forum.lex.bg

Колеги, какво мислите за последното предложение първия работен ден от отпуска за временна неработоспособност да е за сметка на работника/служителя (т. е. неплатен ), втория и третия - за сметка на работодателя, а след това - да се изплаща обезщетението от НОИ ? Уж нямало разлика дали ще е първия или третия ден (по първоначалното предложение).
Аз смятам, че не е редно. Доводите, че един ден болнични не е толкова "отсъствие" от работа, както и че човек трудно може да се разболее само за един ден - за мен са неприемливи . Та нали и зъболекарят има право да издава болничен лист. БЛ може да е за един ден . Ами придружаването на близки за извършване на преглед в специализираните за тази цел медицински заведения и т. н. Какво ? Значи - внасяш осигуровки :( , а когато настъпи осигурителния риск дори и за един ден - да не получиш обезщетение... Справедливо ли е ? Според мен - НЕ!!! Това засяга всички работещи, но за съжаление на повечето от хората не са им ясни нещата...
Разчитам, че все пак има и мислещи и дано да преценят най-добре нещата!

Колега, дори не става въпрос за това дали е справедливо - противоречи на принципите и дефиницията на осигурителните правоотношения въобще - внасянето на осигурителни вноски има за предназначение да се ползват осигурителни права при настъпването на т.нар. осигурителен риск. Подобно предложение поставя под въпрос съдържанието на понятията осигурителен риск и осигурителни права - аз поне трудно бих ги дефинирала в традиционния им смисъл при положение, че на практика така биха се отрекли по същество.
Отделно от това, налице е и дискриминация на лицата, за които е настъпил рискът "временна неработоспособност" под формата на заболяване, което води до 1 ден неработоспособност - т.е. на практика тези лица ще са формално осигурени ерго,от кръга на лицата, ползващи осигурителни права, но на практика за тях рискът ще се окаже непокрит от внесените осигурителни вноски, тъй като НОИ няма да им изплати обезщетение, въпреки че работодателят, и осигуреният са плащали осигурителни вноски именно за този риск.
Това важи и за работодателя - какъв е смисълът да поема плащането на част от осигурителните вноски, за да покрива осигурителен риск, за който после отново плаща?
Или следва да се намали осигурителната тежест адекватно на предлаганите ограничения, или НОИ да се справи с администрирането на системата, за да се ограничат до минимум злоупотребите, а после да предлага ограничение на права. Заради хипотетични злоупотреби масово да се ограничават права, вместо да се търсят механизми за предотвратяването и отстраняването им и най-вече за демотивиране на заинтересованите да злоупотребяват, говори само за едно - признаване на безсилие и липса на експертен и интелектуален потенциал за прилагане на съответстващо на проблема решение.
Този подход се наблюдава във всички сфери при опитите да се изведат антикризисни мерки, а резултатът ще бъде плачевен, доколкото по мои наблюдения почти всички предложени мерки са свързани с откровено прегазване на постулати и принципи на цели правни отрасли. Впрочем наспоследък тенденцията сочи, че тъкмо принципите са оставени само на теоретиците и доктрината, а "предложителите" на разни безумни и хаотични идеи дори не знаят за съществуването им, още по-малко за прилагането им.