forum.lex.bg

Върховен касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.
ЧЛЕНОВЕ: К. М.
В. М.
изслуша докладваното от председателя (съдията) С. П. ч. гражданско дело под № 258/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, и ал. 2, предл. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2413 от 06.04.2012 г. /изпратена по пощата на 04.04.2012 г./ на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 317 от 16.03.2012 г. по гр. дело № 208/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което на основание чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК жалбоподателят е бил осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 80 лева, изплатено възнаграждение за назначения му процесуален представител по гр. дело № 1005/2008 г. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С определение от 23.07.2008 г. по ч.гр. дело № 1005/2008 г. Върховният касационен съд, ІІІ г.о., на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ е постановил да бъде предоставена правна помощ на Д. С. К., като определен чрез Националното бюро за правна помощ адвокат приподпише касационните частни жалби вх. № 1631 от 17.03.2008 г. и вх. № 2722 от 08.05.2008 г. срещу определение № 105 от 29.02.2008 г. по в.ч.гр. дело № 208/2008 г. и определението от 17.04.2008 г. по същото дело на Пернишкия окръжен съд.
С определение № 408 от 17.07.2009 г. по ч.гр. дело № 1005/2008 г. ВКС, ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на постановените от въззивния съд определения, предмет на частните касационни жалби.
С решение № Сф-2477-48174/2010 г. от 14.09.2010 г. на Националното бюро за правна помощ, на адвоката П. П. В. е било изплатено възнаграждение в размер на 80 лева за оказаната на Д. С. К. правна помощ по Ч. № 1005/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С писмо изх. № 87895/19.12.2011 г. Националното бюро за правна помощ е поискало Пернишкият окръжен съд да му присъди разноските по делото, посочени в решението от 14.09.2010 г., като се е позовало на чл. 189 НПК, тълк. решение № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, съотв. чл. 81/чл. 192, ал. 4, отм./ГПК.
С обжалваното определение е прието, че е налице основанието по чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК за осъждане на частния жалбоподател по ч.гр. дело № 1005/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. да заплати в полза на НБПП изплатеното на адв.П. П. В. възнаграждение в размер на 80 лева.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК съдържа две хипотези, общото между които е единствено в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство.
В първата хипотеза /чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК/ възниква материално право в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ /осигурена безплатна адвокатска защита съгласно чл. 94 ГПК/ бъде уважена.
Съгласно второто изречение на чл. 78, ал. 7 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК/. Следователно, чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК не урежда отношения между НБПП, което не е страна в съдебното производство, а само осигурява безплатна адвокатска помощ, и получилото правна помощ лице /страна в процеса/. Тези отношения остават извън проведеното и приключило с осъдително решение съдебно производство и спрямо тях са неприложими общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, които регламентират отговорността за разноски. Този извод се налага както от буквалното тълкуване на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК, така и от систематичното място на нормата, от съотношението й с първото изречение на същата алинея, а и с останалите алинеи на чл. 78 ГПК.
В обобщение, в хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ /чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл. 22 от Закона за правната помощ/.
В случая, липсва основание за уважаване на искането на НБПП от 19.12.2011 г. за присъждане в негова полза на сумата 80 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за предоставената на частния жалбоподател правна помощ, оказана от адв. П. П. В. по Ч. № 1005/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Обжалваното определение следва да бъде отменено и се постанови определение по същество, с което искането на НБПП бъде отхвърлено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 317 от 16.03.2012 г. по гр. дело № 208/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ от 19.12.2011 г. за присъждане в негова полза на изплатеното на адв. П. П. В. възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева за оказана правна помощ по ч.гр. дело № 1005/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.