Точно това си мислех преди малко - мислех да пиша веднага, защото знам какви са тежки нещата за човека реално, но пък то трябва и обмисляне.
Имам толкова дълъг опит като адвокат с такива неща - разни договорки и впоследствие уловки, да не говорим за разбитите съдби. Навремето, а и понастоящем от Банките и други такива финансови институции ходеха сами по адреси дори, като `дистрибутори` да предлагат кредити. Една клиентка разправяше как й влизат в аптеката, където е, и почват едни млади, костюмирани банкерчета да я зарибяват. Всичко е много лесно като дават и после правят такива проблеми, че не знам просто.
Чисто практически, ще кажа - Банките и другите са много препарирани в момента, защото получиха много удари. Не говоря, че Мая Манолова им направи много за да им дръпне килимчето. Нито, че се самоизядоха, това е вън от темата, пък и ще стане много агитационно, да се говори какви са кожодери. Но така или иначе са гипсирани - в смисъл вече не са толкова самонадеяни. Тоест - на думи и преговори са силни, но вкараш ли ги в пътя - накараш ли ги да слушат закона стават абсолютно неадекватни.
С две думи - ако имате право, то Банката няма да направи нищо злонамерено. Освен това не могат да изразяват правилно исканията си до съда - просто е масова практика. Сега, ясно е че - не могат да се правят експерименти на живо - доколкото ще изгори поръчителя.
Поръчителя има защита в 6-месечен срок от падежа на вземането (тук навлизаме в теория), но така или иначе за да осъдят, трябва да са сигурни в себе си. Аз това не го виждам, доколкото казвате, че няма неизпълнение.
Вероятно се касае за рекет. Някой иска да ходи на море с едни 1000 лева, така да се каже.
Много неточности има.
Първото споразумение не е подписано от поръчителя, така, че не го обвързва.
Сега ако подпише второто - ще се обвърже.
Теглете им една ...... в крайна сметка - но така предпазливо някак.
Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
- това казва чл. 147 ЗЗД за поръчителя. Така, че не го касае.
Казано на научен език - през 2005 г. страните са установили предсрочна изискуемост, което е вписано като текст в преамбюла преди членовете и алинеите. Щом са установили предсрочна изискуемост, то започва да тече срокът за поръчителя, като той не е подписал споразумението, тоест - 6 месеца след датата на споразумението е свободен, тъй като не е заведен иск на кредитора. В закона се говори за падеж, но на практика съдиите са неграмотни, вкл. и Върховните съдии, та бъркат масово какво е падеж, какво е изискуемост, какво е давност, но практически тук ще се съобразят с факта, че има настъпил срок и че поръчителя не е подписал удължаване на срока.
Ако подпише второто споразумение, обаче не знам.
Да каже че няма лична карта и да бяга надалеч. Това мога да кажа.
Освен това се говори за някаква законна лихва която тече незнайно откога и закъде, просто си тече, но спрямо кои вноски.
Освен това в първото споразумение пише само, че остава да дължи 4600 лв, но няма нищо за срокове да се прави ново споразумение и т.н. все неща във Ваша полза. Изобщо споразумението е писано от дете някакво, но няма значение.