forum.lex.bg

Колеги при приложението на стария ГПК , постановлението с което се определят разноските подлежеше на обжалване.Сега , с тези конкретни изброявания в чл.435 ГПК , съм разколебан.Може ли да се обжалва определението за разноските?Може ли да се приложи по аналогия чл.78(5) ГПК(все пак тя е в общите правила и би трябвало да се прилага и в изпълнителния процес)?

Здравейте!
Може би не вниквам точно във въпроса ви, но чл. 78 ал. 5 ГПК би бил приложим евентуално при молба от страна на длъжника до съдебният изпълнител - ако бъде прилаган по аналогия.
Какво ще кажете за реда по чл. 439 ГПК?

Благодаря за мнението.Проблемът е там , че СИ не ще да намалява хонорара , с право според мен казва , че няма такова правомощие и само съдът може да го намали.По стария ГПК това ставаше по реда на процесуалната защита срещу ИП.Обаче , сега съм разколебан.А случаят наистина е драстичен .Според мен 439 не е приложим.Това е материалноправната защита , срещу изпълняемото право.Основава се на факти , настъпили след приключване на съдебното дирене , да кажем след съдебното решение , кредитора ми е опростил 50 % от дълга , а сега си търси целия.Тука нещата не са такива.Дългът е безпорен , платен е , по делото единствените изпълнителни действия са образуване на ПИ , изпращане на ПДИ и запор на една банкова сметка , за което е определен адвокатски хонорар-няколко хиляди лева .Излиза , че няма начин да се намали.

Признавам си, че не съм се сблъсквал с подобни въпроси при действието на новия ГПК. Все пак логиката ми е такава: никога законодателят не се е абстрахирал от въпроса за разноските в гражданският процес - независимо от вида му. Чл. 439 ал. 1 ГПК изрично сочи, че длъжникът може да оспорва с иск изпълнението /а не само изпълняемото право/. Може да бъркам, но влагам в нормата по-широк смисъл. Именно прадставянето на договор за правна помощ, по който е уговорен прекомерен хонорар по изпълнително дело, което не разкрива каквато и да е фактическа или правна сложност, според мен е факта - настъпил след приключване на съдебното дирене. Бих поискал от съда да определи размер на адвокатския хонорар съгласно Наредба 1. Какво ще реши съдът - не знам. Ще се радвам ако колеги съдии вземат отношение по въпроса.

Предварително казвам, че моето мнение е със сигурност най-некомпетентното, но може пък и да е мотивиращо неправилен поглед от друг ъгъл От една страна съм съгласна с мнението на колегата ch3oh, защото договорът за правна помощ, сключен между длъжника и адвоката в рамките на ИП, наистина е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене.
От друга страна, за събиране на таксите и разноските по изпълнението се изготвя сметка от СИ. А в Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са описани допълнителните разноски (чл. 31) и там не фигурира адв. възнаграждение. "Разноските са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на съответното действие." (това е забележката към чл. 31 от Тарифата). В протокола за кое действие се описва адв. възнаграждение? А и според мен тук, под "издаден документ" се има предвид такъв, издаден от СИ.
Чл. 79, ГПК говори за "разноски" ( касаещи изпълнението), а разпоредбата на 78, ГПК изброява "такси, разноски и възнаграждение за един адвокат" в исковото пр-во. По вероятно е това да е законодателен пропуск, отколкото целенасочено от приложното поле на 79 да са изключени таксите и адв. възнаграждение, но е факт...
Знам, че е еретично, защото излиза, че сумата за адв. възнаграждение си остава в тежест на взискателя, но пък може да подскаже нещо...

ch3oh написа:Признавам си, че не съм се сблъсквал с подобни въпроси при действието на новия ГПК. Все пак логиката ми е такава: никога законодателят не се е абстрахирал от въпроса за разноските в гражданският процес - независимо от вида му. Чл. 439 ал. 1 ГПК изрично сочи, че длъжникът може да оспорва с иск изпълнението /а не само изпълняемото право/. Може да бъркам, но влагам в нормата по-широк смисъл. Именно прадставянето на договор за правна помощ, по който е уговорен прекомерен хонорар по изпълнително дело, което не разкрива каквато и да е фактическа или правна сложност, според мен е факта - настъпил след приключване на съдебното дирене. Бих поискал от съда да определи размер на адвокатския хонорар съгласно Наредба 1. Какво ще реши съдът - не знам. Ще се радвам ако колеги съдии вземат отношение по въпроса.

Добре , ама какъв ще е този иск?Целим с него да променим едно чуждо правно отношение , тоест потестативно право и съответно конститутивен иск.Отсега виждам определението за прекратяване поради недопустимост , защото съда не разполагал с обща комп………………………….за потестативните права , а само в изрично …………………… и т.н.Няма да стане според мен с иск.Обаче ако не мине с обжалването ще подам и иск , абсурдно е да не може да се намалява хонорара като прекомерен , аз другия път за образуване на ИП ще си пиша 10 000 лв.

Мисля че няма да стане.

REVOLUTION, като начало помолете СИ да приложи по аналогия чл. 81 ГПК.
Казусът Ви ми стана интересен. Ако желаете, моля пишете ми на лични.

За да не отварям нова тема, ще пиша в тази, тъкмо да я вдигна, вижда ми се интересна.

Според чл. 435 от новия ГПК "постановлението за възлагане може да се обжалва (...) от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена".
Това на пръв поглед звучи като недопустимост на жалбата, ако длъжникът не твърди ненадлежно наддаване или възлагане не по най-високата цена, а някакво друго допуснато нарушение, реално или измислено. Дори започнаха да се оставят без разглеждане като недопустими такива жалби.
Как мислите, правилно ли е?
На мен ми изглеждаше правилно първоначално. Само че май не е. Да оставиш жалбата без разглеждане, означава на практика да приемеш, че съдът е обвързан от посочените от длъжника основания за обжалване. И че например ако не се сочи изобщо никакво основание, жалбата е нередовна. Т.е. приемаш, че без съответното твърдение на длъжника съдът не трябва да проверява дали наистина наддаването е редовно и цената е най-високата. (Защото в противен случай, независимо от оплакванията на длъжника, ще трябва това да се провери и жалбата да се се отхвърли като неоснователна примерно, а не да се сметне за недопустима.) А ако идеята беше съдът да е обвързан от посочените в жалбата основания, това щеше да е написано изрично, както при касационното обжалване например.


И още нещо да питам, като съм започнала. Насред публична продан се спира изпълнението от съда. Примерно на 20-тия ден от проданта. Има внесени някакви задатъци. След месец-два се възобновява. Какво правим с проданта? А. Изчакваме още 10 дни до общо 30 без ново обявление, защото изпълнението се възобновява точно оттам, където е спряло. Б. Ново обявление, че старата продан ще се довърши от днес до след 10 дни. В. Нищо не можем да направим, освен да започнем съвсем нова продан. На мен ми се струва, че В е отговорът и че варианти А и Б водят до ненадлежно извършено наддаване, права ли съм?

portokal написа:Насред публична продан се спира изпълнението от съда. Примерно на 20-тия ден от проданта. Има внесени някакви задатъци. След месец-два се възобновява. Какво правим с проданта? А. Изчакваме още 10 дни до общо 30 без ново обявление, защото изпълнението се възобновява точно оттам, където е спряло. Б. Ново обявление, че старата продан ще се довърши от днес до след 10 дни. В. Нищо не можем да направим, освен да започнем съвсем нова продан. На мен ми се струва, че В е отговорът и че варианти А и Б водят до ненадлежно извършено наддаване, права ли съм?

В случай, че изп. дело бъде спряно, още същия ден (или най-късно на следващия) се пуска писмо до РС, където приемат наддавателните предложения, и обявлението се сваля, а публичната продан се прекратява. Депозитите се връщат, след като бъде подадена молба.
След 2 месеца, ако се възобнови делото, се насрочва нова публична продан при същите условия като предишната, с нови начална и крайна дата.
Проблем представлява, ако наддавачът не е изтеглил депозита си, но на новата публ. продан пак подава наддавателно предложение. В сегашната си работа не съм имал такъва случай, но в предишната имах. Мисля, че депозитът следва да се сметне, че е редовно внесен, а наддавателното предложение следва да бъде прието за редовно.

Благодаря. В случая съдебният изпълнител е постъпил като вариант А. От своя страна длъжникът в жалбата си сочи няк`ви други работи като основание да обжалва постановлението за възлагане, това не го сочи. Но според мен това е порокът, който трябва да доведе до отмяна на възлагането.

При неизтеглен депозит и ново предложение и на мен ми се струва, че няма никаква причина то да не се сметне за редовно. Един вид е прихванал депозита, който трябва да му се върне, с този, който е трябвало да внесе.

Колеги, ще Ви върна отново на въпроса с разноските в ИД. Имам аналогичен случай ИД - платили сме в срока за доброволно изпълнение. Хонорара на адвоката е почти половината от дълга 16 000 лв, а единственото действие извършено от него е подготовка на молба за образуване на ИД.., което според тарифата е 20 лв. ако умножим по 3 - 60 лв. Какъв е реда - да еобжалвам действие на съдия изпълнителя, че в такъв ранен етап на ИД присъжда такъв хонорар и въобще може ли съдебния - изпълнител да присъжда адвокатски хонорар...четох внимателно ЗЧСИ няма такова правомощие. Не мисля, че той може да намали хонорара прилагайки чл.81 от ГПК, защото той не е съдия, а "съдебен изпълнител". Както ми припомня приятел частен съдебен - изпълнител те нямат ранг на съдия. Опитвам се да тълкувам чл.79 от ЗЧСИ, които предвижда отделен ред за събиране на разноските по изпълнениетои препраща към чл.410 от ГПК. Как да постъпя моля за съвет. Може ли съдебния - изпълнител да не прекрати делото, заради адв. хонорар и да изнесе имота на публична продан?

Ами съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение е "за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2".
Така като го смятам, върху 16 000 лв. дълг адв. възнаграждение е 330 лв. Умножете го по 3 и получавате около 1000 лв.
Само че в наредбата са предвидени само минималните адвокатски възнаграждения, но не е посочен максимален размер.
А способът за защита е отрицателно-установителен иск.

Благодаря за мнението, моля за още такива и ако може Revolution да сподели как се е развил неговия казус.

Колеги, за тези които се интересуват ОС постанови решение, с което отменя отказа на ЧСИ да намали разноски и връща с указание, че така както може да ги присъди може и да ги намали, като указва да съобрази хонорара с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно хохорара за образуване на ИД е 20 лв. Защитата не е отрицателен установителен иск, а частна жалба!!!!

Ema_7 написа: ... като указва да съобрази хонорара с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно хохорара за образуване на ИД е 20 лв.

Така е, но "съобразяването" с наредбата не означава непременно определяне на минимума ... обикновено в случаите на "намаляване" на адв. възнаграждения поради "прекомерност" се "признава" хонорара около х2-х3 от минимума ... (а освен това 20 лв е мин. само за образуване ... а хонорара за "ведене" на делото ) ...
Все пак ако е възможно съобщете ни как е постъпил СИ ...

Производство по чл. 418 ГПК. Заявителя претендира 1000лв. по необслужвана кредитна карта. Имаме разпореждане на съда и издадена заповед за изпълнение. Съда присъжда съдебни разноски 675лв. от които 25 д.такса и 650лв. адв. хонорар. Образувано е изпълнително дело. В сметката съдебния изпълнител начислява отделно 750лв. адв. хонорар. Отказва да намали хонорара, тъй като няма правомощие и неотрича, че е прекомерен. Обжалвал съм с частна жалба пред СГС. Чакам да се произнесе.

Stava duma za izpalnitelno proizvodstvo po zapis na zapoved.
Kak moga da objalvam sadebnite raznoski, koto sa mi prisudeni, ako vziskatelqt ottegli iska, i ostava li v sila zadaljenieto mi da platq raznoskite i na SI, ako ima dobrovolno sporazumenie bez sumata da se izpla6ta prez SI.

Колеги, след последното ми писане по темата Окръжен съд се произнесе по частнатата жалба /именно това е пътя за защита/ и казва, че доколкото е направено искане пред ЧСИ за намаляване на адв. хонорар като прекомерен и същия е отказал, то съдът на осн. чл.278, ал.2 от ГПК следва да се произнесе по същество на спора и определя адв. хонорар в трикратния размер по чл.10, ал.1 от Наредбата, а именно 60 лева. Също указва, че ЧСИ има правомощия така както присъжда хонорар и да го намали. Успех!

Колеги, за тези които се интересуват ОС постанови решение, с което отменя отказа на ЧСИ да намали разноски и връща с указание, че така както може да ги присъди може и да ги намали, като указва да съобрази хонорара с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно хохорара за образуване на ИД е 20 лв. Защитата не е отрицателен установителен иск, а частна жалба!!!!

Кое точно действие на съдебния изпълнител сте обжалвали? Не намирам такова в чл. 435, ал. 2. Остава да е разпределението на суми.