. Филипс

Хубава и ползотворна почивка бате Б

[certifiable_]

Последното от Дан Браун - "Изгубеният символ"

някакво продължение ли е на "Шифърът на Леонардо"? Смисъл трябва ли да съм я чел за да схвана "Изгубеният символ" ?

[Melly]

Най-много харесвам една книга, ама доста дебела е. Още не съм я прочела...
"Книга за живота" е заглавието й.

[vili_spasova]

Последното от Дан Браун - "Изгубеният символ"

някакво продължение ли е на "Шифърът на Леонардо"? Смисъл трябва ли да съм я чел за да схвана "Изгубеният символ" ?

Спокойно си го четете, главен герой е пак проф. Робърт Лангдън, има препратки към другите романи, но всеки може да се чете сам за себе си. В тази книга Браун подробно разказва за масонството и за една нова „ноетична наука“.

[dred]

Последното от Дан Браун - "Изгубеният символ"

някакво продължение ли е на "Шифърът на Леонардо"? Смисъл трябва ли да съм я чел за да схвана "Изгубеният символ" ?[/quo
Не е необходимо- "Изгубеният символ" не е продължение на" Шифърът на Леонардо".

[certifiable_]

А добре.Аз защото много исках да я прочета ,но не бях чел шифърът и тей...но щом не е продължение-идеално.

Книгата,която бих Ви препоръчал се казва "Видрица" на поп Минчо Кънчев. Става дума за епохата на Българското възраждане.
Много хубава книга, сигурен съм че ще Ви хареса!

[kostadin_yordanov]

Кои са експертите на прехода?

Достена Лаверн

Няколко месеца преди да предам „Експертите на прехода“ за печат в изд. „Изток-Запад”, в мен започнаха да се прокрадват съмнения. Струваше ми се, че за последните три години, в които бях престанала да се интересувам живо от обекта на научните ми изследвания и да следя публикациите на любимите експерти, ситуацията в родината ми би трябвало значително да се е променила.

Не можех да си представя, че в момента, когато финансовата криза разтърсва с всичка сила Франция и целия Европейски съюз, заедно с уж непоклатимите парадигми за свободния пазар и безпрепятственото движение на капитали, експертите по демокрация от деветдесетте години на ХХ век, ще продължават да диктуват тона на „демократичното говорене и поведение” в България.

Изглежда, че грешах. Нещата се развиваха в същата посока, но затова пък „вечните експерти” се бяха адаптирали към популистката култура на реалити шоутата. Пускайки българския канал на сателитната телевизия, попаднах на финалите на „ Големият избор ”. На екрана млади ентусиасти рецитираха по комсомолски заучени при експертите от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) и Центъра за социални практики (ЦСП) движения и фрази и се състезаваха със „свой политически” проект за разходка до Европейските Институции в Брюксел.

Не минаха и десет минути, и името на директора на ЦСП Евгений Дайнов бе споменато като председател на предварителното жури и яростен привърженик на мащабен политически проект на един от участниците, а именно узаконяването на марихуаната в България. Разрових се по мрежата, където установих, че „Големият избор” е един от поредните проекти за „развитие” на демократичните рефлекси на нацията, реализиран от БНТ и координиран от ЦЛС в лицето на социоложката Мила Минева, която инак е отговорен редактор на сериозното списание „Форин Полиси” за България.

Жалко е, казах си, че толкова научен и интелектуален капитал продължава се пилее за промиване на мозъци и възпитание в политически коректен PR. Но снизхождението ми прерасна във възмущение малко по-късно, когато се убедих, че експертите на think tanks продължават да застават на страната на безразборно и безцеремонно стъпкване на научните традиции в страната.

Натъкнах се на следния цитат от дискусия в МОН от 4 декември 2009г. по реформата във висшето образование: „ВАК е тип инквизиция, там се упражнява произволна, лекомислена и садистична власт. Губейки тази огромна власт, хората във ВАК стават никой, стават едни прашни чичковци с кал в ушите и неумити подмишници от две седмици. След това трябва да ходят да се къпят, да се подстригват и т.н “

Гневно-бунтарският тон на един от “гурутата” на прехода: директорът на Центъра за Социални практики Евгени Дайнов, комуто ВАК бе отказвал научно звание, бе преминал в цинично-фашизоиден дискурс. Фрапиращото обаче е, че след двайсет години той все още е главен участник и назидател в „дебатите“ за реформите в България.

След по-малко от седмица и последното ми съмнение, що се отнася до актуалността на моето изследване (интервюта и наблюдения на българските think tanks в периода между 1998-2006), бе на изчезване. „На светло” (в медиите) или „на тъмно” (зад кулисите) експертите на прехода продължават неуморно да изпълняват ролята си на водещи медиатори : вносители на демокрация и износители на анализи и информация за напредъка на реформите в България.

Майката на българските think tanks – Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) все така произвежда законопроекти и се бори срещу корупцията, Центърът за икономическо развитие (ЦИР) внася технологии за пенсионна реформа и докладва на Световната банка за състоянието на българската икономика, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ревностно поддържа неолибералната икономическа парадигма, Институтът за регоинални и международни изследвания (ИРМИ) се труди за обмяната на опит в реформите между балканските страни и строи мрежи на гражданското общество съвместно с колегите си от ЦСП. А а директорът на ЦЛС Иван Кръстев елегантно коментира в чуждестранната преса неуспехите на успешния преход към демокрация в България, на Балканите и в Източна Европа, докато накои от младите му колеги се занимават да координират „Големият избор”.

Сякаш нищо не се променило. Учудващо е не толкова това, че не са се променили субектите на експертното говорене, а че самото говорене не се е променило същностно. Изглежда, че именно тези експерти, които твърдят, че са в крак с последните световни тeндeнции, се оказват извън борда на съществените интелектуални и политически дебати в Европа, а България има шанс вече три години. да е член на Eвропейския съюз.

Личности с огромен интелектуален потенциал продължават да налагат машинално антипродуктивни за интересите на обществото идеи и практики. В България те могат само да създават национално-нихилистична интелектуална среда и безпомощни поколения, негодни да развиват собствена гражданска и научна позиция. Това според мен е проблемът. По него бих спорила с „експертите на прехода”, които са мои колеги, а някои от тях и мои приятели.

Изследването, надявам се, ще даде перспектива на проблема, тъй като свързва българската реалност с глобалните логики на прехода, който се състои не само в Източна, но и в Западна Европа. Така ще се избегне провинциалният и затворен подход. Книгата не е сбор от пикантни подробности, а описание на система и политически технологии за управление, които се прикриват зад спонтанността на гражданското общество.

Какво е това think tank ? Къде другаде се появяват такива институти и каква е ролята им по света? Става дума за форма на експертиза и лобиране, която води началото си от края на XIX-ти - началото на ХХ в. Възникнала първоначално в Съединените щати, тя се превръща в износен продукт на американското влияние по света, най-вече по време и след неоконсервативната революция.

Think tanks произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество. В държави като САЩ става дума за институти, финансирани от държавната и от частната сфера, докато в страните в преход те са финансират най-вече от външни, преобладаващо американски донори и фондации. Това са интелектуални звена съществуващи под формата на неправителствени организации, които в по-голямата си част претендират за партийна независимост.

Бивайки обаче затворени за публичен достъп институции, think tanks трудно допускат външно наблюдение от независими изследователи. Държа да отбележа, че това е една от причините част от интервюираните, които не са техни вътрешни служители, да бъдат подписвани само с инициалите им, докато имената на експертите са публикувани изцяло.

Най-вече се надявам, че в нашето общество има място за нов, отворен и информиран дебат „на светло”. Нямаме нужда от идеи, затворени като сенки в пещерата на Платон. Имаме нужда от критично публично пространство, където да се противопоставят и обменят различни гледни точки, освободени от стигмата на миналото и насочени към нашето собствено бъдеще в Европа.

Откъс от книгата “Експертите на прехода”, подготвена от ИК Изток-Запад. Първо по рода си дълбинно антропологично описание и анализ на средите на think tanks както за България, така и за Европа, трудът на Достена Лаверн предизвика жив интерес в изследователските среди в САЩ и Франция, където изнася лекции и води семинари по темата.

Родена в Пловдив през 1974, авторката завършва средното си образование с отлична диплома от „Националната Гимназия за древни езици и култура” в София и американската Гимназия „Гладстоун” в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас”.

18 Септември 2010
http://e-vestnik.bg/9990/koi-sa-ekspertite-na-prehoda/

[ou_topus]

Наскоро прочетох нещо страхотно, казва се "Любов", а авторката е Елиф Шафрак. Горещо я препоръчвам на всички. Книгата е страхотна!

[andrea]

1. Медиаморфоза: да разберем новите медии / Роджър Фидлър Странична литература ...интересно според мен книжле, обясняващо възникването на цифровизацията, предвидените последици, влиянието на медиите и т.н.

2. Административно наказване - Сивков

3. Погасителна давност по българското частно право - Любен Велинов

4. Изповедта на една серийно необвързана дама - (не помня авторката, беше притурка към списание Elle, което си закупих пътувайки към Варна ) става за изпът и разтуха

[advokat__nikolov]

Пичове, много елементарни книжки поствате


Ето това част от истината...

Адолф Пренс, Наказателно право, 1920 г., Пловдив

http://i060.radikal.ru/1009/92/e101cc8ddf9c.jpg

[teogeo]

Пичове, много елементарни книжки поствате


Ето това част от истината...

Адолф Пренс, Наказателно право, 1920 г., Пловдив

http://i060.radikal.ru/1009/92/e101cc8ddf9c.jpg

Остави ги. Като изчетат елементарните - ще почнат и от твоите. Освен
ако не са почнали в обратния ред.

Ето ти една подобна на тази, която четеш:

Ярослав Хашек - Швейк.

[advokat__nikolov]

Пичове, много елементарни книжки поствате


Ето това част от истината...

Адолф Пренс, Наказателно право, 1920 г., Пловдив

http://i060.radikal.ru/1009/92/e101cc8ddf9c.jpg

Остави ги. Като изчетат елементарните - ще почнат и от твоите. Освен
ако не са почнали в обратния ред.

Ето ти една подобна на тази, която четеш

Ярослав Хашек - Швейк.

Знаете ли колко ми е забавно с хора като теб, т.е. с такива, които въобще никога не са си задавали въпроси за нещата.

Не си ли си задавал въпроса, аджеба, от де идва тоя пуст институт delictum continuatum и delictum reiteratum. Някой сънувал ли го е, предрекъл ли го е, какво се е случило, че така на бял свят...хоп и се появило Тц, тц, тц.

Просто, разбирам ви, нямате нищо общо с аристократичната юридическа класа. Мога да те върна чак до do Samuel Mendelsohn – The Criminal Jurisprudence of the Ancient Hebrews, Baltimore, 1891. Още там се говори за delictum continuatum и delictum reiteratum, ако треа да бъдем честни. Но в България заслуга, за това, т.е. те са го развили, като теория в страната, имат Адолф Пренс, Шарл Романо и Франц фон Лист. Дa им благодарим

Въобще разбираш ли какво ти говоря ? Все едно ти казвам сигурно:

kjldfhasjzdxha;ldkjjjjjjjjjjjjjjjjjja;;;;;;;;;;;;;fhysoaidrogjudi-=-=-=-=-=dfssdf




Ние не пасем трева, момче, още има много да се учиш на тънкостите на институтите Виждал ли си как строи къщичка от клечки за кибрит ? Много са спойки и труд. Но хора като теб просто я снимат с фотоапарата, т.е. даже сигурно не знаят (или по-точно не съзнават), че това са клечки от кибрит на снимката.



Хващай приказките на Яшвек или там както се казва тоя дето го постваш (не знам и не ме интересува кой е и какъв е и какво е написал). Не е ли нормативно не ми го хвали

Хайде сега рязък завой - от Пренс и Лист към Таня Боева и Лейди Би

[aron_davidov]

-

[kostadin_yordanov]

Възкресението

Такър Маларки е родена в Калифорния, а образованието си получава в престижния Джорджтаунски университет в столицата Вашингтон. Работи четири години във външния отдел на „Вашингтон поуст“, след което заминава на тримесечна почивка в Африка, където остава две години и преподава в средно училище на малък остров край Кения. След завръщането си започва да пише и книгите й, особено последната – „Възкресението“, се превръщат за една нощ в бестселъри, преведени на всички основни езици.

„Възкресението" се опира на исторически факти - реалните събития около намирането на гностическите Евангелия от Наг Хамади в Египет.

Отхвърлени от каноните на раннохристиянската църква и нейните духовници, тези свещени текстове изчезват преди близо две хиляди години, за да бъдат открити случайно през 1945 г. в пустинята южно от Кайро.

Изгубените Евангелия отреждат на жената далеч по-съществена роля, отколкото й е отредена в Новия завет, разкривайки, между ред други неизвестни факти и обстоятелства, че Мария Магдалена е била възлюбена на Исус и автор на едно от Евангелията.

Джема, героинята на Маларки, получава в Лондон телекс, че баща й, който е археолог, е намерен мъртъв в египетската столица при подозрителни обстоятелства, и лети дотам, за да погребе праха му.

Така започва поредица от приключения в земите на Изида, чрез които авторката и нейната героиня се опитват да разкрият скрития смисъл на християнството, затулен зад измамни доктрини.

04.10.2010
http://news.ibox.bg/news/id_1482447331

Amazon.com

[apfel]

Здравейте !
В неделя гледах невероятен филм по
History Channel ,който е по действителен случай ,и да си призная скоро не бях гледал нещо, което толкова да ме развълнува .Реших да намеря и да прочета книгата по която е създаден филма ,но никъде не успях да я открия ,обиколих книжарниците ,ходих и в библиотеката но я няма никъде !
Та искам да попитам ,дали някой знае дали я има в превод на български и къде бих могъл да я намеря .
За тази книга става въпрос :
http://www.amazon.com/Skeletons-Zahara- ... 0316835145