forum.lex.bg

Здравейте.
Докато се чудех защо в една (на теория) пазарна икономика, се забраняват услуги като Lyft и Uber и се приемат се закони, забраняващи споделеното пътуване, реших да погледна какво пише в Конституцията, защото си спомням, че бях чел нещо за свободната инициатива...
Стигнах до чл. 19 и понеже не съм експерт по Конституционно (или друго) право, ми стана интересно и исках да попитам хората, които имат представа от това, дали този законопроект е в нарушение на Конституцията или дали дадения член може да се интерпретира по този начин? Аз си мисля, че щом Конституцията гарантира свободната инициатива и щом гореспоменатия законопроект (според мен) нарушава това право, значи трябва да бъде спрян от конституционнния съд? Поправете ме ако греша.
Ето тази алинея е интересна:
"(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

Това за мен е трудно за разбиране, защото от една страна таксиметровия бранш, ще спори, че щом на него му налагат данъци, такси, обозначения на МПС-то и т.н., то те трябва да се налагат и на Uber, но пък от друга страна забраната на Uber (и всякакъв вид споделено пътуване) е в ущърб на портребителя и не го защитава, а дори обратното - ограничава го. Ограничава го да ползва само услуга, която държавата е благословила, че трябва да ползва.
Тук не е ли по-правилно да се махнат ограниченията, данъците, таксите и пр. от Таксиметровите компании, вместо да се слагат ограничения на всеки друг, който се опитва да създаде т.нар. свободна инициатива?
По този начин конкуренцията им с Uber ще бъде хем лоялна, хем няма да се създават излишни правни казуси?

Пак споменавам, че не съм правен експерт, така че ако пропускам нещо ще съм благодарен да го посочите.
ПС:
- линк към законопроекта: https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-8.pdf
- линк към Конситуцията и чл. 19: https://www.parliament.bg/bg/const

Сега и ако обясниш защо смяташ, че това е "забрана за споделено пътуване"...

Ако от "споделеното пътуване" печелиш, а не спестяваш / споделяш разходи, тоест ако то за теб е толкова споделено, колкото за шофьора на обществен автобус, разбира се, това си е жива търговска дейност.

Ако просто си търсиш другарче да си поделите бензина за пътуване, което така или иначе правиш, не мисля, че влиза в дефиницията за обществен превоз, независимо, че тя гласи: "превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане...". Според мен това не е такъв тип заплащане, не е възнаграждение. Превоз с цел печалба се има предвид очевидно.

portokal написа:Сега и ако обясниш защо смяташ, че това е "забрана за споделено пътуване"...
Ако от "споделеното пътуване" печелиш, а не спестяваш / споделяш разходи, тоест ако то за теб е толкова споделено, колкото за шофьора на обществен автобус, разбира се, това си е жива търговска дейност.
Ако просто си търсиш другарче да си поделите бензина за пътуване, което така или иначе правиш, не мисля, че влиза в дефиницията за обществен превоз, независимо, че тя гласи: "превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане...". Според мен това не е такъв тип заплащане, не е възнаграждение. Превоз с цел печалба се има предвид очевидно.

Остава да кажеш, как ще се контролира и доказва това ... „заплащане“?

jhoro написа:

portokal написа:Сега и ако обясниш защо смяташ, че това е "забрана за споделено пътуване"...
Ако от "споделеното пътуване" печелиш, а не спестяваш / споделяш разходи, тоест ако то за теб е толкова споделено, колкото за шофьора на обществен автобус, разбира се, това си е жива търговска дейност.
Ако просто си търсиш другарче да си поделите бензина за пътуване, което така или иначе правиш, не мисля, че влиза в дефиницията за обществен превоз, независимо, че тя гласи: "превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане...". Според мен това не е такъв тип заплащане, не е възнаграждение. Превоз с цел печалба се има предвид очевидно.

Остава да кажеш, как ще се контролира и доказва това ... „заплащане“?

Не е нейна работа "да го казва" - друг следва да е адресат на подобни въпроси...

lawchoice написа:Не е нейна работа "да го казва" - друг следва да е адресат на подобни въпроси...

Ок - неправилен адресат!

Но пак не е ясно - кога е споделяне (разделяне - най-често по равно), кога - подпомагане (към шофьора от страна на пътника) и кога - за печалба!

Пример:
Пътувам с личния си автомобил, дистанция 200 км. Разхода за гориво ми е 16 лева (5/100 нафта по 1,60 лв/л). Цената на „споделеното пътуване“ е 10 лева на човек. С автобус е 18 лева.
Ако кача един човек - за мен остава разход 6 лева + амортизацията.
При двама - аз съм „на нула“.
При трима или повече - съм на печалба.

Чисто споделяне има, когато всички съберем толкова пари, колкото е стойността на горивото!

jhoro написа:

lawchoice написа:Не е нейна работа "да го казва" - друг следва да е адресат на подобни въпроси...

Ок - неправилен адресат!

Но пак не е ясно - кога е споделяне (разделяне - най-често по равно), кога - подпомагане (към шофьора от страна на пътника) и кога - за печалба!

Пример:
Пътувам с личния си автомобил, дистанция 200 км. Разхода за гориво ми е 16 лева (5/100 нафта по 1,60 лв/л). Цената на „споделеното пътуване“ е 10 лева на човек. С автобус е 18 лева.
Ако кача един човек - за мен остава разход 6 лева + амортизацията.
При двама - аз съм „на нула“.
При трима или повече - съм на печалба.

Чисто споделяне има, когато всички съберем толкова пари, колкото е стойността на горивото!

Глей са, чл.8 КРБ говори за разделение на властите, редно е представителитте на всяка от властите /доколкото разделенеието е условно - касае се за една власт, която има три проявления/ да си свърши работата. Не е работа на българският съдия да дописва нормативните актове приети от НС, /такава би била работа на американския или английският съдия, който прилага правото, така както намери за добре/. Тук, в цивилизованите от правна гледна точка /тези, при които правилата са общоизвестни, достъпни и ясно дефинирини/ съдията е длъжен да прилага законът такъв, какъвот е. Не е негова работа да твори или пък да си измисля нови правила, понеже съществуващите не му харесват....

lawchoice написа:Глей са, чл.8 КРБ говори за разделение на властите, редно е представителитте на всяка от властите /доколкото разделенеието е условно - касае се за една власт, която има три проявления/ да си свърши работата. Не е работа на българският съдия да дописва нормативните актове приети от НС, /такава би била работа на американския или английският съдия, който прилага правото, така както намери за добре/. Тук, в цивилизованите от правна гледна точка /тези, при които правилата са общоизвестни, достъпни и ясно дефинирини/ съдията е длъжен да прилага законът такъв, какъвот е. Не е негова работа да твори или пък да си измисля нови правила, понеже съществуващите не му харесват....

Съгласен!

Кажи същото, когато следващия път някой цитира „Тълкувателно решение на Върховния касационен съд” (част от Съдебната власт), с което се тълкуват мотивите на Законодателя (Законодателна власт)!

jhoro написа:

lawchoice написа:Глей са, чл.8 КРБ говори за разделение на властите, редно е представителитте на всяка от властите /доколкото разделенеието е условно - касае се за една власт, която има три проявления/ да си свърши работата. Не е работа на българският съдия да дописва нормативните актове приети от НС, /такава би била работа на американския или английският съдия, който прилага правото, така както намери за добре/. Тук, в цивилизованите от правна гледна точка /тези, при които правилата са общоизвестни, достъпни и ясно дефинирини/ съдията е длъжен да прилага законът такъв, какъвот е. Не е негова работа да твори или пък да си измисля нови правила, понеже съществуващите не му харесват....

Съгласен!

Кажи същото, когато следващия път някой цитира „Тълкувателно решение на Върховния касационен съд” (част от Съдебната власт), с което се тълкуват мотивите на Законодателя (Законодателна власт)!

Не мога да предполагам кой какво ще цитира... Ако все пак такава хипотеза възникне тук във форума, бих обосновал мнението си, чрез съпоставка на ЗНА и ЗСВ, които могат да обосноват краен извод. Ако този извод не е приемлив за страната, тя следва да упражни правото си на жалба пред Върховния форумен съд.

Въпросът ми бе по-скоро дали Конституционният съд би могъл да тълкува въпросния законопроект като нарушение на чл. 19. И ако отговорът е "Да", това означава ли, че след като се позволи на Uber и подобни да работят в БГ, значи и таксиметровите компании могат да се реформират по подобен начин.

Жоро, и по-добри дървени философии си имал, можеш още.
В момента, в който обявиш "цена на човек", като цена на билет, на "споделеното пътуване", такава, че да има вероятност да си избиеш разходите и да си на печалба, то вече е несподелено. Индиция за несподеленост е и това, че пътуваш редовно и май не по причина, че на теб ти се налага да отидеш до местоназначението. Мисля, че съвсем ясно съм го написала.
Как се доказвало било - а как се доказват всички други не толкова явни и документално потвърдени факти по НК и други закони? Ми пак така. Според всички данни по делото.

portokal написа:Жоро, и по-добри дървени философии си имал, можеш още.
В момента, в който обявиш "цена на човек", като цена на билет, на "споделеното пътуване", такава, че да има вероятност да си избиеш разходите и да си на печалба, то вече е несподелено. Индиция за несподеленост е и това, че пътуваш редовно и май не по причина, че на теб ти се налага да отидеш до местоназначението. Мисля, че съвсем ясно съм го написала.
Как се доказвало било - а как се доказват всички други не толкова явни и документално потвърдени факти по НК и други закони? Ми пак така. Според всички данни по делото.

Добро утро (не гледай часовника - по друга часова зона съм).
Благодаря за комплимента, но ... в момента не се състезавам!

Хубаво казано - „В момента, в който обявиш цена на човек" - но ... да си виждала някъде такъв ценоразпис? Или мислиш, че „частните автомобили“ (при тях е споделеното пътуване) имат гориво-разходо-мери. В края на пътуването да видят, колко точно гориво е изгорено и тогава да смятат - кой, на кого, какво дължи?
Заради това - при ясни начална и крайна дестинация, се говори за конкретна сума.

torstein написа:Въпросът ми бе по-скоро дали Конституционният съд би могъл да тълкува въпросния законопроект като нарушение на чл. 19. И ако отговорът е "Да", това означава ли, че след като се позволи на Uber и подобни да работят в БГ, значи и таксиметровите компании могат да се реформират по подобен начин.

Защо сравняваш „споделеното пътуване“ и услугите на Uber и подобни?
Изобщо - наясно ли си с тяхната практика и политика?
Да - при тях има споделяне, но това е - един клиент се качва от началото, по пътя се качва втори и пътуват. После си поделят парите.
Но Uber си е нормална таксиметрова услуга!

torstein написа:Здравейте.
Докато се чудех защо в една (на теория) пазарна икономика, се забраняват услуги като Lyft и Uber и се приемат се закони, забраняващи споделеното пътуване, реших да погледна какво пише в Конституцията, защото си спомням, че бях чел нещо за свободната инициатива...
Стигнах до чл. 19 и понеже не съм експерт по Конституционно (или друго) право, ми стана интересно и исках да попитам хората, които имат представа от това, дали този законопроект е в нарушение на Конституцията или дали дадения член може да се интерпретира по този начин? Аз си мисля, че щом Конституцията гарантира свободната инициатива и щом гореспоменатия законопроект (според мен) нарушава това право, значи трябва да бъде спрян от конституционнния съд? Поправете ме ако греша.
Ето тази алинея е интересна:
"(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

Това за мен е трудно за разбиране, защото от една страна таксиметровия бранш, ще спори, че щом на него му налагат данъци, такси, обозначения на МПС-то и т.н., то те трябва да се налагат и на Uber, но пък от друга страна забраната на Uber (и всякакъв вид споделено пътуване) е в ущърб на портребителя и не го защитава, а дори обратното - ограничава го. Ограничава го да ползва само услуга, която държавата е благословила, че трябва да ползва.
Тук не е ли по-правилно да се махнат ограниченията, данъците, таксите и пр. от Таксиметровите компании, вместо да се слагат ограничения на всеки друг, който се опитва да създаде т.нар. свободна инициатива?
По този начин конкуренцията им с Uber ще бъде хем лоялна, хем няма да се създават излишни правни казуси?

Пак споменавам, че не съм правен експерт, така че ако пропускам нещо ще съм благодарен да го посочите.
ПС:
- линк към законопроекта: https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-8.pdf
- линк към Конситуцията и чл. 19: https://www.parliament.bg/bg/const

Аз си мисля, че да е споделено пътуването собственикът на автомобила не трябва да иска определена сума на човек, а определена сума за всички, които превозва. Примерно разстоянието е 200 км и той иска 30 лева за гориво на хората, които се возят. Дори може да минат през бензиностанцията и му заредят за тази сума гориво. Те в зависимост от броят им да си я разделят тази сума, както намерят за добре. Ако са четирима, ще платят по 7,5 лева, но ако са двама ще платят по 15 лв или пък единият ще плати 20 лв, а другият десет лева. Както се разберат. Ако плащат точно определена сума на човек, ще излезе, че плащат билети за пътуване и шофьорът извършва търговска дейност. Така както го описах зареждат гориво.

ilian_todorov написа:Аз си мисля, че да е споделено пътуването собственикът на автомобила не трябва да иска определена сума на човек, а определена сума за всички, които превозва. Примерно разстоянието е 200 км и той иска 30 лева за гориво на хората, които се возят. Дори може да минат през бензиностанцията и му заредят за тази сума гориво. Те в зависимост от броят им да си я разделят тази сума, както намерят за добре. Ако са четирима, ще платят по 7,5 лева, но ако са двама ще платят по 15 лв или пък единият ще плати 20 лв, а другият десет лева. Както се разберат. Ако плащат точно определена сума на човек, ще излезе, че плащат билети за пътуване и шофьорът извършва търговска дейност. Така както го описах зареждат гориво.

Голяма глупост си сътворил и сега ще обясня защо.
От т. А до т. Б разстоянието е приблизително 200 км. Общественият превоз (автобусите) возят на цена 18-20 лева. Споделените пътувания са срещу 10 лева на човек. Тоест - наполовина. Без значение, колко пътника има.
Казва се - „Да си поделят горивото.” Добре, но на някои автомобили разхода е 4-5/100, а на други 8-9/100. Някои са на бензин, други - на дизел, трети - на газ.
При сегашните цени на горивата - 5/100 дизел, за 200 км излиза 18-20 лева гориво. Но 6/100 газ - излиза около 10 лева. Отделно - горивото е само един от разходите за собственика на автомобила.
И накрая - това е договорка между двамата. На мен ми се налага да пътувам - тези 200 км. Дали ще взема някого „на стоп” - безплатно или „на споделено пътуване” -срещу 10 лева … как ще се установи?

jhoro написа:

ilian_todorov написа:Аз си мисля, че да е споделено пътуването собственикът на автомобила не трябва да иска определена сума на човек, а определена сума за всички, които превозва. Примерно разстоянието е 200 км и той иска 30 лева за гориво на хората, които се возят. Дори може да минат през бензиностанцията и му заредят за тази сума гориво. Те в зависимост от броят им да си я разделят тази сума, както намерят за добре. Ако са четирима, ще платят по 7,5 лева, но ако са двама ще платят по 15 лв или пък единият ще плати 20 лв, а другият десет лева. Както се разберат. Ако плащат точно определена сума на човек, ще излезе, че плащат билети за пътуване и шофьорът извършва търговска дейност. Така както го описах зареждат гориво.

Голяма глупост си сътворил и сега ще обясня защо.
От т. А до т. Б разстоянието е приблизително 200 км. Общественият превоз (автобусите) возят на цена 18-20 лева. Споделените пътувания са срещу 10 лева на човек. Тоест - наполовина. Без значение, колко пътника има.
Казва се - „Да си поделят горивото.” Добре, но на някои автомобили разхода е 4-5/100, а на други 8-9/100. Някои са на бензин, други - на дизел, трети - на газ.
При сегашните цени на горивата - 5/100 дизел, за 200 км излиза 18-20 лева гориво. Но 6/100 газ - излиза около 10 лева. Отделно - горивото е само един от разходите за собственика на автомобила.
И накрая - това е договорка между двамата. На мен ми се налага да пътувам - тези 200 км. Дали ще взема някого „на стоп” - безплатно или „на споделено пътуване” -срещу 10 лева … как ще се установи?

Колко му струва горивото се определя от собственика. 20, 30 или 50 лева, ако не ви изнася и мислите, че ви лъжа, не се качвайте. Задължително в уговорката трябва да се коментира обаче само заплащането на горивото без значение цената му. След като ги спрат за проверка, пътниците да кажат, платихме на шофьора едиколко си лева за горивото. Други пари не сме му плащали. Проверяващите да доказват ако искат, че така се заобикаля закона.
След като собственикът кара и ползват неговия автомобил е нормално да не плаща за гориво или да плаща много малко. Както се договорят.
Такава ми е логиката.