РЕШЕНИЕ № 4007 ОТ 4 АПРИЛ 2008 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 9544 ОТ 2007 Г.
Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2008г.
ОТМЕНЯ ЧЛ. 8, АЛ. 3 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО, РЕДА И НАДЗОРА В ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ (ПУРНЕС) В ЧАСТТА МУ "ОСВЕН АКО ВСИЧКИ СОБСТВЕНИЦИ И НАЕМАТЕЛИ СЕ СЪГЛАСЯТ ДА СЕ ПЛАЩА" ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕТО ИМ С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 44 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Чл. 8, ал. 3 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост
Върховният административен съд в състав: председател: Марина Михайлова, и членове: Таня Радкова, Виолета Главинова, с участието на секретар-протоколиста Мадлен Дукова разгледа административно дело № 9544 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, пето отделение, докладвано от съдията Виолета Главинова.
Съдебното производство е по реда на чл. 186 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Стефан Кръстев Джипунов от София за отмяна на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС), приет с ПМС № 1486 от 1951 г., според която извършването на разходите, които са полезни, но не са необходими, се решават от общото събрание с мнозинство 3/4 от присъстващите на събранието, и за отмяна на разпоредбата на чл. 18 ПУРНЕС в частта му "освен ако всички собственици и наематели се съгласят да се плаща", които норми са в противоречие с разпоредбата на чл. 44 от Закона за собствеността (ЗС), съгласно която решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите на събранието. Изложени са доводи, че с атакуваните разпоредби се цели налагане на волята на мнозинството над това на малцинството, както и че се иска постигане на резултати, които не са заложени в правомощията на общото събрание, с молба да бъдат отменени разпоредбите на ПУРНЕС като незаконосъобразни.
Министерският съвет чрез юрисконсулт Милошева оспорва жалбата с доводи за предстоящо приемане на закон, уреждащ отношенията в етажната собственост.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд в настоящия състав, като прецени изложените в жалбата доводи, приема за установено следното:
Върховният административен съд съгласно чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК е компетентен да разглежда оспорванията срещу подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети. Правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост е одобрен от Министерския съвет с Постановление № 1486 от 1951 г., многократно изменян, по делегация на чл. 49 от Закона за собствеността и има нормативен характер, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 185 и сл. АПК. Законосъобразността на обжалваните разпоредби следва да бъде преценена в зависимост от съответствието на същите с разпоредбата на чл. 44 от Закона за собствеността (ЗС).
Основен правен източник, който към настоящия момент регулира отношенията на етажната собственост, е Законът за собствеността (ЗС). С чл. 37 - 49 той урежда главните отношения, свързани с възникването, определянето на общите части, управлението им и отношенията на собственици и обитатели по повод ползването, поддържането и възстановяването на общите части, правните последици от неизпълнението на задълженията и делегация на Министерския съвет да уреди подробностите. Това последният прави с приемане на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС).
За регулиране на личните интереси на отделните собственици и други обитатели, както и интересите на целия колектив, е установена нормативно организация на управлението в етажната собственост. Това е направено с чл. 42 - 44 и чл. 47 ЗС и чл. 4 - 15 ПУРНЕС. Съществени елементи на тази организация са общото събрание на етажната собственост и из-браният от него управител или управителен съвет. Основен принцип в нея е самоуправлението, като ЗС и ПУРНЕС уреждат само основни въпроси, свързани с взаимоотношенията в етажната собственост, като останалите са предоставени за уреждане вътре в самия колектив чрез общо събрание (ОС). Разпоредбата на чл. 42 ЗС установява общото събрание като задължителна форма за вземане на решение в етажната собственост. Съгласно чл. 42 ЗС общото събрание на етажната собственост взема решение, ако в заседанието участват, лично или чрез представители, три четвърти от собствениците, а ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно и се счита законно, колкото и лица да се явят. Правомощията на общото събрание са очертани компактно в разпоредбата на чл. 42 ЗС и по-детайлно в ПУРНЕС - чл. 4 и 11, и се отнасят до задължението да решава въпросите за възстановяването и за поддържането на общите части на сградата, както и да разрешава спорове относно използването им и въобще относно вътрешния ред в етажната собственост. Кворумът и мнозинството при вземане на решения от общото събрание са регламентирани с разпоредбите на чл. 43 и 44 ЗС. Те са възпроизведени и в ПУРНЕС - чл. 4, ал. 2 и 3. Акцентът в правомощията на общото събрание като управляващ етажната собственост орган пада върху решенията му, свързани с поддържане, възстановяване и подобрение на общите части, което се установява от анализа на разпоредбата на чл. 4 ПУРНЕС. Посоченото правомощие е свързано с извършването на разходи по използване на отделните помещения и по текущото използване на общите части, вкл. разпределението и реда за събиране на задълженията в ЕС. Според възприетата в ЗС (чл. 41) и ПУРНЕС (чл. 8, ал. 2 и 3) класификация на разходите в етажната собственост те биват два вида: необходими разходи за поддържането или възстановяването на общите части в ЕС и полезни разноски, за извършването на които е необходимо нарочно решение на ОС. Докато необходимите разходи според определението, дадено в § 1 от допълнителните разпоредби на ПУРНЕС, са разходите, които са неотложни във връзка с осигуряване на техническата изправност на сградата и на съоръженията и инсталациите в нея с оглед запазване на здравето и безопасността на обитателите й, то полезните разноски са такива за подобрения в общите части на сградата, които като краен резултат водят до увеличаване на стойността на сградата и се разпределят също между собствениците на апартаменти и други самостоятелни нежилищни помещения, както и при необходимите разноски. Съпоставянето на двата вида разходи очертава разликата между тях, произтичаща от условието за извършването им. Необходимите разходи са задължителни с оглед запазване и съхранение на жилищния фонд, докато полезните разноски са предоставени на избора и преценката на етажните собственици. Вероятно съображения в този смисъл мотивират законодателя да предвиди квалифицирано мнозинство - 3/4 от присъстващите на общото събрание, да вземе решение за извършването и понасянето от собствениците на полезни разноски съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ПУРНЕС, както и ръководен от идеята за самоуправление на етажната собственост. Независимо от мотивацията на законодателя той не може да установява разпоредби в подзаконовия нормативен акт, които противоречат на Закона за собствеността. След като процедурата по вземане на решения от общото събрание на етажните собственици в ЗС, така както е предвидена в чл. 43 и 44 от закона, не прави разграничение на вида и характера на решенията по управление на общите части и надзор за изпълнение на задълженията на обитателите, определяйки кворума и мнозинството, това не може да бъде сторено с подзаконовия нормативен акт. Императивните норми в ЗС, регламентиращи етажната собственост и свързаните по повод на нея правоотношения, не могат да бъдат дерогирани с норми от по-ниска степен, каквато е в случая нормата на чл. 8, ал. 3 ПУРНЕС.
На следващо място, в противоречие с разпоредбите на чл. 43 и 44 ЗС е и разрешението, дадено в чл. 18 ПУРНЕС за длъжностите управител или член, или председател на управителен съвет, както и всички други длъжности, учредени по решението на общото събрание, които по принцип са безплатни, освен ако единодушно собствениците и наемателите се съгласят да се плаща. Както бе посочено по-горе, изискването за кворум се съдържа в чл. 44 ЗС, поради което единодушието не може да измести това императивно правило, предвид характера на правната норма, закрепила го, и независимо от въпросите, по които общото събрание взема решение. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че оспорените разпоредби на ПУРНЕС, които установяват мнозинство, различно от закрепеното в чл. 44 ЗС, са противоречащи на закона, поради което следва да бъдат отменени с настоящото решение.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
Отменя чл. 8, ал. 3 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и чл. 18 от същия правилник в частта му "освен ако всички собственици и наематели се съгласят да се плаща" поради противоречието им с разпоредбата на чл. 44 от Закона за собствеността.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
С Решение № 8739 от 15.VII.2008 г. по адм. д. № 6110 от 2008 г. петчленен състав на ВАС - II колегия, отменя решение № 4007 от 4.IV.2008 г. по адм.д. № 9544/2007 на Върховния административен съд, пето отделение, в частта, с която е отменен чл. 18 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) в частта му "освен ако всички собственици и наематели се съгласят да се плаща", поради противоречие с разпоредбата на чл. 44 от Закона за собствеността и вместо това постановява: отхвърля жалбата на Стефан Кръстев Джипунов от София срещу чл. 18 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС).
Оставя в сила решението в останалата му част.
