forum.lex.bg

Здравейте. Спорим с колегите - при подадено възражение срещу Запис на заповед при образувано изпълнително производство, СИ служебно ли следва да спре изпълнението или за целта трябва нарочен акт от съда?

Не разбирам защо е нужен спор за факт, който е регламентиран изрично в ГПК- четете внимателно чл. 420.

Може би трябва наистина да се иска спиране от съда??

Някои съдебни състави спират служебно изпълнението, когато постъпи възражение срещи заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК издадена по запис на заповед. Други не спират изпълнението служебно, а само ако спиране им се поиска изрично. При всички случаи обаче изпълнението се спира от съда, а не от съдебен изпълнител.

vasilmarinov написа:Някои съдебни състави спират служебно изпълнението, когато постъпи възражение срещи заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК издадена по запис на заповед. Други не спират изпълнението служебно, а само ако спиране им се поиска изрично. При всички случаи обаче изпълнението се спира от съда, а не от съдебен изпълнител.

Аз пък си мислех, че спирането е ex lege ...

Правете разлика между ал.1 и ал.2 на чл.420 от ГПК!
При ЗЗ спирането настъпва по силата на закона и в действителност е налице разнородна практика. Някои състави, както отбелязвате, постановяват служебно определение за спиране, други - при поискване /друг е въпросът какво пише, или какво би следвало да пише в това определение/. Факт е обаче, че едно такова определение е само констатиращо факта на настъпилото ex lege спиране!
От тук има и различна практика на ЧСИ - някои приемат, че доказването на факта на подаване на възражение от длъжника е достатъчен, за да спрат производството по и.д. /т.е. да уважат настъпилото по силата на закона спиране/, други пък искат нарочно определение от съда /макар и както вече споменах - констатиращо/ с оглед правната сигурност ...
/да уточня, че говорим за ЗЗ, иначе за другите документи е ясно, че нормата, която се прилага за спирането е ал.2 на чл.420 ГПК - тук няма никакви съмнения, че спирането се постановява само от съда и определението е именно титулът за спиране/

Но нека и колегите съдии и СИ, които пишат тук да кажат какво мислят по случая

inspectora написа:Аз пък си мислех, че спирането е ex lege ...

Ами хубаво е че мислите, но има и друго мнение.
Спирането на производство- било то исково или изпълнително изисква изричен акт предвид значимостта на последиците и за да има яснота за страните. Въобще не е безспорен факт, че определението на съда за спиране има само констатиращо действие. Аз не съм виждал определение за спиране с диспозитив "констатира спиране на изпълнението...", а всички диспозитиви за спиране постановени от съда, които съм виждал са "спира изпълнението...."
Определението за спиране подлежи на обжалване (420 ал.3) , а ако приемем, че има спиране ex lege без произнасяне на съда могат да възникнат едни спорове- спряно ли е изпълнението, не е ли спряно (например- при съмнения дали възражението е в срок, дали изхожда от длъжника, дали представлява наистина възражение или върху бланка на възражение е написано "ще платя другия месец, сега нямам пари...") Та във всички случаи, когато възникне съмнение дали има редовно възражение, ще възникне и съмнението спряно ли е делото. За това си трябва изрично произнасяне за спирането и то от съда. Ако няма произнасяне на съда за спиране, смятам, че не е в компетентността на ЧСИ да преценява дали възражението е редовно защото тази преценка се прави от съд. Едва ли са много ЧСИ, които самоинициативно констатират, че делото им е спряно защото имало възражение.

vasilmarinov написа: ... могат да възникнат едни спорове - спряно ли е изпълнението, не е ли спряно ...

И? Кой с кого ще спори и за какво?
Ако е спряно действията на СИ при спряно и.д. ще бъдат отменени ... съответно отказът да извърши действие, защото е счел, че е спряно, но всъщност не е ... съответно самото спиране, ако СИ реши да издаде нарочен акт, за да констатира настъпилото по силата на закона спиране.
Същото е и при нищожността - докато няма СР, което да я прогласи, спорове винаги има, което не означава, че не е налице нищожност и че следва да бъде съобразявана

vasilmarinov написа:Едва ли са много ЧСИ, които самоинициативно констатират, че делото им е спряно защото имало възражение.

Това е Ваше предположение Аз не съм си водил такава статистика, а Вие?

vasilmarinov написа:Аз не съм виждал определение за спиране с диспозитив "констатира спиране на изпълнението...", а всички диспозитиви за спиране постановени от съда, които съм виждал са "спира изпълнението...."

И? Това само подкрепя тезата, че е неправилна практиката съда да издава нарочно определение за спиране, именно защото съда не може да спре нещо, което е вече спряно, пък да констатира някакви факти с правно значение ... по-възможно е по принцип, но пък не намирам правно основание в конкретния случай ...

vasilmarinov написа:.... дали възражението е редовно .... тази преценка се прави от съд.

Именно! Но тя ще бъде направена в производство по обжалване на действията на СИ, съответно отказ да извърши такива Нима СИ не е юрист и не може да преценя правнорелевантните за и.д. факти?

Според мен законът е ясен - при ЗЗ, спирането на и.д. при подадено възражение е по силата на закона ...

100% поддържам тезата на инспектора - спирането е ex lege ... в хипотезата на т.9 ( ЗЗ отдавна вече не е това, което беше)
Практиката е едностранчива в тази насока- състави отказват да се произнасят по въпроса, защото принудителното изпълнение се спира по силата на закона..

То по логиката, че всичко що настъпва ex lege създавало несигурност и за това трябвало нарочна тапия от някой си ... до къде ще я докараме? До 10 милионна администрация /при 7,3 млн българи/
Това е вярното законодателно решение /и съответно правилно тълкуване на закона/ - където може нещата да стават ex lege и да не е нужда излишна бюрократщина!
/имам предвид спирането да е по силата на закона, без да е необходим нарочен акт, като говоря за законодателни решения, т.е. необременяването с допълнителна властническа санкция по принцип - не коментирам дали спирането на и.д., което да настъпи "автоматично" при възражение при ЗЗ изобщо е правилно законодателно решение .../

inspectora написа:И? Кой с кого ще спори и за какво?

Ще спорят длъжника и СИ по въпроса спряно ли е изпълнението. Длъжника ще твърди- аз съм възразил- значи изпълнението е спряно. СИ може да твърди- възражението е нередовно и за това изпълнението не е спряно (а може и- съдът не се е произнесъл- значи изпълнението не е спряно)

inspectora написа:Ако е спряно действията на СИ при спряно и.д. ще бъдат отменени ...

Колко от действията на СИ подлежат на обжалване от длъжника и къде видя спряното изпълнително дело като основание да се обжалва действия на СИ?

inspectora написа:И? Това само подкрепя тезата, че е неправилна практиката съда да издава нарочно определение за спиране,

Значи постоянната практика на съда (която на мен ми е позната) подкрепя тезата, че тази практика е неправилна? Като че ли не улавям логиката на това съждение.

inspectora написа:Нима СИ не е юрист и не може да преценя правнорелевантните за и.д. факти?

Юрист е, както и адвоката и много други. Всеки може да преценява правнорелевантните факти. Не всеки обаче може да постанови акт, който да има правни последици.

Факта, че спирането на изпълнението подлежи на обжалване е много сериозен аргумент, че трябва изрично произнасяне на съда.

Сравнението на нищожността със спирането не е много подходящо тъй като първото е материалноправна последица, а втората процесуалноправна. А процесуалноправни последици ex-lege са екзотика. Защото ти може да си твърдиш, че едно дело е образувано/спряно/прекратено... но докато съответното длъжностно лице не го образува/спре/прекрати... тази последица няма да настъпи. Има обратни схващания, даже предполагам сега какви доводи ще посочиш, но, както казах те са по-скоро екзотика.

Определение № 215/22.03.2011 г., I ТО, ч.т.д. 210/2011 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Т. К.

като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 210 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.




Образувано е по частната жалба на Д. П. С. срещу Определение № 117 от 26.10.2011 год. по ч.т.д.№ 41/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против Определение № 3360 от 01.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 1793/2010 год. на Варненския окръжен съд. С това определение ВнОС се е произнесъл като въззивна инстанция срещу определение с което Варненският районен съд е спрял изпълнението по издадена по реда и на основание чл.217 т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение.


С обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, съставът на ІІ т.о. е счел частната касационна жалба на Д. С. за недопустима, поради това, че инстанционният контрол по отношение на определението по чл.420 ГПК е изчерпан.


Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.


Правилно съставът по ч.т.д.№ 41/2011 год. е приел, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420 ал.1 във вр. с чл.417 т.9 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420 ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а именно - контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.


Като допълнителен аргумент, ще следва да бъде отбелязано и това, че редът по чл.420 ГПК не се отнася за актовете по чл.419 т.9 ГПК с оглед лимитативното посочване в ал.1 чл.420 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК, с депозирането на възражение настъпва и спиране на принудителното изпълнение ex lege. Нарочният акт на районния съд за спиране не съставлява определение по чл.420 ГПК подлежащ на самостоятелен контрол, а по-скоро, констатация на обстоятелството, че е налице валидно постъпило възражение, което е предпоставка за спиране на изпълнението. Т.е. това определение има по-скоро констативен характер.


Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.


О П Р Е Д Е Л И:



ПОТВЪРЖДАВА Определение № 117 от 26.10.2011 год. по ч.т.д.№ 41/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о.


Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

vasilmarinov написа:Ще спорят длъжника и СИ по въпроса спряно ли е изпълнението. Длъжника ще твърди- аз съм възразил - значи изпълнението е спряно. СИ може да твърди - възражението е нередовно и за това изпълнението не е спряно (а може и - съдът не се е произнесъл - значи изпълнението не е спряно)

Няма спор тука - СИ ще си действа, а длъжникът ще си спори ... пред съда обаче вече ... Къде е проблемът?

vasilmarinov написа:Колко от действията на СИ подлежат на обжалване от длъжника и къде видя спряното изпълнително дело като основание да се обжалва действия на СИ?

Брех! Как колко? Достатъчно - точно колкото трябва и където трябва са тези действия.
И как да не е основание за отмяна на действието на СИ, след като делото е спряно
Нима твърдите, че едно действие на СИ от тези, които се обжалват, при спряно и.д. ще е законно /то не, че тези, които не подлежат на самостоятелно обжалване също няма да са незаконни де, ама като не могат да се жалят ... този въпрос е безпредметно да се обсъжда / ? ... то не всчико е записано с буквички в закона, нито пък трябва да бъде записвано в държавни актове ...

vasilmarinov написа:Значи постоянната практика на съда (която на мен ми е позната) подкрепя тезата, че тази практика е неправилна? Като че ли не улавям логиката на това съждение.

Логиката е много елементарна - че се опитват да "нагласят" нещо, постановявайки неправилни /по-скоро недопустими бих казал/ актове - точно защото не могат да напишат "констатира, че е спряно" пишат директно "спира". Първото само по себе си е, меко казано, неадекватно, а второто пък абсолютно погрешно - не могат да спрат нещо, което "не върви" /вече е спряно/.

vasilmarinov написа:Юрист е, както и адвоката и много други. Всеки може да преценява правнорелевантните факти. Не всеки обаче може да постанови акт, който да има правни последици.

Ех, сега какво искате да кажете - че СИ по принцип не постановява актове, които имат правни последици? Не мисля, че искате да кажете това ... това си го прочетете пак внимателно какво сте написали и пак пробвайте да обясните какво имате предвид

vasilmarinov написа:Факта, че спирането на изпълнението подлежи на обжалване е много сериозен аргумент, че трябва изрично произнасяне на съда.

Подлежи на обжалване когато е постановен акт за спиране, въз основа на някаква преценка, а не когато е настъпил обективен факт, чиито последици на спиране са признати от закона ... Подлежат на обжалване правни действия и правно значими бездействия на съответните органи, не и настъпилите правно значими факти ...

vasilmarinov написа:процесуалноправни последици ex-lege са екзотика

... не по-малко от постановяването на процесуални актове, за които не е предвидено, че следва да се постановят ... Всъщност процесуалните последици ex lege не само не са екзотика, но са доста широко разпространени в гражданския процес и мисля, че примерите са толкова много, че е безсмислено да давам такива ... то целият процес е изграден върху този принцип - на придване процесуално значение ex lege на настъпили факти ... но ако държите да дам примери - кажете ...


Поли, относно определението, което си цитирала - такива има адски много. Има и една камара /за разлика от цитираното/, които дори отменят като недопустимо произнасянето за спиране именно защото то е настъпило по силата на закона и за съдебно произнасяне няма законово основание! Някои състави "признават" констатиращия характер на такива определения /и без вътре да пише "констатира" / именно заради правната сигурност, но други директно си отменят ... но няма спор, че спирането е екс леге и не е необходим нарочен акт на съда /ако има такъв - някои го "търпят", като го обясняват, че констатирал ... други - със секирата /

inspectora написа:...Поли, относно определението, което си цитирала - такива има адски много. Има и една камара /за разлика от цитираното/, които дори отменят като недопустимо произнасянето за спиране именно защото то е настъпило по силата на закона и за съдебно произнасяне няма законово основание!

Ще започна от там, където спря ГПК(отм.)- напоследък нашата правна система се крепи основно на... задължителната съдебна практика( скоро ще ги стигнем американците ). В този смисъл вече нищо не е константно докато висшите не го провъзгласят( спомних си и вица:"повечето състави на ВКС бързат да постановяват актове, за да има по -голям обем практика ( дори не съм сигурна правилно ли ползвам термина), `щото и те нямат пълно съгласие по определени въпроси ), та за какво цялата таз раздумка- защото не са единични и спорадични съдебните актове, и на ВКС макар от периода 2009-2010г., които казват, че задължително трябва да има О за спиране, така щото докато го нямало- СИ е обвързан с указаното в ИЛ, ерго- трЕбело да го изпълнява без размисли и страсти по въпроса.

Има О, по силата на които е отречен правния интерес от едно такова провъзгласяване( или констатация), има и в обратен смисъл- задължително трябва да се констатира( защото, както правилно отбеляза- не можеш да спреш, нещо, което вече е спряло).

Има ги всякакви О
Аз от там и започнах и аргументите на всичките тези ги знам из детайли и уважавам /аз лично също не съм си избрал категорично становище за меня си - дори по-рано по-скоро възприемах тезата, че СИ си има ИЛ и толкова - докато не дойде нещо друго, той си е подчинен на ИЛ, но постепенно взех да минавам от другата страна по този въпрос, защото пък си мисля, че няма основание за издаване на такова друго нещо от съда/, но колегата не иска да повярва, че нещото настъпвало по силата на закона ... и със и без О ... все тая ... Той си настоява, че спиране без О не можело ... и само и единствено съда спирал ... нямало такова нещо екс леге спиране и си отстоява яростно позицията, която е най-неправилното положение във всички, ако мога така да ги нарека, "спорни моменти" по казуса ...
Дали СИ може сам да преценя, както казах по-горе, сам бях на мнение, че не може, от което вече отстъпвам, но пак не смея да заема твърда позиция ... това обаче няма нищо общо с тълкуването на чл.420 ГПК!
Дали трябва да се издаде нарочно О, както и какво трябва да пише в него, пак по-горе съм неглежирал, защото и тук мотивът за правната сигурност е доста силен в подкрепа тезата, че следва издаване на О ... в съчетание и с онова, че СИ си имал ИЛ и му трябвало друго нящу ...
Обаче за това, че спирането е екс леге и това се извлича категорично от закона ... тук не отстъпвам и на йота! Тук съм жеуезен! И като се тръгне от тук ... концепцията се преобръща ... що ти е О тогава като спирането е екс леге ... е па като няма О, тогава нека СИ да си преценя сам кога е спряло, иначе няма спиране посмъртно ... и те такава става концепцията ... /с едно на ум по двата последни въпроса, по които допускам все пак да има и различно мнение и по които сам съм бил в един момент на него /

Има практика на ВКС и в двете насоки така, че цитираното определение не тежи много. В горното определение на ВКС се чувства лека неувереност, на две места казват "по-скоро", т.е.- не са много сигурни

poli_g написа:подлежащ на самостоятелен контрол, а по-скоро, констатация на обстоятелството, че е налице валидно постъпило възражение, което е предпоставка за спиране на изпълнението. Т.е. това определение има по-скоро...

Няма проблем, когато настъпват материалноправни последици ex-lege. Тогава при спор дали са настъпили последиците идва на помощ добрия стар установителен иск. Какво става обаче ако възникне спор дали ex-lege са настъпили процесуални последици - стават проблеми, липса на яснота, разнобой в практиката... Процесуални права настъпили ex-lege много трудно се бранят.
За да настъпи спирането на изпълнението трябва да има валидно възражение. Мисля, че ще се съгласите, че редовността на възражението се преценява от съда. Възражението може да е просрочено, може да е подадено от лице без представителна власт, може въобще да не представлява възражение, а напротив- признание. Ако съдът не се произнесе изрично, то какво правим в случая, когато съдията е приел възражението за редовно, а съдебният изпълнител реши че възражението не е редовно и спирането не е настъпило? Ами ако е обратно? Правим хаос. И стигаме до това, че е нужно изрично произнасяне на съда по спирането. Интересите на ЧСИ са да изпълнява, и аз въпреки, че не разполагам със статистика, смятам, че тези ЧСИ които спират изпълнението без произнасяне на съд са по-малко от пръстите на едната ръка.

Да погледнем нещата от друга страна- защо спирането да е ex-lege. В чл. 420 ал.1 има две хипотези на спиране- срещу обезпечение и това по чл. 417 т.9. Е, защо едното да става от съда, а другото по силата на самия закон? Не търсете много дълбок замисъл в изказа на закона. Авторите на заповедното производство не са били наясно какво точно правят и там има толкова много заложени бомби, че и след 10 години няма да улегнат нещата. Много кредитори без късмет, решили да да реализират правата си в заповедно производство се оказва, че година-две са въвлечени в процесуални приключения и обогатяват процесуалната практика вместо да си съберат бързо вземането. Това обаче е тема за дисертация, а не за форум.
Могат да се излагат и аргументи подкрепящи вашата теза, но много по-сигурно е спирането да става с изричен акт от съда. От гледна точка на длъжника е много по-надеждно да има черно на бяло, че изпълнението се спира, от колкото да чака да разбере как ли ще тълкува закона СИ.

Че съществува хаос в процесуалните норми- нямаме спор, но както сте изложил тезата си още малко и а-ха да повярвам, както чета в нЕкои О, че не само простото възражение срещу издадена ЗНИ и ИЛ по т.9 ( док. свързани с менителнични ефекти)спирало изпълнението, ами се изисква(ло) и изрично волеизявление за това ( че се иска спиране- иска се, но в хипотезата на ал.2).
Малко нескромно се дописва нормата, според мен.

защо спирането да е ex-lege. В чл. 420 ал.1 има две хипотези на спиране- срещу обезпечение и това по чл. 417 т.9. Е, защо едното да става от съда, а другото по силата на самия закон?

Тук се разминаваме съществено - в двете хипотези, посочени от вас, спирането става по силата на закона и нямат нищо общо с убедителните писмени доказателства по ал.2, където се изисква нарочен съдебен акт.

Определение № 397 гр.София. 07.07. 2009г.
Върховен касационен съд
Основания за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона /ex lege/ и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на запис на заповед и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД спират изпълнението по силата на закона. ...
Спирането въз основа на убедителни писмени доказателства настъпва само с акт на съда. Ако искането за такова спиране е подаден в срок, съдът преценява убедителността на представените писмени доказателства и със своя акт той спира принудителното изпълнение

много по-сигурно е спирането да става с изричен акт от съда. От гледна точка на длъжника е много по-надеждно да има черно на бяло, че изпълнението се спира

От гл.т. на сигурността, тук ще отстъпя и ще се съглася с вас, за Д е ок. да притежава заветно О, по силата на което е констатирано спиране на принудителното изпълнение.

vasilmarinov написа:Има практика на ВКС и в двете насоки така, че цитираното определение не тежи много.
В горното определение на ВКС се чувства лека неувереност, на две места казват "по-скоро", т.е.- не са много сигурни ...

Разсмивате ме ... Имало било и така и инак, ама тези дето са инак не били правилните Е що пък да не са правилните тези, дето са така? А-а-а, сетих се що Щото vasilmarinov тъй казва
Неувереност имало било казвате, щото ползвали "по-скоро", та за това не били правилни ... не мога да опонирам тук с друго, освен с усмивка на лице ... Значи разбрахте ли колеги - решение/определение, в което видите израз от рода на "по-скоро", или подобен, издаващ неувереност ... направо си гледайте кефа - все едно няма постановен акт, тъй и тъй е неправилен

vasilmarinov написа:Ако съдът не се произнесе изрично, то какво правим в случая, когато съдията е приел възражението за редовно, а съдебният изпълнител реши че възражението не е редовно и спирането не е настъпило? Ами ако е обратно? Правим хаос.

Въй, ни думай! Такъв хаос настава, че си е таковало таковата ... То ако всеки правен спор наричахме хаос ... Нали обясних вече какво правим - жалим действието/бездействието на СИ. Толкова ли е неясно или неестествено - повтаряме се вече ...

vasilmarinov написа:... аз въпреки, че не разполагам със статистика, смятам, че тези ЧСИ които спират изпълнението без произнасяне на съд са по-малко от пръстите на едната ръка.

Тъй вярно! Слушам и изпълнявам /т.е. вярвам/! Сериозен юрист не би твърдял неща, за които няма доказателства /или поне опит/ ... аз поне така си мисля ... правото и аргументацията не почиват на предположения, защото макар и категорични и неиздаващи неувереност ... са само предположения ... ах, как обичам да жаля СР, в които има подобни изказвания

vasilmarinov написа:Да погледнем нещата от друга страна- защо спирането да е ex-lege. В чл. 420 ал.1 има две хипотези на спиране - срещу обезпечение и това по чл. 417 т.9. Е, защо едното да става от съда, а другото по силата на самия закон?

Опс, кой е казал, че спирането срещу обезпечение не настъпва екс леге? То също е екс леге! При това спиране съм малко по-склонен да приема, че е необходим съдебен акт, именно поради аргумент за правната сигурност, но пък си стоя зад тезата, че дори и тук определението констатира спирането, което така или иначе е настъпило екс леге.
Защо има разлика между хипотезите ли? Ами заради техническите, метаюридически различия в хипотезите - едно е СИ да преценя дали е подадено надлежно възражение, съвсем друго е вече да издирва кой, къде какво, в полза на кого е внесъл като гаранция ... това е причината, която евентуално налага нарочно О, но не прави спирането постановено от съда - то си остава екс леге ...

Становището, че спирането по чл. 420 ал.1 е по силата на закона е разпространено и дори съм склонен да го приема. Проблемът е, че някои правят и следващата крачка, като считат, че не е необходим съдебен акт за спиране. А това твърдо не мога да го приема. Преобладаващата съдебна практика също е на мнение, че е необходим изричен съдебен акт. Има едно определение на съдията Белазелков, в което се казва, че докато няма изрично произнасяне на съда за спиране съдебният изпълнител е подчинен на ИЛ и е длъжен да изпълнява. Впоследствие множество определения на ВКС се позоваваха на първото определение. В момента нямам Апис, утре ако ми остане време, ще пусна някое от тях.

inspectora написа:Нали обясних вече какво правим - жалим действието/бездействието на СИ. Толкова ли е неясно

Май наистина не ти е ясно.

inspectora написа:И как да не е основание за отмяна на действието на СИ, след като делото е спряно

Ами, така, спряното дело не е основание за жалба. Прекратеното дело също не е основание за жалба. Приключеното дело също. Това, че изпълнителния лист не разпростира действието си спрямо длъжника също не е основание за жалба. Основанията за обжалване на действията на СИ са в чл. 435 ал.2 и ал.3. Къде там видя основание за обжалване- делото е спряно/ прекратено /приключено. Ако СИ откаже да приключи делото и да вдигне възбраните след като е платено цялото задължение длъжника не може да обжалва. Длъжника може да се оплаче на МП и на камарата, може да заведе иск за вреди, но не може да се обърне към съда с жалба, който да приключи изпълнителното дело и да му вдигне възбраните. Един СИ за задължение на ООД беше продал имущество на управителя. Всички подадени жалби са оставени без разглеждане като недопустими. За да не стават такива безобразия някои съдебни състави правят разни процесуални изобретения за да измислят причина за да разгледат формално недопустима жалба. Само, че това са единици, масовият случай е закона да се прилага дословно и формално и се приемат за недопустими жалби от рода- ама делото е спряно /прекратено /приключено или –този изпълнителен лист не се отнася за мене и др.
Съдебното изпълнение се люшна от едната в другата крайност с приемането на новия ГПК и контролът там е под санитарния минимум. За това съм твърдо за постановяване на изричен съдебен акт за спиране, пък бил той и установителен. Защото правната сигурност и предвидимостта са силно дефицитни в правораздаването и правоприлагането в БГ.