Имат ли право банките да продават кредитите ми на 3-ти лица?

[Pause]

Без да оспорвам ,вашето твърдение направено въз основа на закона ,си представям и следната ситуация например цесионера идва ,но ми представя нотариално заверено съгласие за станалото прехвърляне с цедента и според Чл75ал2 ЗЗД е овластено да получи изпълнението….

[ykovachev]

Идеята ми беше друга, не да разцъквам всички възможности, колега. Не ми се щеше да го казвам директно, но за да няма неразбрали какво искам да кажа: оставам с впечатлението, че Тотен малко бърка кой е цедент, кой - цесионер. Това исках да подчертая. И обичайната логика на нещата. Нищо повече.

[hidden]

Без да оспорвам ,вашето твърдение направено въз основа на закона ,си представям и следната ситуация например цесионера идва ,но ми представя нотариално заверено съгласие за станалото прехвърляне с цедента и според Чл75ал2 ЗЗД е овластено да получи изпълнението….

Според мен тази схема не върши работа, тъй като чл. 99,ал. 3 и 4 задължават изрично цедента да уведоми длъжника, а не цесионера. В тази насока вижте ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС.
Цесионерът не може да бъде овластен от цедента по чл. 75, ал. 2, защото тази разпоредба говори за изпълнение на задължението, а не за уведомяване на длъжника, двете неща нямат нищо общо.

[Гост.]

Без да оспорвам ,вашето твърдение направено въз основа на закона ,си представям и следната ситуация например цесионера идва ,но ми представя нотариално заверено съгласие за станалото прехвърляне с цедента и според Чл75ал2 ЗЗД е овластено да получи изпълнението….

Според мен тази схема не върши работа, тъй като чл. 99,ал. 3 и 4 задължават изрично цедента да уведоми длъжника, а не цесионера. В тази насока вижте ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС.
Цесионерът не може да бъде овластен от цедента по чл. 75, ал. 2, защото тази разпоредба говори за изпълнение на задължението, а не за уведомяване на длъжника, двете неща нямат нищо общо.

+1!

[Pause]

Добре но ако приемем ,че длъжникът изпълни на това лице което се представя за кредитор действието му валидно ли ще т.е. би ли имал погасителен ефект аз смятам че няма да се получи понеже ,длъжникът не е положил достатъчно усилия да ,разбере че изпълнява на некредитор? Вярно е според това решение качеството на кредитор цесионера придобива след като цедента уведоми длъжника и е логично от това нему да повдигне възражения ,както и да постави трети лица в защита на интересите им законът.Ами както вие научавате по –нещо ,така и аз.

[hidden]

Според мен задължението на длъжника ще се погаси, но тогава цедентът ще може да си иска парите от цесионера. И тъй като обикновено в тези случаи цесионерът купува вземането на около 30% от общия дълг, то съществува несигурност дали в някой момент банката няма да си иска горницата от събираческата фирма. Не че ще се случи на практика, но тук говорим чисто теоретично.

[toten14]

Съжалявам, грешката е моя, но поста го написах излизайки от нас в бързината и съм написал и аз тъпотия "Смисълта" ми беше следната:
Банката прехвърля кредита ми, със забавени периодични плащания на някаква фирма за събиране на задължения, които още преди цесията започват да ми се обаждат по 10 пъти на ден с различни номера - то не беше от името на ЧСИ-та, прокурори, конст. съдии, даже и инспектори от полицията ме търсеха
Апогея беше ударен с един смс: "Имаме заповед и до 24 часа влизаме в дома ви принудително за опис на имущество, платете си дълга
На всички тъпотии съм отговарял много търпеливо и заблудено - в момента съм неплатежоспособен (обяснявайки обстоятелствата) ще си платя вноската на дата Х.
В прекрасен миг, миналата седмица получавам обаждане, от въпросната фирма, че кредита ми бил продаден на 29 окт. и ако ше правя плащания да е на нова банкова сметка...ама даже било хубаво да отида до офиса им (намиращ се на някакво място, където се стигало със специална маршрутна линия за тази отделна фирма), че да се уговорим. Аз естествено възразявам, че въпросната цесия няма действие спрямо мен, докато старият кредитор - банката не ме уведоми писмено. Служителката не успя да разбере за какво говоря и ме контрираше с репликите: Господине, вие нямате нищо общо с банката, ние ви купихме дълга и подобни тъпотии......поради което помолих да ме свържат с юридическия отдел. Оттам ми вдига главната юристконсултка (спорно в случая), която ми заявява - "Задължение да ви уведоми има за новия кредитор, търсихме ви у вас, нямаше ви, затова ви се обаждаме"
Питам я за източник на това задължение - закона! Кой закон? -Господине, това не са ви правни консултации. Цитирам 99 ЗЗД - и й казвам, че докато не си получа писмено уведомление от банката за мен тяхната фирма няма никаква роля във филма. Отговор: "Сега на право ли ще се учим, старият кредитор няма задължение да ви уведомява!" И така, пожелах и хубав ден и помолих да спрат да ми се обаджат, защото нямам нищо общо с тях. Такава е картинката.
С оглед на това - да, цедентът е задължен да ме уведоми, не цесионера

[disident]

Който парички притежава
стига и до саморазправа.
Така само в сдружение
може да има спасение.
Да ги видя тогава как ще бият
или в миша дупка ще се скрият.

А относно личната информация на другаря Петър гоблена от с. Кирчево оня същия дето от 2005-та иска да му направя страница в нета без мангизи никога не съм му казвал адреса, имената си а в жалбите си до раойонен прокурор Галя Марионва сега съдия ми беше написал трите имена и адреса. Ха преценете кой му ги е казал.

[kushgribi]

Здравейте,
Ще върна малко дискусията със стара дата, но актуален въпрос. Това , че банките, както и други фирми, кредитори или просто контрагенти могат да прехвърлят събирането на вземяния е ясно и логично, към това нямам обструкции.
Но...до колко тези фирми могат да ползват други методи на събиране, като непрекъснати телефонни обаждания в 8.30 сутринта или 20.30 вечерта и т.н., прилагайки прийоми на психологическата война и явния тормоз чрез навлизане(според мен) в един вид лично пространство. Кой и как регламентира дейността им. Как човек правово може да се защити от тях, за да не се преминават разумни граници на дейността.
Тъй като тук прочетох много крайни мнения за смачкване на длъжници и т.н. желая да бъда разбран много правилно - длъжникът е в нарушение, в неъзпълнение и е некоректен, спор няма, но все пак има права, достойнство и т.н.
Дали неправилно съм разбрал, че една от задачите на правната система( и всяка правова рестриктивна система - административни наказания, глоби и т.н.) е да въздава справедливи наказания за съответни нарушения или престъпления(ако са по смисъла на НК). Нормално ли е, ако човек открадне 100 лв. и го арестуват, докато стартират наказателните процедури да хванат и да го пребият в полицията, 'щот е неприятно некоректен ? Дали адвокатите по наказателни дела не са странни птици, защото защитават престъпници? Според мен те се грижат и за техните права на справедлив процес и наказание,на недвусмилсено доказване освен на вина, но и на нейната степен.
Та, извинете за многословието, но когато големите корпорации, мобилни оператори, доствчици на ток (не те са лесни, не плащаш - спират), но на вода примерно (какъвто е конкретния случай) прехвърлят вземанията и некоректния платец (виноват) попадне в лапите на фирмите за вземания, до колко е нормално да бъде мачкан извън предвидените за целта законови процедури - има ли все пак адекватна защита от това?

Колкото и обезкуражаващо да звучи, това е работа по установени и утвърдени международни стандарти.
Стъпването на пръсти около личноста на Негово Величество Длъжника е доказано неефективен способ за управление, предоговаряне и събиране на просрочени вземания и проблемни активи.
Сред длъжниците е широко разпространено погрешното схващане, че те са клиенти на компаниите, и следва отношението да е като към такива - да разговарят за погасяването на задълженията където, както и когато за тях е удобно, а за предпочитане никога.

Честно казано, аз не съм голям фен на тези събирачески фирми, въпреки че работим с по-известните от тях. Не плащат авансови такси, споразумяват се с длъжниците зад гърба н ЧСИ и си събират вземанията, без да включват пропорционалните такси на ЧСИ...има и доста други неща.

Ами така ще е, като се води борба на два фронта, веднъж с длъжниците и втори път с някои от ЧСИ-тата, за да вторите, като не успяват да са в помощ по събирането, поне да не действат умишлено като пречка Черни списъци явно има и от двете страни на барикадата а по средата, естествено, е длъжника. Ситуацията е малко от тип "двама си подливат вода, Андрешко печели"

Относно спекулирането със ЗЗЛД - едва ли има колекторска компания която да не е лицензиран оператор на лични данни и оперира само с такива, придобити по право при прехвърлянето на задълженията и прилежащата документация.

[kalahan2008]

Ами така ще е, като се води борба на два фронта, веднъж с длъжниците и втори път с някои от ЧСИ-тата, за да вторите, като не успяват да са в помощ по събирането, поне да не действат умишлено като пречка

E, хайде сега, заради някои ЧСИ - всички в кюпа!
Досега не съм видял събираческа фирма да сключва споразумение с длъжника, в което да фигурират таксите на ЧСИ - казват - събирайте си ги сами! И някои ЧСИ действително така правят - налагайки запори във всички банки при вече изплатен дълг към взискателя. Но това не е законосъобразно. Така събираческите фирми не правят нищо друго, освен да стимулират закононарушенията по веригата. Ама на тях какво им пука - нали ЧСИ носи отгвороността, нали той е на топа на устата...
Тук става дума за коректност. И за "бизнес" отношения. Няма как ЧСИ да ти върши работа, като вижда, че си некоректен с него. Трябва и мотивация, която в случая е финансова (т.26). А така се получава омагьосан кръг.

[kushgribi]

Поне в моята практика изрично предупреждавам длъжника, че обезпечителните мерки и изпълнителните действия ще се прекратят само след заплащане на всички такси дължими на съответното ЧСИ. Но при погасен дълг и вече осчетоводена сума, не виждам какъв ход има взискателя, освен от своя страна да пусне молба за прекратяване?

А авансовите такси чинно си ги плащаме.. когато са за действия, поискани от нас, а не за "изпратени съобщения до длъжника" в размер, превишаващ общата сума по дълга.. примерно.

[ehpich]

Реших и аз да напиша някой ред, донякъде може би подразнен от безумните съждения и "позиции" кое било редно и кое било нормално, ръиръш ли.Както и лекомислените твърдения, че лихвите на редовните платци се вдигали заради някакви ............, които не искали да си обслужват кредитите. Не, лихвите се вдигат без значение какъв % не си обслужва кредитите поради лакомията на банката да ви цеди до последно и с колкото може. А и тези неплащащи в по-голямата си част са станали такива именно заради действията на банката. Вие просто сте на по-ранен етап от "развитието" си.
Първо, от чисто принципна обективна гледна точка (каквато в БГ определено липсва), разглеждането на една фирма, пък наричана тя и банка (защото каква е разликата как ще я наречеш) е въпрос на правилни управленски решения, преценка на риска, оценка на всяка една сделка и решение в каква сделка да си вложи фирмата ресурсите (в по-широк смисъл на думата). И както една сделка за всяка фирма може да бъде по-малко рискова с по-малка печалба, така може да бъде и по-рискова, с по-висока печалба. Разликата при банките е, че искат максимални възможни печалби срещу нулев риск. А това е трудно постижимо и обикновено за кратко. Както всяка една фирма може да загуби, фалира и т.н. при неадекватни управленски решения, неадекватна политика, неадекватна преценка, така би следвало да е и при банките. А в случая банката се прави на тарикат, прехвърляйки всички свои грешки и некадърности върху потребителя. Дали търгуваш с предоставянето на пари срещу лихва или инвестираш парите си в активи или бизнес, или пък инвестираш в сделка с домати - съжалявам, но разлика няма. Не говорим от правна гледна точка в БГ. Говорим от обективна гледна точка без оглед на конкретното право в БГ (което и за децата във втора група вече е ясно, че е слугинаж). В по-голямата част от случаите именно банките в лакомията си и в резултат на супер слабото си управление, преценки, оценки и т.н. влизат в сделки с идеята да излъжат колкото е възможно повече и да ограбят без основание колкото се може повече кредитополучателя. Сори, че го казвам, но - факт. Цялата машина печели не от честност, а от измами и озаконен произвол.
И да попитам също така аз, аджеба за какво една банка/фирма ти прави оценка на платежоспособността, оценка на риска, оценка на имота, история до 9-то коляно и какви ли още не проучвания, след като тези проучвания се оказват абсолютно ненужни и неносещи обективна полза ? То че носят полза е ясно, но общо взето ползата е доколко ще можем да прецакаме кандидата утре, има ли наследствени имоти, апетитен ли е имота му, доколко може да ни създаде главоболия в съда и да ни попречи да го на...таковаме едно хубаво както ни скимне и т.н. Вместо да му окаже съдействие и спомогне да се стабилизира максимално бързо и възобнови плащанията си (напълно логично, нали).
Абсолютно неадекватно намирам изказване как длъжникът бил тарикат,............ и т.н. квалификации (най-вече правни в един правен форум). Най-общо мотивите ми са следните: обикновено банката е тази, която в 99 % от случаите с действията си поставя кредитополучателя в ситуация, в която да не може да си обслужва кредита. Как ? Вдига си лихвите както и скимне без основание, по решение на някакви си свои вътрешни органи (ще кажеш, че има луд, който да може да иска да печели все повече и повече от теб, без да има кой да му каже и копче и няма да спекулира максимално ? няма такъв, алчността е заразна и винаги прогресира до раково образувание). В едно уж състезателно производство, каквото трябва да бъде едно производство по ГПК банката е в максимално облагодетелствана откъдето и да го погледнеш, да не говорим, че в редки случаи потребителят може да си осигури поне близка защита до тази на една банка, въоръжена с цели отдели юристи и събиране на вземанията. Да не говорим за абсурда със заповедното производство от частна фирма (каквато е банката) на база измислени, недоказани или грешни в повечето случаи "извлечения". Защото честно казано поне до сега, аз не съм видял един договор с абсолютно верни калкулации и нормални клаузи.окато се стигне до заповедното производство обикновено са нарушени и системно нарушавани най-малко 20 члена на поне 5 закона. Да не говорим, че именно на база тези опорочени отвсякъде извлечения, кредитополучателя се квалифицира като длъжник още с подаването на исковата молба от банката в съда срещу възражението на потребителя. Излишно е пък да говорим за "добре преценената ситуация", че след като потребителя е изпаднал в забава по погасяване на кредита си, той явно е в затруднено финансово положение и дори адвокатския хонорар му идва не по джоба, да не говорим за последващите таксички - я за експертизка, я за жалбички, я за правна литература, която не е прочел преди да го сполети тази добре смазана машина (а и защо трябва да чете като изоглавен закони закони закони, които така или иначе утре ще се променят, естествено, не в негова полза...да не говорим пък както нарочно са написани повечето закони не случайно - какво изобщо ще разбере от прочетеното....след като дори няма познания в частта обща теория на правото, да не говорим за презумпции, фикции, преклузивност, конклудентност и прочие извънземни за средностаттистическия потребител термини...както обича да казва един клиент - чета ги тия закони и се чудя: уж съм българин по рождение, а все едно са написани на патагонски, нищо не моа да им разбера). Опрем ли пък до седемдневните срокове става трагично. А до съдебните такси и адвокатските хонорари на въззивната инстанция ? Ами въззивната като го върне на първата ? Ами обратно на въззивната ? Ами касационната ? Инвестицията става 50 % от тегления кредит За човек в затруднено финансово положение !
Та ако се опитаме да погледнем обективно, без значение какво пише в законите, както кредитополучателя следва да е преценил и оценил сделката, която сключва, така следва и банката/търговската фирма да е преценила и оценила сделката. Както единият може да загуби от сделката, така и другият може да загуби. Именно това е и смисълът на обезпечението по тази сделка - дали имот, дали движимо имущество, дали поръчителство - все тая. Логиката му е да обезпечи кредитора при некоректност от страна на кредитополучателя. И до там. Взема си имота и да се спасява - плаща си цената на поетия риск.
Извинете ме, но е абсурдно с отживелите отношения и при волен прочит на "Криворазбраната цивилизация" банки, ЧСИ, колекторски фирми и други разни субекти да ми говорят за кредитополучател (разбирай потребител) онова тъпо говедо, дет ще го цедим колкото можем докат е жив, че и поколенията му барабар, ще го бием, заплашваме, принуждаваме, какви пък права искал той и какво ли още не - по този начин, с това отношение, с това поведение, с тези методики т.н. Той бил гаден длъжник, който трябвало да страда. Не, той първо е човек. Второ е личност, която банката е оценила сама като надежден партньор, след като е приела да сключи сделка с него. Трето е гражданин. Четвърто е длъжник по съмнително доказани задължения. Пето - той има права, които следва да си търси, а не да свежда примирено главица. Коя фирма извън банка се ползва от тези преференции на наглост, произвол, само(алабала)контрол, гарантираност на произвола, залагане на печалби според сутрешното настроение на секретарката на шефа, узаконен рекет, гарантираност срещу фалит, впрегната цяла добре смазана машина за репресия при непослушание или несъгласие с кожодерството и безочието и т.н. ?
Разбирам, че човек като яде от баницата, е редно да я хвали, поддържа и развива, редно е и да се олива вероятно, но пък всяко нещо си има граници. Гледам че сте много компетентни как всички кредитополучатели били мишки, некоректни, зли, с възможно най-престъпните намерения на света, събрани в един образ (с изключение на 0,1%) и т.н. Не знам откъде си ги смучите тези "представителни извадки", но поне аз познавам над 300 човека с ипотечни кредити, които влагат максимални усилия да си плащат кредитите въпреки утежнената обстановка, въпреки намалелите доходи на домакинствата им, въпреки усилията им да изкарат допълнително пари, въпреки усилията им да посрещат увеличените разходи на домакинствата си (не само поради увеличаващите се редовно цени на основни стоки, а включително заради други нагли фирми, опитващи се също да ги цедят с напудрени сметки и т.н.). Та на тези хора вие ще ми кажете, че е нормално да се прилагат методите, на които вие сте поддръжници и възхвалявате, имайки ги за голямо постижение на човешкото развитие ? Или е редно въпросната банка да се опита да им помогне да се стабилизират и да продължат да си обслужват кредита (не говоря да кредитират допълнително, има много други ефективни начини). Та нали именно тия долни гадни кредитополучатели ви осигуряват и вашите доходи. Ако ги няма тях - какво се случва с вас ? Всеобщо известно е, че за да може един паразит или вирус да оцелява, трябва да се грижи за гостоприемника си. Може би е редно малко и в тази посока да се замислите в главозамайването си.
Да, безспорно има такива, които теглят кредит с идеята да не го връщат и да прецакат банката. Но нима този риск го има само при банките ? Или е валиден за всяка една фирма ? А и питам аз къде е тая банка, че не е оценила тази сделка (най-общо казано) и я е приела ? Пък и като я е приела да си носи негативите, да си плаща цената за некадърността си и така. Както кредитополучателят си плаща цената - като загубва имот или вещ, които е изплащал известно време и накрая губи изцяло. Има си обезпечение, което именно банката е оценила като достатъчно и по качество и по размер по сделката - да си го продава и да се удовлетворява докъдето може. Но до там. От какъв зор, нерде Ямбол, нерде Стамбул, ще ти търси други компенсации ?
Не можете да ми слагате неадекватни квалификации и отношението да е "мри, боклук" за кредитополучател, който си е плащал примерно 10 години вноските по кредита (които междувременно са се увеличили най-малко двойно през този период) и защото бил изпаднал в затруднение 5-6 месеца - да става свидетел на подобно отношение, подобни действия от страна на репресиращата машина, цесиране от крими субекти и какви ли още не приумици на съвременната криворазбрана цивилизованост. Ама обезпечението му било станало 50 % от кредита - ами как да стане другояче, като именно банката му е напудрила лихвата, капитализирала му е лихвите (нищо че и затова си има наредба, забраняваща изрично това) и въпреки че го плаща 10 години, главницата не намалява, а се увеличава. Или много важно, това нас не ни интересува, важно е да се наядем и преядем. Нима доходите на кредитополучателя не са намалели също ? Нима неговите разходи не са се увеличили също въпреки същото качество и количество на покупките в домакинството ? Нима той търпи различен ефект от утежнените условия на кризата ? Тогава ? От какъв зор потребителят ще понася целия негативен ефект на кризата - както своя, така и на банката, барабар с лихвата, при това увеличена допълнително с 10 % ? А банката няма да понася нищо ?
И не пиша всичко това, за да защитавам потребителите, видите ли. Пиша го, защото лъха тотален непрофесионализъм греничещ с безумие, наглост и безочливост в повечето коментари по темата.
Жена съвсем нормално ви пита какво да прави, притеснена от ситуацията в която е поставена (дори без нейна вина в случая) - тона, с който и отговаряте е безумен, отношението е нагло, чувството за богопомазаност едва ли не кънти и отеква... Рубриката все пак е "Взаимопомощ". Мислите ли, че с повечето си коментари помогнахте на жената ? Хора, опомнете се. Вие сте същите хора, каквито са и другите. Днес сте в една позиция, утре ще сте в друга. На всеки му идва до главата едно или друго. Преценявайте индивидуално, не с голямата метла, щото сте велики и неповторими днес. Вниквайте малко по-дълбоко в причините, мотивите и т.н. Знаете някои творби на Елин Пелин как завършват, нищо че първообразите понастоящем са възродени. Не е толкова трудно първо да бъдете хора, първо да имате поне елементарна ценностна система, нормално отношение, разбиране... Все уж човешки качества.
И относно "утвърдените международни практики" - хайде стига вече криене зад подобни лишени от съдържание клишета. Щото да не задавам и въпроса къде в ЕС се прилагат подобни практики, описани по-горе ? И къде в ЕС банка безконтролно и безнаказано си върти синджира както и дойде на акъла ? Или пък продава лошите си кредити на "дебели вратове, които репресират ? Или под това понятие разбираш Индия, Зимбабве и...и...и...и май няма другаде къде ?
В ЕС доходите са в пъти по-високи от доходите в БГ, сигурността на работното място е в пъти по-висока, отколкото в БГ, междуличностното отношение и съпричастност са в милиони пъти по-високи, отколкото в БГ, лихвите на банките са в пъти под нивата в БГ.....да не продължавам със сравненията. Така, че тоя българин, който те е "обучил", че "международните утвърдени практики" са такива, му кажи да отиде да провери отново. Струва ми се, че от ЕС му пращат много поздрави

[kushgribi]

И сериозно ли очаквате някакъв отговор на тази сиромахомилска тирада? На длъжника все дължавата, банките, разположението на звездите и международното положение са му виновни - той да поеме отговорност - NEVER!

[adm1nsv]

Нали има вече закон за давност какво ще кажете за него и по специално тия дето защитавате банките

[ykovachev]

Ми то закон, уреждащ давността, винаги си е имало (да, даже "отпреди девети") и промени в последно време няма

[ivodam]

Я да ви попитам, след като сте заформили този хубав разговор за банките, как стои въпросът с възникнало задължение на клиент на банка, което е резултат от едностранна операция на банката (в един момент банката решава, че в предходна година поради нейна грешка била захранила с повече пари картова сметка на клента, и на следващата година му прави в сметката фиктивно теглене на пари, като формира отрицателно салдо, без да го информира за това), за която клиентът не е уведомен, ама задължението седи няколко години и трупа лихви, и сега банката е възложила на колекторска фирма да търси парите, като е възможно и да се очаква такова прехвърляне на дълга, за каквото иде реч в темата.
Как стои по принцип въпросът с такива "задължения", които не са резултат от свободно волеизявление на клиента, нито пък са продукт на зла умисъл, или порочна воля?

[neutralen]

Какво означава това - възложено на колекторска фирма да търси парите Няма регламентирана такава правна възможност/дейност.

[ivodam]

:roll: Какво означава това - възложено на колекторска фирма да търси парите Няма регламентирана такава правна възможност/дейност.

Ами нещата всъщност тръгват оттам - от обаждане от колекторска фирма, че така и така имате задължение към еди коя си банка. Това че не е редно едно на ръка, защото най-малкото никъде не е давано съгласие да се предоставят лични данни на трети лица, освен банкови картови оператори, и има очевидно нарушение на Закона за защита на личните данни, но това е най-малкото зло, защото банката и сама може да действа, нали могат да вадят направо изпълнителни листове банките. По-смущаващо е поведението на самата банка, около формирането на задължението и мълчанието по въпроса, и ме интересуват по-скоро мнения и препоръки в тази насока.

[kushgribi]

Това че не е редно едно на ръка, защото най-малкото никъде не е давано съгласие да се предоставят лични данни на трети лица

Освен във всеки договор за банков продукт на пазара в момента..

[ivodam]

Това че не е редно едно на ръка, защото най-малкото никъде не е давано съгласие да се предоставят лични данни на трети лица

Освен във всеки договор за банков продукт на пазара в момента..

Не знам какво и как е в момента, в конкретния случай по-горе става въпрос за договор от 2007 г. за банкова карта, в който няма и помен от такива неща.