forum.lex.bg

Колеги, имам интересен казус по който се нуждая от съвет на база на Вашия опит.

Случая е следния: Търговско дружество ЕООД е ипотекирало свой имот като обезпечение за задължение на трето лица.
Няколко години по - късно ипотекарният длъжник е обявен в несъстоятелност. Кредиторът, в чията полза е учредена ипотеката, не е предявил вземане в производството по несъстоятелност, тъй като той няма такова към несъстоятелния длъжник.
В момента водим разговор със синдика как следва да се постъпи в този случай.

Според синдика, правото на ипотекарния длъжник се е погасило, тъй като не си е предявил вземането в производството по несъстоятелност. Такова вземане обаче този кредитор няма и затова не може да го предяви.
Според мен синдикът следва да продаде имота и сумата до размера на ипотеката да преведе в полза на ипотекарния кредитор. Синдика обаче твърди, че не може да плаща на лица, които не са включени в списъка с предявени вземания.


Ако някой е имал подобен казус или знае за съдебна практика по въпроса, ще се радвам да е сподели с мен. Благодаря.

Ако синдика продаде имота, ипотеката ще се погаси. Въпроса е какво ще трябва да направи с парите които ще получи от проданта. Ще има ли не що за ипотекарния кредитор. Между другото кредита не се обслужва никак редовно.

Защото банката няма вземане срещу ипотекарния длъжник. Той не дължи плащане на банката, а само е нужно да търпи изпълнение върху имота си.

Дружеството в несъстоятелност се явява ипотекарен длъжник по отношение на банката-ипотекарен кредитор. От тази гледна точка същият е задължен спрямо банката, но до размера на получената от публичната продан сума, като отговаря единствено с ипотекирания имот. Макар да не е длъжник в пълен обем (по смисъла на чл. 133 ЗЗД), същият все пак е длъжник по отношение на банката, нещо като "квази-длъжник".
В този смисъл мисля, че банката може да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, а ако синдикът откаже да го включи в списъка на вземанията, банката би следвало да оспори списъка по чл. 690 ТЗ. Ако съдът не приеме възраженията на ипот. кредитор, същият разполага с възможността да води установителен иск по чл. 694 ТЗ.
Що се отнася до изискуемостта, то във всички договори за ипотека има клауза, съгласно кртедиторът може да обяви за предсрочно изискуемо вземането си, ако се появят обстоятелства, застрашаващи обезпечението, а такова несъмнено е откриването на производството по несъстоятелност по отношение на ипотекарния длъжник.
Мисля, че дори и съдът да отхвърли установ. иск на банката за вземането й спрямо ипот. длъжник, с аргумент, че същият е само ипот. длъжник, а не е длъжник по договора за кредит, и че банката няма вземане спрямо ипот. длъжник, дори и тогава банката може да се снабди с изп. лист спрямо главния длъжник и да насочи изпълнението спрямо ипотекирания имот и да иска от съда да разреши да не се спира изп. производство по отношение на ипот. имот, на основание чл. 638, ал. 3, сочейки, че са налице обстоятелства, които застрашават удовлетворяването на ипот. кредитор, а именно - осребряване на имуществото на ипот. длъжник от страна на синдика. Ако съдът даде такова разрешение, то съдът не би следвало да разрешава на синдика да насрочва публ. продан по чл. 717, ал. 2 ТЗ.
Дори и синдикът да получи разрешение за публ. продан и да насрочи публ. продан на имота, то в обявлението същият следва да уточни, че в/у имота има учредена ипотека - с оглед разпоредбата на чл. 717з, ал. 2, изр. 2, защото ипот. кредитор може да противопостави правата си на купувача на публ. продан. Синдикът трябва и да изпрати съобщение до ипот. кредитор - чл. 717н от ТЗ. Разпоредбата на чл. 717н ТЗ е още един аргумент, че ипот. кредитор няма да "пие една студена вода", а ще бъде удовлетворен от продажбата на имота с привилегия, на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.