forum.lex.bg

Регистрирана с Вх.№ 335/21.05.2004 г при Районен Съд в Свищов


ЧРЕЗ
РАЙОНЕН СЪД – по НАХД №233/03г.
ГР. СВИЩОВ
ДО
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Препис: ХИГИЕННО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ИНСПЕКЦИЯ
ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ул. “Никола Габровски” № 23.

КАСАЦИОННА Ж А Л Б А

от фирма “Митев-ИММ” Милко Митев, с президент Милко Мариянов Митев,
ул.”Янтра “ № 27, с.Ореш-5280, ЕГН 5207221400, GSM 0889/665761
E-mail: milkony@gbg.bg

Уважаеми Дами и господа СЪДИИ,

По моя Жалба срещу наказателно постановление № 276-ДСК 1/14.07.2003 г бе образувано НАХД №233/03 г. Последното протече по реда на чл. 84 от ЗАНН в четири заседания на Свищовския Районен съд. Последното заседание беше на 13.04.2004 г., в което се обяви, че съдът е счел делото за изясненено с обещание да се произнесе в срок.
Съобщението, че диспозитива и мотивите за изготвени ми бе връчено на 10 май 2004 г., а при поискване ми бе предоставен препис от Решение № 105 от 27.04.2004 г. на Свищовския Районен съд.
В законния срок обжалвам пред Вас на основание чл. 84 от ЗАНН, като намирам безналичност от правила за касационно обжалване пред Окръжен Съд, освен едно субсидиарно прилагане на НПК. В този именно смисъл и на основание чл.313, ал.1 от НПК замолвам служебно да проверите изцяло правилността на административно наказателното-производство в едно с наложеното наказание, сиреч присъдата ми. Ноторно известно е, че начиная от 28 ноември 1969 г., когато се публикува ЗАНН, присъдата получи наименованието административно наказание – Виж.§ 1 от ЗАНН.
Същевременно Ви съобщавам, че съм доволен само от диспозитива, втората част, с който се отмени наложената глоба от 200 лв.
Намирам за основателно да изкажа едно становище пред Вас, касаещо правото на гражданите на справедлив съдебен процес.Чл.63, ал.1 от ЗАНН не предполага обжалване на процедурата по установяването на административно нарушение, нито предполага въззивно обжалване на наложеното наказание пред втора инстанция, а само производство като касация. Допуска се само касационно обжалване на решението на Районния съд. Дали този съд е бил длъжен да ревизира административното производство по установяването на презюмираното административно нарушение не явствува от нормите по нашето законодателство все още-виж.чл.59, ал. 1 от ЗАНН.Струва ми се, че този ЗАНН в тази си част противоречи на принципа за триинстанционно производство. Казано на по-простичък език, административно-командната система си битува необезпокоявана от никого, дори и след сакралната дата 10.11.1989 г.?!
А сега нека поднеса моите жалбени основания, така както за това ми дава правото чл.120, ал.2 от конституцията на РБ и Решение № 21 на Конституционния Съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 120, ал.2 от КРБ (ДВ, бр.99 от 1995 г., даваща правото да се атакуват всички административни актове). Ето защо, имайки предвид общозадължителността на Решенията на Конституционния съд по отношение на всички – чл.14, ал. 6 от ЗКС, си разреших да Ви замоля да извършите служебната проверка на Решение №105/04 г. на Св.Р.съд. Преди да пристъпя към оспорването на актовете и действията на длъжностните лица, замолвам да приемете тук приложените писмени доказателства: 1.-ДВ, бр.90 от 1999 г.,стр.2-9 за Закон за Храните /стар, действуващ към момента на съставянето на акта за адм.нарушение/; 2.- Закон за изменение и допъление на ЗХ –ДВ, бр. 102 от 2003 г.; 3.-Молба за регистрация от 29.07.2004 г., Вх.№ 47-00-01/29.07.2004 г. при Министерството на Икономиката с резолюция на Герчева, Калева и Тодорчева.
А сега по същество.
Първо. По отношение на акта за установяване на административно нарушение.
1.- Производството по установяването на презюмираното адм.нарушение се е предхождало от друго административно производство, вътрешно за Министерството на Здравеопазването. С писмо Изх. № 91-00-100 от 29.05.2003 г.- приложено към НАХД №233/03 г.- на основание чл. 14, ал. 2 от Закон за Храните някакъв колектив от министър и Главен Директор на НВС е счел за правилно да се разпореди: “РАЗПОРЕЖДАМЕ”.
В точка 3.1. се предвижда задължение за налагане на наказание по чл. 42, ал.1 от ЗХ в минимален размер, когато не са подавани документи за регистрация в Министерството на Икономиката. В точка 3.3. се предполага задължителното налагане на максималнания размер глоба по чл. 42, ал.1 от ЗХ;
В член 42 от ЗХ са предвидени две категории обекти на проверка: по алинея първа се проверяват въобще никъде нерегистрираните производители или търговци. Това са предимно свободните търговци, които могат да се видят по всички пазари у нас. На тези пазари се продава каква ли не храна-месо, млеко, яйца, зелунчуци и др., все премет на нормиране от ЗХ. В аления втора са визирани само производители на храни, които вече са били регистрирани като юридически лица или еднолични търговци.
Извод: не се е предвиждало налагане на глоби на производители по чл. 42, ал. 2 от ЗХ!! Няма подобно искане за проверка на обектите по чл. 42, ал. 2 от това писмо.
2.- ЗАПОВЕД № 375/18.04.2003 г. на ХЕИ-В.Търново. Представена е от страната актосъставител по Протокол от 13.01.2003 г. В хода на делото е наведен довод за незаконосъобразност на тази Заповед. Понеже самата процедура по ЗАП не предвижда атакуване на административен акт пред Районен съд, а само пред Окръжен, то в хода на НАХД №233/03 г. е било практически невъзможно жалбоподателят да защити своите икономически права поради тези процесуални спънки. Защо? Защото е имал субективното право да предяви т.нар. инцидентен иск по чл. 118 от ГПК, даващ правато на страните да оспорват една правоотношение, от което зависи изхода на делото. Процесната заповед № 375/03 г., обаче, страда от някои пороци, които я свеждат до един атакуем общ административен акт пред Окръжен Съд. Самата заповед е издадана без всякаква връзка със законите у нас, а това се потвърждава от самото начало на тази заповед: ” Във връзка с кадровите промени в ХЕИ-В.Търново”. Такава постановка не може да бъде правно основание за издаване на заповед, по която се създават права на длъжностни лица да извършват “..държавен санитарен контрол.” . В тази Заповед фигурират имената на 19 лица, които не отговорят на изискванията на чл.28, ал. 2 от Закон за Храните. Цитирани са точните длъжности, които някои заемат, а и именно: началник на отдел, технолог, зав.сектор, лекар-ординатор, инспектор “ТОВК”, началник на отдел”ПЕК, биолог, началник на отдел “ДСПЕК”, инскетро “ЕП”. нека си го кажем в пряк текст: това са привилегировани лица, влезнали по висшочайшата благословия на Директора на ХЕИ, мадам П.Маринова, дала им възможността да облекчат малко домашния си бюджет за сметка на произвотителите на храни. На този фон прави силно впечатление, чл. 14, ал. 2 от ЗХ. Въз основа на този член не може да се тръгва на проверка, понеже той визира само едно уведомление, което МИ е извършило по искане на Националния Съвет за безопастност на храните. Както винаги е ставало у нас, длъжностните лица от ХЕИ бая са се призорили да тръгват по проверки и да раздават “правосъдие на място”;
Извод: в цитраната Заповед, е оторизирирана инженер МАРГАРИТА МИНКОВА технолог. Същата не отговаря на изисквинията на ЗХ. Чл. 28, ал.2 предвижда участието в административонто производство само на “държавни инспектори”. Това качество инспектор актосъставителката Маргарита Минкова е нямала. Което от своя страна означава, че нейния АУАН 267/25.06.2003 г. е незаконосъобразен. Тоест, унищожаем. ВтОС, Административно Отделение е замолен да прогласи тази унищожаемост на Заповед № 375/18.04.2003 г. на ХЕИ-В.Търново-на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12, т.1 от ЗВАС.

3.- АКТ за УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ №276/25.06.2003 г./ а не АУАН №267/25.06.2003 г., както е приел един съдия от Свищов/
От самия акт не се разбира, как той е приел този свой номер. Никъде по неговите реквизити по бланка на МЗ, няма предвидена графа за номер. Нещо повече: този АУАН не съставлява държавен образец, иначе би имал свой стандартен номер, както е например при бланките на МВР. Тази форма тук е някакъв хвърчащ текст на МЗ, изфабрикуван от ХЕИ-В.Търново. Това от една страна. От друга страна, съпоставяйки го с исикзванията за задължителните реквизити на АУАН – чл. 42,т.т.1-10 /казано е ТРЯБВА да съдържа/, не може да не установим отсътвието на задължителния реквизит по точка 9. Императивно е задължен актосъставителя с отразяване на имената на лицата, които са претърпени имуществени вреди от нарушението, ЕГН. Няма посочени никакви имена на пострадал. А това означава, че административната проверка е безпредметна. По точка 1 също така е въведен императив за отразяване на трите имена на актосъставителя, а при АУАН № 276/03 г. липсва подобно изпълнение на това задължение. Посочена е инж. Маргарита Минкова. Което прави АУАН нищожен акт, още повече защото е технолог, а не държавен инскпектор.
Поради тези причини ВтОС, Административно Отделение е замолен да прогласи нищожността на този АУАН № 276/25.06.2003 г.- по безсрочност, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 12,т.2 от ЗВАС.

Второ. По отношение на наказателното постановление № 276 –ДСК 1/ 14.07.2003 г.
Още от самото начало това НП №276 указва, че става въпрос за извършено “хигиенно нарушение”. Ужким ще се търсят администратвни нарушения, а се установяват хигиенни нарушения. Смея да твърдя, че у нас едва предстои да се приеме Закон за Хигиенните нарушения.От явно по-явно е, че административното нарушение не е идентично с хигиенното нарушение, по съществото на самото нарушение. Хигиената не се създава с правни норми, а с медицински средства. И откъде накъде да считаме, че едно нерегистриране в Министерството на Икономиката може да се третира като хигиенно нарушение, надлежно установено по АУАН и санкционирано по ЗАНН-чл. 83, ал. 1 и 2/ така пише в НП/
1.- Било установено, че предприятието на Милко Митев не било регистрирано в Министерството на Икономиката-МИ, по реда на Закон за Храните. Никъде по действуващият Закон за хранитие не е въвеждана процедура по регистриция пред МИ. по делото не бяха представени доказателства от които да е видно, че МИ е Министерство на Промишлеността. Член 12, ал.1 от действаващият към датата на съставянето на АУАН Закон за Храните е пределно ясен - регистрация се е предвижда в Министерството на Промишлеността. Това министерство по време на 39-то ОбНС бе закрито с новия акт на съставяне на Министерски Съвет през 2001 г. с министър-председател Симеон Сакскобургготски. Нямаше Решение на НС за това, че дейността на МП се поема от МИ. Новите изменения по ЗХ по ДВ, бр. 102 от 2003 г., даже отхвърлят като законосъобразно регистрирането в някакво министерство, а полагат основите на едно по-добро санитарно-хигиенно обслужване по новия чл. 12, ал.1-3 от ЗХ. НП № 276/03 г. сочи именно този чл. 12, ал.1 от ЗХ, който бил нарушен от страна на фирмата на Милко Митев. Даже изрично са цитирали този стар Ззакон за Храните в скоби - ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г. В този ред на мисли, ХЕИ от В.Търново е проявил една политическа пристрастеност към предишното мнозинство в народното ни Събрание. Поради което мога да твърдя, че това не е акт на една истинска загриженост за здравето на гражданите на РБ, а нещо съвсем, съвсем друго. Нищожност по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12, т. 4 от ЗВАС, по безсрочност.
2.- Посочен е като основание за налагане на наказанието чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН Този текст, смея да твърдя, целеше повече ония 10% , за които Кирил Маричков написа хубава песен. В този текст е въъведен норматив за неизпълнение на задължение към държавата. Чудно защо, ХЕИ искат да обвинят фирмата на Милко Митев в неизпълнеие на задължение към държавата. Че Министерството на Промишлеността или Министерството на Икономиката да не би да са държавата? Никак не е видно какво именно задължение към държавата е нарушила фирмата на Милко Митев. За Митев като граждани на РБ съществува само едно задължение към държавата- това по чл. 59, ал. 1 от конституцията на РБ, въвела като дълг защитата на Отечеството. Поставя се един такъв въпрос за изясняване. Представлява ли нерегистрирането по ЗХ неизпълнение на задължение към държавата, за което пледира НП №276/03г. в своето основание – чл.83 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН? Явно не!! Тогава, може ли да се счита, че това НП е постигнало целта, заложена в чл. 1 от ЗХ. То категорично не съответствува на целите на ЗХ, понеже регистрирането на производителитите пред МП не е поставяно като цел по този закон. Нито пък нерегистрирането в МИ представлява предмет на целево контролиране. ВтОС е замолен да прогласи нищожността на това НП на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12, т. 5 от ЗВАС.Драстично е нарушен чл. 12 от ЗАНН?!
3.- Както вече се каза по-горе, НП се позовава на чл. 42, ал. 2, докато искането за проверка е с налагане на задължителни санкции по чл. 42, ал. 1 от ЗХ/стар/.Това НП №276/03 г. излиза от рамките на планираната проверка “от-горе”, поради което то самото се явява превишение на права при незпазване на задължения. Това НП № 276 заобикаля ал.1 на чл. 49, понеже се основава само на алинея втора. докаго първата алинея отново и отново е потвърдила изискванията на чл. 28 от ЗХ, нарушенията да се установяват само от инспекторите по държавния контрол. А подобен инспектор, извършил проверката с това задължително качество е нямало! Имало е нещо повече - един командирован свидетел, г-н Пеню ИЛИЕВ, който в случая се явява съучастник в извършването на превишение на права. Последния даже е бил разпитан по НАХД №233/03 г. – Протокол от 05.11.2003 г., лист 2.Той по-нашему е подставено лице. Нищожност по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12,т.3 от ЗАВС, по безсрочност.
Извод: не е спазено планираното изискване за неналагане на санкция по чл. 42, ал. 2 от ЗХ още и защото § 2 от ЗИДЗХ е даден един 6-месечен срок за пререгистрация в РХЕИ.
4.- НП № 276/03 г. страда от още един порок. Става дума за това, че напълно отсъствуват размера на обезщетението, което се дължи поради констатираното нарушение, нито на кого следва да бъде заплатено то. Тек несъмнено законодателят е въвел една императивна норма в чл. 57, ал. 1, т.т.1-10 / казано е, че наказателното постановление ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА/ размера на обезщетението по точка 9!! Липсата на обезщетяване по НП идва да докаже, че няма пострадал, няма икономически вреди нанесени никому. И само поради това, НП се явява безпредметно. Липсата на този задължителен реквизит ни дава основанието да поискаме от ВтОС, Административно Отделение да прогласи нищожността на НП № 276/03 г на ХЕИ-В.Търново-по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12, т. 4 от ЗВАС, по безсрочност.

Трето. По отношение на поведението на ответната страна и доказателствения материал по НАХД №233/03 г.
1.- ФАКТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ. Доказно е пред Св.Р.С., че фирмата на Милко Митев, в деня на извършената проверка на 25 юни 2003 г. не е фунционирала чрез своето предприятие “Мандра” в с.Ореш. Тези данни се пътвърждават от актосъставителката, разпитана по делото - Протокол от 05.11.2003 г. Тя казва :”По техни данни, е спрял да зарежда “Свилоза” и е останал само на магазини да зарежда”. Подобни данни, обаче, не бяха представени от актосъставителите. Актосъставителят доказва още нещо, а то е, че “ ...е бил в процедура на узаконяванее”. От това изказване в съда, се разбира само едно, а то е, че актосъставителката разбира регистрацията на производител на храни пред някакво министерство като форма на узаконяване. Това нейно разбиране би било меродавно, ако се пренесем в годините преди 1991 г. Сега е въдедена свободната стопанска инициатива, което най-малкото означава, че лицето може да затвори мандрата си по-всяко време. И което не може да не бъде релевантен факт за един безпристрастен съдия. Ако преверката беше установила нарушение на хигиенните изисквания, бихме могли да приемем, че е имало адм.нарушение. Но данни за някакви оплаквания срещу фирмата няма и е нямало никога.Недвусмислени са показанията, че в момента на проверката, не са намерени храни, произвеждани от фирмата на Милко Митев. А това на свой ред идва да ни подскаже, че мандра, в истинския смисъл на думата НЯМАЛО. Че какво е мандра без сирене, мляко и кашкавал? Контролиращият е установил в същност, че мандрата е или обрана или че не съществува към момента на проверката!!;
2.- ДВ, бр. 90/99 г. Неоснователни са твърденията на актосъставителя и на налагащия наказанието, че Милко Митев не е изпълнил задължение по чл. 12, ал. 1 от ЗХ/стар/. Нормата в чл.12 е инструктивна, не е императивна. Само императивните норми са предмет на наказание. В случая, Народното събрание се е посвенило да определи задължение за регистрация. Липсва подобна императивна норма. Нещо повече: Глава Четвърта от ЗХ, чл.чл. 12-23 е въвела само две императивни норми по чл. 17 и по чл. 21. И при двата текста, е казано ” са длъжни”, което е разграничителния критерий за съществуването на някакъв императив, и това е наш неоспорим аргумент, че Милко Митев не е нарушавал чл.12, ал. 1 от ЗХ.

ВтОС е замолен да прогласи нищожността на НП №276/03 г. като неправилен и незаконосъобразен административен акт – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 12, т.4 от ЗВАС. Защото е нарушен материалния закон. Драстично е нарушен чл. 12 от ЗАНН.
3.-ДВ, бр.102 от 2003 г. С този нов ЗИДЗХ се отмени старата максима за регистрация пред министерството на промишлеността още и защото то няма за компетенност медицинските въпроси на здравеопазването. А § 58 от ЗИДЗХ указва, че дава срок шест месеца за ново подаване на документи на ниво регион-пред ХЕИ. А § 2 посочва, че в продължение на две години новите производителите могат да се регистрирват пред ХЕИ на ниво регион. Фирмата на Милко Митев се явява нов производител, след като веднъж е пректратил дейността си. В тази смисъл, е налице нарушението по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН от страна на наказващия орган, понеже са имали възможността и задължението да приложат по-благоприятната мярка по отношение на Милко Митев. В този ред на мисли, се спираме върху писмо № 311/ 20.02.2004 г., на РВМС –В.Търново с което, по силата на новите изисквания на ЗИДЗХ се въвежда задължение за ХЕИ и РВМС да се изпрати ОБРАЗЕЦ за регистрация на потенциалния призводител. А това означава, че в продължение на шест месеца Милко Митев може да подаде документите по образец. Тоест до 25 май 2004 г. включително /понеже скрока изтича на 24 май. 2004 г., ЗИДЗХ е влезнал в сила три дни от публикуването/ А като нов производител, срокът за Милко Митев изтича на 19 февруари 2006 година. Милко Митев има правото да бъде производител или търговец на храни, стига да иска това, без при това да му бъде съставян нов акт поради неосъщствена регистрация!! Редно е било, актосъставителят да прекрати служебно наказателното производство, като приложи по-благоприятната нова норма за фирмата на Милко Митев.Ттова те не са сторили, нито пък са проявили инициативата в хода на делото, да поискат да видят, дали Милко Митев ще подаде документите за нова регистрация пред РВМС. Както се каза, в хода на делото този документ е бил приложен.
4.-Всяко НП трябва да указва, каква е вината на нарушителя-умишлена, неумишлена или по непредпазливост. Така повелява чл.57, ал. 1, т.6 от ЗАНН – законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Не само в наказателното постановление, а най-вече съдебното решение по НАХД, водещо се по каноните на наказателното производство, където НК има централно място чрез своята Обща част- чл.6, чл. 7 от ЗАНН във връзка с чл. 9 от НК, чл.чл. 10-11 от НК.

Какво искаме от ВтОС? Както се каза по-горе, се иска да се прогласи незаконосъобразноста на цитираните административни актове, под двете му форми- нищожност и унижщожаемост. Това се иска от Административното Отделение на ВтОС. Да се отмени изцяло АУАН № 276/03 г. и НП № 276/03 г- на ХЕИ-В.Търново като нищожен акт, по безсрочност. Както и унищожаемост на Заповед № 375/03 г. Иска се още да прегледа служебно НАХД №233/03 г. и решение № 105 от 13 април 2004 г.

Забележка: При цитирането на законите и Наредбите е използвана съвсем новата безплатна услуга на Българския Правен Портал, както следва:
1.- http://www.lex.bg/lexus.php?doc=18493&seq=0 – Закон за Храните, както и за ЗКС, ЗАНН, ЗВАС, ЗАП, НПК и ГПК;
2.- http://www.mh.government.bg/norm_acts.php - Нормативна Уредба на Министерството на Здравеопозването-за Наредба №7 на ХЕИ.
Приложения: съгласно с текста.
Свищов, 21 май 2004 г.
С почитания
Милко Митев

Колега Митев,
Поздрави от Пловдив! Жалбата Ви разбира се е много добра. Позволявам си да взима становище по встъпителната й част. Неведнъж съм го излагал във форума, и Ви предлагам да го обмислите, и ако считате за правилно, да го развиете като допълнение към жалбата си.
Много от колегите се произнасят по ЗАНН по същия начин като Вас, с основен аргумент, че Конституцията не позволява правораздаване от т.нар. особени юрисдикции, каквито се явяват всички административно-наказващи органи. Ето защо актовете, издадени от такива органи, са противоконституционни само на това основание. Не е нормално с оглед основния принцип на справедливостта в едно и също ведомство да се установява нарушението и да се налага наказание. В следващата инстанция е още по-интересно/разбирай противоконституционно/-от една страна е жалбоподателя, а от друга като страна се явява наказващият орган, а като свидетел-подчиненият му /обикновено полицай/, който лъже ли, лъже!!!!! Или не помни!!!!!!!
С оглед правомощието на председателя на ВАС и ВКС да сезира Конституционния съд, предлагам следната конструкция: в съда излагате становището си за противоконституционност на ЗАНН, от там на акта. Искате спиране на делото до решаване на преюдициалния въпрос за противоконституционността. Искате съдията да отнесе делото до председателя на ВАС с предложение за сезиране на КС за прогласяване на противоконституционността на ЗАНН.
Желая Ви успех!!!!!!!!!!!!!

Иване, ти пробвал ли си тоя вариант?
Спомняш ли си по колко повода председателите на ВКС и ВАС са сезирили КС относно неконституциолността на определен закон? Аз нямам спомени. Не съм и чел практика (може би е мой пропуск).
А иначе императора (т.е. Митев) е велик. Възхищавам му се как се бори със стени. И сигурно ще дойде ден да пробие. Нека му помогнем по някакъв начин.

Бихме могли да му помогнем, ако тази конструкция която предлагам, бъде аргументирана по няколко десетки н.а.х.д едновременно. В противен случай ще си остане глас в пустиня. Между другото, не искам да плагиатствам. Научих това от проф. Кино Лазаров-един от най-добрите специалисти по административно право.

Момчета - МОНТЕСКИО Е С ВАС!!!!!!!

Здравейте.
Все пак не е без значение едно изказване на професор д-р Живко Сталев, че в Германия Конситуцията допуска сезиране от гражданите. Колкото до трите власти, то у нас нещата трябва да се кажат точно в Конституцията. Съдът е по същество изпълнителната власт, Министерският съвет трябва да е по същество правораздавателен орган , за НС се знае. И трите власти, за да са независими, трябва да се подлагат на избор. Само тогава може да се говори за една юрисдикция в три нейни проявления. Не е лош професор Кино Лазаров. Би било редно да прояави малко повоче смелост и да публикува тук по сайта какво са решили досега с този АПК.Защо да не се даде на дискусия? Бъдете живи и здрави.

Дали ЗАНН е противоконституциенен? Формално май не. Но е изцяло сбъркан закон.
Според ЗНА:
Чл. 4. (1) С кодекс се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял.
---------------------
Погледнат от този ъгъл, ЗАНН не трябва да съществува, а трябва да е част от НК и НПК. Нещо повече. Тази материя бе вече част от НПК(гл.ХХVІІІ) и НК (чл.207от стария, 271 и др. от новия), но с приемането на ЗАНН през 1979 г. тези разпоредби бяха отменени и изменени с което бе погазен чл.4 от ЗНА който е от 1973 г. Така, че материя от една област вместо да се регулира с един Кодекс, тогава го разпарчетосаха на части.
Насилственото вкарване на ЗАНН в канавата на административното производство създава само недоразумения и обърквания. Спомнете си, че имаше дискусия по форума, дължими ли са ДТ по дела по ЗАНН, щото в Наредба №1 нямало такива, а имало само за административни дела.
Ами че такива дела са си наказателни, и по тях не се дължат държавни такси. Наказателните дела са 3-инстационни, а пък адм.-наказателните 2-инстанционни. И май започна да мирише на противоконституционност.

Понеже стана дума за Живко Сталев и за правната уредба в Германия, искам да дам за пример положението по този въпрос именно в Германия, тъй като смея да твърдя съм добре запознат поне с основите на немската правна система.
1. Колегата е прав, че немската конституция в своя член 93 допуска конституционната жалба пред КС, както срещу всякакви административни действия (индивидуални административни актове, нормативни актове на администрацията, "реални" адм. актове, разбира се след изчерпване на всички възможни инстанции) така и директно срещу парламентарни закони.
2. Относно обжалването на административни наказания (Ordnungswidrigkeiten) в Германия също както в България действа отдeлен закон (Ordnungswidrigkeitengesetz - OwiG) от 19.02.1987. В Германия много стрикно се разделят престъпленията от адм. нарушения, както относно тяхното догматична обосновка, така и относно подсъдността на спорове във връзка с тях. Така че е нормално тази материя да е уредена извън Немския Наказателен Кодекс (Strafgesetzbuch).
3. Вторият акспект, който явно много притеснява г-н Митев, е, че не му е гарантирана утвърдената от конституцията триинстанционна съдебна защите. Ще си позволя пак да дам за пример уредбата в OwiG (немския ЗАНН, вж горе). Тук също е гарантирана само двуинстанционно обжалване пред съда - съгл. параграф (§) 67 OwiG срещу самия адм. акт, съдържащ санкцията, а съгл. § 79 OwiG срещу решението на първа инстанция. Разликата е обаче, че немската конституция не гарантира триинстанционна защита. Инстанционната система е уредена в общите закони, където се изхожда действително от триинстанционна защита, но се правят редица изключения, едно от които е във връзка със адм. нарушения и наказания.
Не съм запознат, но като наблюдавам уредбата по ЗАНН имам съмнения, че може да е взаимстван дирекно от немския пример, без обаче да се отчетатат различията.
Така че би трябвало проблемът наистина да се отнесе до конституцонния съд, който да реши действа ли в случая администрацията като особена юрисдикция и има ли право на това според конституцията. Успех!

ЧРЕЗ
ХЕИ-В.ТЪРНОВО
ДО
АДМИНИСТРАТИВНОТО ОТДЕЛЕНИЕ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Препис: ХИГИЕННО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ИНСПЕКЦИЯ
ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ул. “Никола Габровски” № 23.


Ж А Л Б А
от Митка Иванова Митева
ул.”Янтра “ № 27, с.Ореш-5280, ЕГН 5911081412, GSM 0889/665761
E-mail: milkony@gbg.bg


УВАЖАЕМИ ОКРЪЖНИ СЪДИИ,

Преди да пристъпя към изложението на обстоятелствата, замолвам да приемете и вложите в делото следните документи: 1.- Протокол от 05.11.2003 г. по НАХД № 233/03 г. на Свищовски Районен Съд; 2.- Решение № 105 от 27 април 2004 г. на Свищовски Районен Съд.
С тези юридически факти доказвам пред Вас моето право на заинтересован гражданин да иска от съда съдебна ревизия на административен акт. По НАХД № 233/03 г. съм разпитана като свидетел по делото на фирмата на моя съпруг. Считам, че това е достатъчна предпоставка за допустимостта на моята Жалба пред ВтОС. Решение № 105/04 г. на Св.Р.С. не ме удовлетворява, понеже потвърденото административно наказание следва да бъде понесено от фирмата на моя съпруг, което означава, че в общия ни семеен бюджет няма да влезнат 1000 /хиляда лева/.
Напълно съзнавам, че ЗАНН не допуска атакуване на нищожността на Акт за Установяване на Административно Нарушение /АУАН/, видно от разпоредбата на чл.59, ал. 1. В този смисъл моят съпруг е бил изправен пред една законодателно-политическа преднамереност, предначертана още през 1969 в цитираната разпоредба. При това положение неговото право на защита е било практически абсолютно невъзможно в хода на наказателната процедура.
Все пак, по законодателството у нас станаха някои промени в по-демократичен дух. През 1995 година беше създадена възможността за оспорване на вскички административни актове – по силата на Решение № 21 на Конституционния Съд за тълкуване на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КРБ (ДВ, бр.99 от 1995 г., даващо правото да се атакуват всички административни актове). Това, което остана неуредено е видовата инстанционност на евентуалната оспореност пред Съд. Засега на Районния съд като първа инстанция не е дадена възможността да прогласява нищожност или унищожаемост на административни актове. Ето защо, имайки предвид общозадължителността на Решенията на Конституционния Съд по отношение на всички – чл.14, ал. 6 от ЗКС, си разреших да Ви замоля ВтОС да приеме и да разгледа моите жалбени основания, които имам срещу една административна Заповед на ХЕИ-В.Търново-ЗАПОВЕД № 375/18.04.2003 г. на ХЕИ-В.Търново. Представена е от страната актосъставител в хода на НАХД № 233/03 г. , по Протокол от 13.01.2003 г. В хода на делото е наведен довод за незаконосъобразност на тази Заповед. Понеже самата процедура по ЗАП не предвижда атакуване на административен акт пред Районен съд, а само пред Окръжен, то в хода на НАХД №233/03 г. е било практически невъзможно за моя съпруг успешно да защити икономическите права на своята фирма, поради тези процесуални спънки. Защо? Имал е субективното право да предяви т.нар. инцидентен иск по чл. 118 от ГПК, въвеждащ правната възможност за страните да оспорват едно правоотношение, от което зависи изхода на делото. Но от друга страна, ЗАНН не предполага субсидиарното прилагане на ГПК, което още веднъж идва да ни докаже, че правото на защита е сведено до нула.
При тази фактическа и правна обстановка, се налага изводът за търсене на други способи за защита на икономическите интереси.
По същество.
Първо. Както се подразбра от изнесеното до тук, цитираната заповед №375/03 г. е изиграла една роля в целия административнонаказаателен процес срещу фирмата на моя съпруг, тъй като инспектиращите я служители са били оправомощени чрез този административен акт, с тази именно заповед. С нея е създадено предварително правоотношението контрол от органите на ХЕИ. От едната страна стоят служителите на ХЕИ с отредените им права, от другата са поставени производителите и търговците на храни. И това правоотношение е възникнало на 18 април 3003 г., с факта на датата по издадената заповед. Всеки административен акт, включително и заповед се предшествува от предватирително вътрешно административно производство което привършва със задължението за административните органи да известят или съобщят на другата страна или на заинтересуваните граждани или фирми този факт на оправомощаване за контрол-чл. 17, ал. 1 от ЗАП. Няма данни в архивата на фирмата на моя съпруг, че му е съобщавано кои са “правоимащите” да извършват санитарен контрол и въз основа на кой административен акт. А това от своя страна доказва процесуалноправно нарушение от страна на администрацията при ХЕИ- В.Търново.
Нарушението е по чл. 41, ал.3 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗАП.
Второ. Процесната заповед № 375/03 г., обаче, страда и от други пороци, които я свеждат до един атакуем административен акт пред Окръжен Съд. Самата заповед е издадана без всякаква видима връзка със законите у нас, а това се потвърждава от самото начало на тази заповед: ” Във връзка с кадровите промени в ХЕИ-В.Търново” и “аткуализирам”. В тази част на една заповед битуват обикновено правните основания за нейното издаване. Цитирана е вместо правно основание заповед № 331/23.04.1999 г. Подобна обосновка, катко е при прооцесната заповед, не може да бъде материалноправно основание за нейното издаване, чрез която се създават права на длъжностни лица да извършват “..държавен санитарен контрол.”. В тази Заповед фигурират имената на 19 лица, които не отговорят на изискванията на чл.28, ал. 2 от Закон за Храните. Законодателят не напразно е счел за правилно да цитира точните длъжности, които контролиращите трябва да заемат. В заповедта, обаче, има длъжности, които не са визирани в законовата разпоредба, а именно: началник на отдел, технолог, зав.сектор, лекар-ординатор, инспектор “ТОВК”, началник на отдел”ПЕК, биолог, началник на отдел “ДСПЕК”, инспектор “ЕП”.
В цитраната Заповед, досежно правния ми интерес, е налице оторизирираното с права длъжностно лице - инженер МАРГАРИТА МИНКОВА-технолог. Същата е извършила административен контрол-проверка от 26 юни 2003 г. във фирмата на моя съпруг. Дължа да кажа, че длъжността на Маргарита Минкова не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. от Закон за Храните. В този член не е предвидено участието в административното производство “контрол” на всякакви длъжностни лица, а само на такива, които по заповедта на трудовия си договор са ”...държавни инспектори” Само държавните инспектори по закон, а не по заповед, могат да извършват проверки. Не се придвижда в ЗХ упълномощаването с права за контрол да става със заповед на респективния директор пи клоновете на ХЕИ в РБ. А не други, като технолог и др. Това качество инспектор актосъставителката Маргарита Минкова е нямала. Което от своя страна означава, че нейното оторизиране с права за проверка по тази Заповед № 375/03 г. е незаконно в процесуален аспект. Същата няма правото да осъществява аадминистративно-наказващ процес във фаза “установяване на административно нарушение”.
Нарушението е по чл. 28, ал. 2 от Закон за Храните във връзка с чл. 41 ал. 3 от ЗАП.
Трето. На този фон прави силно впечатление, чл. 14, ал. 2 от ЗХ. Въз основа на този член не може да се тръгва на проверка, понеже той визира само едно уведомление, което МИ е извършило по искане на Националния Съвет за безопастност на храните. Става дума за писмо Изх. № 91-00-100 от 29.05.2003 г. МНЗ е допускало налагането на санкция, но единствено и само по отношение на лицата по чл. 42, ал.1 от ЗХ. Този текст от ЗХ визира два категории граждани на РБ. Първите са тези, които въобще никъде не са регистрирани, а втората-онези, които вече имат регистрация пред Окръжен съд като юридически лица или еднолични тъгровци. По замисъла на МНЗ, тези лица по чл. 42, ал. 2 от ЗХ не са били планирани за проверка от страна на ХЕИ- клоновете в РБ, включително и от клона във В.Търново. Което означава, че проверката, която е последвала в изпълнение на дадените права по тази заповед се оказва на практика в процесуално и материалноправно отношение незаконна. Директорката при ХЕИ-В.Търново е нямала компетентността / спусната и “от горе”/ да налага извършването на проверки и налагането на респективни наказания на лицата по чл. 42, ал. 2 от ЗХ. Липса на компетентност.
Нарушението е по чл. 14, ал. 2 от ЗХ във връзка с чл. 41, ал. 3 от ЗАП.
Четвърто. Процесната заповед е един формален акт от гледна точка на законовата разпореба, визирана в чл. 28, ал. 2 от ЗХ. Този текст не предвижда задължителна форма за оторизиране на длъжностни лица с права на санитарен контрол. Следователно, възприетата писмена форма “Заповед” се явява нелегитимна, пределно формализирана, за да не кажа тоталитарна.
Нарушението е по чл. 28, ал. 2 от ЗХ във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗАП.
Пето. Както се вижда от заповед № 375/03 г., тя се издава във връзка с някакви кадрови промени в ХЕИ-В.Търново. Съпоставяйки съдържанието и с изискванията на чл. 1 от Закон за Храните/ стар /, се разбира, че тя не може да има за цел извършването на проверка относно това, дали производителите на храни са регистрирани или не. В обсега на чл. 1 не е визирина регистрацията!! След измененията в чл. 1, отново се установява същия обхват, при който проверките за регистрацията не са предвидени като цел на този закон. За по-прегледно, цитираме точния текст: <<Чл.1. (Изм.-ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Този закон урежда: 1. изискванията към храните и тяхната безопасност, опаковане, етикетиране и представяне; 2. условията и реда за производство и търговия с храни; 3. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни; 4. правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни; 5. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българска асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.>> МНЗ е искало да се проверят случаите по т.нар.мълчалив отказ по чл. 13, ал. 1 от ЗХ. С новите изменения, обаче, презумпцията “мълчалив отказ” е заместена от новост, а именно “мълчаливо съгласие. / За това, как трябва да изглежда тази заповед, виж накрая в Приложение като проекто-заповед на ХЕИ/
Нарушението е по чл. 43, ал. 3 от ЗАП във връзка с чл.1 от ЗХ.
Какво искам?
Административното Отделение при ВтОС е сезирано да прогласи на основание чл. 35, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал.1 от ЗАП пълната нищожност на Заповед № 375/18.04.2003 г. на ХЕИ-В.Търново към дата 18 април 2003 г. по тук наведените доводи за незаконосъобразност, по безсрочност. ВтОС е сезиран също така да приложи чл. 37, ал.3 от ЗАП, като разпореди спиране изпълнителното действие на заповед № 375/03 г., като прикани ХЕИ- В.Търново час по-скоро да се саморевизира.
На основание чл. 45 от ЗАП, във връзка с чл. 114 от ГПК, настояваме ВтОС да разпореди в съдебната зала личното явяване на директора на ХЕИ. На основание чл. 152 от ГПК настояваме ВтОС да задължи ХЕИ-В.Търново да представи писмо Изх. № 91-00-100 от 29.05.2003 г. на МНЗ, както и оригинала на Заповед № 375/03 г.
Доказателства: Освен тук приложените и поисканите по-горе, замолвам да допуснете, призовете и разпитате моя съпруг Милко Митев със същия като моя адрес.
Забележка: При цитирането на законите е използвана съвсем новата безплатна услуга на Българския Правен Портал, както следва:
1.- http://www.lex.bg/lexus.php?doc=18493&seq=0 – Закон за Храните, както и за ЗКС, ЗАНН, ЗВАС, ЗАП, НПК и ГПК;
2.- http://www.mh.government.bg/norm_acts.php - Нормативна Уредба на Министерството на Здравеопозването-за Наредба №7 на ХЕИ.
Приложения: съгласно с текста, като прилагам също така Удостоверение от ВтОС за регистрацията на фирмата на моя съпруг, както и Удостоверението за единия номер на обект ”Мандра” в с.Ореш, вписан в Националния Регистър на РБ-№ БГ 0412011.
Свищов, 24 май 2004 г.
С почитания
Митка Митева

Тези, които оставиха този закон непроменен се осланят на заключителните и преходни разпоредби на Конституцията, която повелява, че заварените закони се отменят, ако и противоречат.В случая може да се иска установяването на противоречие с новия Основен Закон, но едва на ниво ВАС. До тогава, системата е такава, че съдиите се хващат за законите и така я карат. Хич не ебават конституцията на по-долните нива и това е крайно неблагоприятно за всякакви права и свободи.Тя, за жалост няма непосредствено действие както се казва в чл. 5.

За обосебините юрисдикции. Под това наименование се разрираше Комисията за трудови спорове към Профкомитета, Арбитражния съд и някои други, които раздаваха правосъдие.не познавам немската конституция, но явно двуинстанционното производство е това до КС, а обжалаването пред него е именно третата инстанция.

Уважаеми господин Калчев,
След като сме заявили, че ще строим правовата република, редното е, да се предприемат някои мерки.
На първо време, струва ми се, Министерският съвет е длъжен да публикува чрез новите технологии актовете си, така че те да стават общодостъпни. Сега, ДВ е една необходна джунгла и е крайно трудно да се намерят точните законови текстове.Ето защо предлагам занапред да се качват на Интернет страницата на МДА, сиреч по вашия ресор всичките актове на МС.Замовлам да ме снабдите с един препис от Правилник за прилагане на Закон за ветеринарномедицинската дейност, след последното изменение на закона по ДВ, бр. 18 от 2004 г.
С почитания
Милко Митев
Писмото е подадено днес по електронната поща на Държавана Администрация-Пресцентър.

Императоре,
нали си чул за експеримента " електронно правителство". И какво от това. Мигар Калчев ще те чуе? (вероятно той и не подозира че има "Лекс-форум".) Иначе те подкрепям в усилията си да създадеш съдебен прецедент.
А новите технологии: те са в ръцете на модераторите - ако са пили повече предната вечер (и те са хора), може би няма да могат в срок да поместят измененията. Но затова май не е виновен Калчев.

Няма да се спирам на темата за противоконституционност на ЗАНН - темата е прекалено обширна и иска задълбочен анализ, за които в момента нямам време (и знания, май :) ). Само ще обърна внимание, че има специални закони в които доказателствената тежест е обърната и презумцията за невиновност на важи - напр. Закона за движение по пътищата, както и текстове предвиждащи изобщо необжалваемост пред съд на наложени административно наказание "имуществена санкция" за юридически лица в размер на 5000 (пет хиляди!) лева (чл. 239(4) ЗУТ)! Какви права, каква конституция, какви 5 лева!

Иначе:
1. жалбата е недопустима по липсата на правен интерес - щом сте доволен от диспозитива, не можете да обжалвате, мотивите сами по себе си не пораждат права и задължения, нито се ползват със СПН по отношение на фактите в тях (с едно изключение в ГПК, но тук случая е различен).
2. при касационното обжалване по ЗАНН се прилага субсидиарно ЗВАС, т.е. касационните основания по ГПК, а не тези по НПК (каква каша!).
3. касационния съд се произнася само по посочените в жалбата основания, не прави цялостна проверка на решението - това е основен принцип на касационното обжалване в цял свят, в Б-я също.
4. законите и държавен вестник не са писмени доказателства - те са средство за установяване на правото, по отношение на съда важи правилото "Judex novit curia" - "съдията познава законите", така че правните норми не се доказват (с известно изключение по отношени на Международното частно право)
5. АУАН съставен от некомпетентно лице е нищожен, а не унищожаем.
6.АУАН не подлежи на отмяна независимо от пороците си - не подлежат на обжалване по какъвто и да е път адм. актове, които не пораждат права и задължения, а само служат за основа за издаване на друг акт. Такива актове само подлежат на преюдициална преценка във връзка със контроло върху издадения на тяхна основа акт.
7. НП е ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН, а не административен акт, понятия като "нищожен или унищожаем" тук не са приложими - мислете с категориите на НПК, като разглеждате адм. наказващия орган като първа инстанция, РС като въззивна, а ОС като касационна.

Не познавам материалния закон, чието нарушение се твърди и не бих могъл да взема отношение към останалата част от жалбата.

Ще си позволя да Ви препоръчам да се консултирата с юрист когато следващия път обжалвате нещо пред съд. Уважавам желанито Ви да познавате правната уредба в страната и се възхищавам на усилията Ви в тази насока. Проблема е, че правото е СИСТЕМА, а административно-наказателното право е сечение на административното и на наказателното право, на административния, гражданския и наказателния процес и в резултат се получава огромна каша, даже и без изцепките на законодателя в тази материя.

Браво Второкурсник,
Изложението ти е блестящо!

Наказателното постановление не е правораздавателен акт, защото няма раздадено право на никого. Шом като е акт за установяване на административно нарушенеие, то този акт е строго административен.

Правен интерес има за обжалване. Наложена е глоба от 1000 лв. За 200 лв по второто наказание е изявено одобрение на диспозитива, като е казано, че е доволен само от втората част на съдебното решение. Колкото до правото да се обжават административни актове, то Конституционният съд с цитираното Решение №21 е разрешил атакуването на всички административни актове, независимо дали са по ЗАНН процедура или по ЗАП процедура!! Колкото до ЗАНН, не допуска обжалване на тези административни актове, а само решението на съда по отнесена до него жалба срещу наказателно постанолвение. В жалбата се застъпва тезата, че и двата ата- АУАН и НП са атакуеми пред ОС по реда на ЗВАС сиреч по реда на чл. 12.

Пред съда са наведени достатъчно основания да се приложи служебната отмяна. Поради това, че са допуснати достатъчно много грешки от страна на наказващият орган. Защо да се оставя решение на съд в сила, когато има представени нищожни актове пред него?!? Това ли трябва да поддържаме занапред, както през ония 45 години?!?

ЧРЕЗ
РЕГИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ИНСПЕКЦИЯ
ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ДО
Г-Н МИНИСТЪР НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ГР. СОФИЯ
Препис: РВМИ - В.ТЪРНОВО

Ж А Л Б А

от фирма “Митев-ИММ” Милко Митев, с президент Милко Мариянов Митев,
ул.”Янтра “ № 27, с.Ореш-5280, ЕГН 5207221400, GSM 0889/665761
E-mail: milkony@gbg.bg

Уважаеми Ефенди МЕХМЕД ДИКМЕ,

На 25 май 2004 г. ми бе връчено РАЗПОРЕЖДАНЕ № 10 за спиране от експлоатация на обект по чл. 55 от ЗВД. Едва след като прочетох текста с най-малък шрифт, реших че правилното ще бъде да обжалвам този индивидуален административен акт пред Вас. Ето какво пише там:” Контролът по изпълнението на разпореждането възлагам на МИЛКО МИТЕВ, президент...”
В първи момент реших, че това е първоаприлска шега. Възлагат контрола по изпълнението на мен самия, сякаш аз съм държавно предприятие, длъжно да се подчинява на по-горния шеф. Аз мога да съм му крайно благодарен на господин Ст.Спасов за това, че възлага този контрол на мен лично. Ще си произвеждам стоката, а ако някой дойде да ми състави акт за нарушение, че не спазвам това разпореждане, ще го контрирам, че не е овластен с контрол по изпълнението и че си превишава правата. Случаят, макар и да съм формално обявен за контрольор към ДВСК, обаче, не стои така предвид следните съображения:
По отношение на разпореждането.
- Беше ми връчен успоредно с това разпореждане и текст на един писмен доклад в пет страници. С дебел и уголемен шрифт, в самата среда на този доклад пише дословно следното: <<ЗАКОНОВА БАЗА НА ПРОВЕРКАТА. Проверката се извърши на база следните законови документи.... >> Изброени са общо четири точки, в които се цитират някакви нормативни актове. По първа точка, е упоменат ЗВМ по ДВ, бр. 42/05.05.1999 г. Само по този точка е цитиран закон, другите три точки визират наредби, които и най-лошите студенти не могат да окачествят като закони...А това означава, че господин Спасов се вслушва в брътвежите на негови подчинени, които хал хабер си нямат от законодателство. Нещо повече: ЗВД е изменен през 2003 г. – ДВ, бр. 83, а през тази година - и с ДВ, бр.18!! По втора и трета точка се цитират пак старите Правилник за прилагане на ЗВД по ДВ, бр. 55/2000 г., и Наредба №30/2000 г. Само по точка четвърта се цитира новост – Наредба № 7 от 2002 г.
Веднага се досетих, че този екип от видни специалисти е решил да ме поизпитат, на кого симпатизирам в крайна сметка - на СДС или на НДСВ. Те отлично знаят, че не съм бил никога симпатизант на левия уклон. Но сега обстоятелствата са такива, че синият уклон търси нова опора сред народа, която той пропиля хвърляйки сила за лична облага...Та нима не е така? Моля да се убедите сам, като лично прочетете тази законова база. По първите три точки е тази на правителството на СДС, а по четвъртата - на НДСВ;
-Цитираното разпореждане, най-отгоре, съдържа информация за това, че образецът бил съобразен с ДВСК-12-2/Заповед № 55/28.11.2004 г. Смея да твръдя, че съмишленици на същите от В.Търново са писали този образец. Защо? Защото по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗВД реалният орган се нарича Национална Ветеринарномедицинска Служба и което автоматически означава, че формата трябва да бъде предложена именно от НВМС –София. Налице е следователно незаконна форма, още и защото не е стандартен образец със своя номерация за това. Формата на самото разпореждане е също така незаконна, понеже най-отгоре е изписана “Регионална ветеринарномедицинска служба”, вместо правилното ИНСПЕКЦИЯ. Чл. 53, ал. 1 от ЗВД допуска контрол от страна на НВМС чрез своите регионални звена-ИНСПЕКЦИИ. Както виждате, тази форма е противоречива, още и защото по нея се цитира Устройствен Правилник на НВМС, докато тази форма от В.Търново е изопачена.
Нарушението е по чл. 21, ал. 2 от ЗАП / по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗАП./
В разпореждането е цитирана една друга заповед №9/02.02.2004 г., въз основа на която е сформирана някаква комисия от пет лица. Както се видя от ЗАКОНОВАТА БАЗА, тази заповед е съобразена със стария ЗВД, действувал до 39-то Народно Събрание. А това на свой ред означава, че тя се явява незаконосъобразна. Не познавам тази заповед в детайли, за това прелагам да я отмените служебно след проверка.
В текста на разпореждането се цитира нарушение, извършено по чл. 96(6) от Правилника за прилагане на ЗВД и Наредба № 7 от 2002 г. Липсва точния законов текст, който ми се вменява като нарушение на закона. Тази липса, обаче, по Закон за Административните Нарушения и Наказания е един от задължителните атрибути, които трябва да съдържа всяко наказателно постановление- чл.42,т.5. Ето защо, имам пълните основания да поискам от Вас лично да обявите нищожността на това разпореждане. Нарушени са процесуални изисквания по чл. 59, ал.3 от ЗВД.
Нарушението е по чл. 21 , ал.2 от ЗАП във връзка с чл.59, ал. 3 от ЗВД/ по смисъла на 41 ал. 3 от ЗАП/

Относно фактическите обстоятелства. Това разпореждане спира експлоатацията на млекопреработвателен обект 0412011. Цитира се точния текст- чл. 59, ал.1, т.4 от ЗВД. Смея да твърдя, че синият уклон в чл. 59 от ЗВД допусна явна бъркотия, понеже допусна да се използва едно и също понятие “обект” в коренно различен смисъл по ЗВД. По смисъла на ЗВД, обекти са онеци, упоменати в чл. 55, който препраща към чл. 53, ал.1. Обекти по този ЗВД са именно фермите за животни и производните от тях/ на место/, а не обектите по смисъла на Закон за Храните. Чл. 55, т.1 говори за: “ ...и търговия с обекти по чл. 53, ал.1...”, а по т.3 – “ изложби на обектите по чл. 53, ал.1”. От явно по-явно е тази бъркотия, тъй като не може всеки да иде на изложба, грабнал мандрата си под мишница!! Може да иде, но само с монстра от стоката си, която произвежда! Та затова казах бъркотия...накрая, за да е по-пълна тази бъркотия, се поясняват само “ обекти с епизоотично значение”- по § 11,т.2 от ЗВД. Защо бъркотия? Защото по цялата Глава Четвърта на ЗВД, където се уреждат въпросите на Епизоотичен контрол има само два пъти употребено понятието ”обект с епизоотично значение”- чл. 26,т.1 и чл. 38. Синият уклон, както се подразбира, съставя свободни съчинения по закона, така, както това се правеше през ония 45 години?! Чл.32, ал.1 е неоспоримият аргумент за тази моя позиция-там се говори за “животновъдните обекти”. Та нали ЗОО /от лат.език/ означава животно. Тавтология в синьо..?! Киселото мляко не го добивам от крави, а преработвам купено прясно мляко!!
От самото разпореждане не се разбира, кой тип контрол са осъществили ветеринарните лекари от тази Комисия по невидимата заповед №9. Щом предлагат да се спре епизоотичен обект от експлоатация, следователно, тяхната проверка е било редно да е по Глава Четвърта, чл.чл.22-41 от ЗВД. Тази заповед № 9 е незаконна, понеже не отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 1, даваща правото на кметовете да определят съставите на епизоотичните комисии. Не са изпълнени процесуалните предпоставки за една законова проверка. Разпореждане №10 е нищожно и аз настоявам да обявите тази негова нищожност. Защото по ЗВД се спира само епизоотичен обект, в който е създадена епизоотична обстановка. подобен обект органите от ДВСК-В.Търново не са инстектирали, понеже нямам ферма с доилки, за да се направи основателен извод, че потенциално обектът може да бъде епизоотичен обект.
Нарушението е по чл. 29, ал. 2 от ЗВД / по смисъла на чл. 41 ал. 3 от ЗАП/
Видимо от доклада на тази комисия, няма изработен ОЗДРАВИТЕЛЕН ПЛАН, който те са длъжни да представят в случай, че намерят нарушения. От една страна твърдят, че имало нарушения, а от друга страна не са изпълнили задълженията си да сезират областния управител с предложение да се въдедат на територията на с.Ореш респективните мерки. Така изнесен доклада, създава впечатлението, че не са спазени никакви санитарни изисквания, сякаш ферма на Милко Митев раздава паразитни болести на ляво и надясно. В този смисъл разпореждането се явява безпредметно, понеже задълженията на епизоотичната комисия не са изпълнени, така, както трябва?! Не са изпълнени процесуалните задължения на контролиращите.
Нарушението е по чл. 29, ал. 3 от ЗВД / по смисъла на чл. 41 ,ал. 3 от ЗАП./
Законовото основание на разпореждането е по чл. 59, ал.1 т.4 от ЗВД. Там, в тази точка 4-та се споменават “ обектите по чл. 55”, Този чл. 55 визира субсидиарно обектите по чл. 53, ал.1. в които се извършва контрол Както се вижда от разпоредбата на чл. 55, тя препраща към чл. 53, ал. 1, т.1 и т.2, в които става дума за обектите, подлежащи на контрол: животните, суровините и продуктите от животински произход, адитиви, фуражни и фуражи добавки. Никъде не се споменава по чл. 55, че става въпрос за обекти в смисъл на предприятие. Обектите по този чл. 55, т.1-3, чл. 53, ал.1 са суровините, придобивани във ферми. Нелепо е да се спира стока от екплоатация. Разпореждане №10 е нищожно. Защото заобикаля целта на Държавния Ветериинарно-Санитарен Контрол по смисъла на чл. 54, т.1 и т.2 от ЗВД.
Нарушението е по чл. 54, т.1 и т.2 във връэка чл. 53, ал.1 от ЗВД / по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗАП/
По отношение на ДОКЛАДА.
Нарушенията по ЗВД се установят с АКТОВЕ на длъжности лица, упълномощени от директора на НВМС. В случая, петимата подписали се на Присъствения Лист, накрая, не са упълномощени от този директор, а от региоаналния директор от В.Търново. Все още е рано господин Спасов да се изявава като директор на НВМС! Поради което, тази заповед №9 е неказонна, а разпореждането-нищожно. Липса на компетентността да назначава комисии. Няма трите имена на актосъставителите. Няма описани на нарушението. Няма законовите разпоредби, които са нарушени./ Само гражданите са задължени да спазват Конституцията и законите. Задължение да зпазват Правилници, Инструкции или Наредби не е тяхно задължение. Последните касаят правата , задълженията и отговорностите на длъжностните лица. В случая, от ДВСК я карат както през тоталитаризма, когато с подобни актове се създаваха безброй задължения за гражданите/ Няма обяснения или възражения.Няма имената и точните адреси на пострадалите лица.Няма установена вина или умисъл за извършване на административно нарушение Няма АКТ за установено административно нарушение по смисъла на ЗААН, а има един незаконно определен доклад. Никъде по ЗВД не се споменава, че комисиите представят доклад.Никъде.Това е грубо процесуално нарушение. Нарушенията по по ЗВД се установяват от отделно лице-инспектор, назначен от НВМС, а не от комисия, назначена по Заповед на директор на РМВИ.
Нарушението е по чл.106, ал.1, ал. 3 от ЗВД във връзка с чл. 42, ,т.1,т.5, т.6,т.8,т.9. от ЗАНН/ по смисъла на чл. 41 , ал. 3 от ЗАП/
Докладът определя цел на своята проверка, различна от законово определената. Не се разбира, дали с чл.54, т 1 или т.2 се разрешава субсидиарното право да се извършва проверка върху “степента на преструктуриране”. Подобни права ЗВД не отрежда за контролиращите органи.Ето защо, проверката е извън целите, залегнали в чл. 54, т.1 и т.2 и поради това е безпредметна, тоест нищожна. Както сами казват в доклада, на стр.3, “ обекта не работи”, а на стр.2 са посочили Заявление Вх.№ 113/22.12.2003 г. , с което са известени за временното спиране на работата в мандрата на Милко Митев. Та какво има да се проверява на една неработеща мандра? Тя си става мандра, едва след като в нея започнат да се произвеждат мляко, сирене или кашкавал. Регионалната Инспекция не е оторизирана с правата по чл. 38, та да върши контрол по някакви предписания.
Нарушението е по чл. 54, т.1 и т.2 във връзка с чл. 38 от ЗВД.
Били извършени ОСНОВНИ НАБЛЮДЕНИЯ. По т.1 от тези наблюдения, се казва, че се вършела проверка по процедурата по одобрение на предприятието. Долна лъжа. Все още няма одобрен проект от НВМС-София. Още повече, че никъде в ЗВД не се предвижда одобряване, а само съгласуване. Проверили разрешително № 237/24.02.1998 г. И това съставлява нарушение по чл. 56, т.2 от ЗВД понеже не са проверили никаква придружаваща стока към тези медицински документи.
Проверили преструктурирането. по точка 1, нямало АКТ 16. Право да проверяват акт 16 нямат по чл. 56,т.11 от ЗВД, а само органите по ЗУТ. Нищожна проверка.
Проверили по точка 3.- БИЗНЕС-ПЛАН. Подобно изискване по ЗВД няма – чл. 56, т. 14 е нарушен.Нищожна проверка, нищожен акт.
Проверили програмите за самоконтрол. Няма реална проверка на някакъв производствен процес, защото към датата на проверката – 27 април 2004 г. - мандрата не работи, няма действителен производствен процес за да се провери системата за самоконтрол. Нарушение по чл. 56, т.12 от ЗВД. Нищожен акт.
Препоръките на епизоотичната комисия. Както се каза по-горе, тази комисия не е орган на НВМС. Нарушен е чл.26, т.1 от ЗВД , понеже към датата на проверката не съществува ЕПИЗООТИЧНА ОБСТАНОВКА.Няма прозводствен цикъл, няма нито ферма, нито стока, нито суровина в мандрата. Нищожен акт. Няма заразени животни или продукция, че да се налага епизоотичен контрол. Нарушение по чл. 25, т.2 от ЗВД.
Не е предложена никаква профилактична програма в този доклад.Нарушението е по чл.30, ал. 1 от ЗВД. Изобщо целият доклад се явава един нищожен акт за установено нарушение по смисъла на ЗВД- чл. 1. И откъде накъде да приемам тяхно предложение- техен приятел да ми монтира система за самоконтрол.? Имало било заповед за него специално издадена, за да вземе някой друг лев....
Какво искам?
Да се прогласи нищожността на доклада по тук наведените основания, нищожността на разпореждане №10 и неправилността на заповед №9/04 г. Да се отмени изцяло с респективна ЗАПОВЕД това разпореждане №10 като нищожно по безсрочност.
В доклада се споменават някакви ГРУПИ. Вероятно става дума за едно деление на производителите. Съвсем наскоро се прие, че малко предприятие е онова с оборот до 13 милиона лева, до 50 млн. лв са средните предприятия, а над 50 млн.-големите. В този ред на мисли, струва ми се, че комисията борави с щампите на синия уклон от времената на техния Правилник.Смея да предложа в една бъдеща Ваша Наредба или Инструкция по § 5 от ЗВД да предвидите това разделение по ГРУПИ.
Да се прекрати трудовия договор с цитираните служители едностранно на за нарушение на чл. 26, т.3 във връзка с чл. 23 от ЗВД и във връзка с § 7 и §8 / по кмисъла на Директивите на Европейския съюз/. Още и защото Наредба №7 от 2004 г. е подведомствена на ХЕИ, а не на НВСК. Извършили са провека в обект по смисал на Закон за Храните вместо в обект по смисъла на ЗВД. Колкото до другия участнник – госпожица ЦАНКОВА от Свищов, то тя не се вмества в синия декор, понеже се е скатала в ДВСК-Свищов още от онези времена преди 10.11.1989 г. При това надвишава вече с две години границата за пенсиониране. Редно е да си почива у дома. Нека се даде път на някой безработен млад специалист!
Забележка: И накрая, понеже казах симпатизанти, е редно да кажа, защо не ми харесват болярите от В.Търново. Само преди три дни празнувахме Деня на българската култура и славянската писменост. Тези “костовисти” от комисията изглежда не познават българския език. Вместо правилното “обектът не работи” казват “обекта не работи”; “да пристъпи към озаконяването на обекта” казват те, вместо правилното “узаконяването”; “Законови актове”, казват те, вместо “нормативни актове”. Казват още: ”.. и действуващите нормативни документи...”.“Контролът по изпълнението възлагам”,казва Спасов, вместо “контрола...възлагам”. Откъдето се разбира, че нищо не разбират. Без съмнение, поради подобни екземпляри с низка култура и огромно политическо самочувствие, сме останали 500 години под т.нар. османско иго.
Приложения: 1.- Удостоверение № 6454/19.05.2004 г. по Вх.№ 94-М-743/18.05.2004 г. за АКТ № 16.
Свищов, 26 май 2004 г. С почитания
Милко Митев
Забележка: При цитирането на законите и Наредбите е използвана съвсем новата безплатна услуга на Българския Правен Портал, както следва:
1.- http://www.lex.bg/lexus.php?doc=18493&seq=0 – Закон за Храните, както и за ЗКС, ЗАНН, ЗВАС, ЗАП, НПК и ГПК;
2.- http://www.mh.government.bg/norm_acts.php - Нормативна Уредба на Министерството на Здравеопозването-за Наредба №7 на ХЕИ.
3.-Нормативни Актове, раздел II, том 10 “Селско Стопанство”, индекс 500 и 501.

Второкурсник!
Как разбчираш тези два члена от ЗАНН!.Чл. 84 и чл. 63, ал.1. И по двата текста става дума за касационно обжалване пред Окръжен съд. Аз считам, че обжалването пред ОК на едно решение по ЗАНН, става по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 12 от ЗВАС. А чл.84 касае само завеждането на делата пред Администратииивното отделение на Окръжния съд като НАХД, а не като АХД.защото този чл. 84 касае само реда на завеждането на жалбите пред Окръжен съд и нищо повече. Тоест, жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗВАС. Ето как е озаглавен Раздел вотри от ЗАВС
Производство по дела за обжалване на административни актове. В случая, с наказателното постановление за наказания е въведено задължението да заплати на републиканкския бюджет сума от 1000 лв и в този смисъл се явява админастритевн акт, а не правораздавателен акт. Никакво право не се раздава никому с този акт, а само правото на държавата да си прибери неоснователно 1000 лв.