от nak111 » 26 Ное 2014, 13:30
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 23. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Р. Х. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. М. Т., представляван от адв. М. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като съществува съдебна практика по тях и съществуващата правна уредба е ясна и не се налага нейното тълкуване. По същество ответницата по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно, тъй като претендираните вреди не са доказани от представените частни свидетелстващи документи нито е доказана причинната връзка с нейното поведение, което правилно е оценено от въззивния съд като правомерно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 1.173,50 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
РЕШЕНИЕ
№ 189
София, 20. юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иса) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между отговорността по чл. 3 и по чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (нпар. пътните разноски за явяването на страните пред съда – за разлика от уредбата в ЗГС) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за вредите от злоупотреба с правото на иск, но неправилно е приел, че предявяването на иск не може да е неправомерно. Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само тогава предявяването на иск е правомерно. Също правилно съдът е приел, че ищецът отговаря за разноските по делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск, но неговата отговорност е ограничена до тези рамки, само когато правото на иск е било упражнено добросъвестно. Налице ли е злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в съответната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено с влязло в сила съдебно решение на Софийския районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д.№ 22753/2006, че от 30.12.2004 г. ищецът е собственик на У. **-*** в кв. * по плана на С., м. „В.З. П. п.” с площ от около 2.647 кв.м., който е бил част от имот пл. № * от кв. * по плана на С. в същата местност. Ответницата е претендирала да е собственик на целия по-голям имот по наследство и давност, но с искова, молба, вписана на 13.03.2006 г. е предявила отрицателен установителен иск за собственост върху посочения У., производството по който е прекратено, тъй като ищцата разполага с иск за собственост на претендираното основание. С предявяването на иска ответницата не е осуетила възможността за застрояването на имота според желанието на ищеца, но е затруднила неговото финансиране чрез привличането на инвестиции от трети лица, като е създала съмнение в правото на собственост. Представените доказателства по делото: сключен предварителен договор за продажба на обект в бъдещата сграда, нотариални покани и разходен касов ордер за изплатена неустойка са частни диспозитивни и свидетелстващи документи, неподписани от ответницата и не се ползват с материална доказателствена сила. С ограничена материална доказателствена сила се ползват счетоводните книги на ищеца, които са редовно водени (пропуските в оформянето на несъществените реквизити на счетоводните документи са без правно значение), поради което те доказват действително извършени разходи от ищеца, но не доказват причинната връзка с противоправното поведение на ответницата. От събраните доказателства може да се приеме за установено, че ищецът е бил възпрепятстван да изпълни надлежно сключен от него предварителен договор, но той не е изплатил обезщетение за действително претърпени вреди поради развалянето му (те биха били в причинна връзка, доколкото увреденият не би могъл да ги избегне или ограничи), а неустойка, чийто размер ищецът сам е уговорил – той е платил задължение, което сам е поел, ако не го беше поел, нямаше да плати неустойка, а обезщетение за действително претъпените вреди.
Видно от изложеното, като е предявила отрицателния установителен иск, който не е годен да защити претендираното от нея право, ответницата е увредила противоправно ищеца, като го е затруднила да финансира строежа чрез привличането на кандидати за закупуването на отделни обекти в бъдещата сграда. Искът е доказан в своето основание, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът го определя по своя преценка съгласно чл. 162 ГПК в размер на 10.000,00 лева.
На ищеца [фирма], С. следва да бъде присъдена сумата 985,24 лева разноски по делото, съответно на уважената част от иска, тъй като ответницата е представлявана от особен представител и не е направила разноски. Ищецът обаче не е внесъл определената от съда част от възнаграждението за особения представител, поради което следва да бъде осъден да му изплати сумата 1.466,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в частта, в която предявените искове са отхвърлен до размера на сумата 10.000 лева със законната лихва от 04.05.2007 г., както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса до размера на 200,00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в останалата част.
ОСЪЖДА В. М. Т. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 10.000,00 лева на основание чл. 3 ГПК със законната лихва от 04.05.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 985,24 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на адв. М. М. Б. от САК сумата 1.466,00 лева адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.