forum.lex.bg

Здравйте!
Във фирма е въведен график за работа и е със сумирано изчисляване на работното време със срок от един месец. Графикът за работа е следния: Работна смяна за деня от 7.00ч до 15.00ч. - 8 ч. и с продължителност на работната седмица с тези часове от понеделник до неделя включително. В седмицата следваща работната, от понеделник до неделя включително се почива. Общо работните часове за седмицата са 56. Междудневната почивка е 16ч.
Може ли да бъде съставен график за работа по този начин?

Изглежда че може. Според чл. 142, ал. 6 КТ продължителността на работната седмица при сумирано работно време не може да е по-дълга от 56 часа, при Вас е максимумът. Въпросът е, щом се отчита помесечно, да не се надвишава месечната норма. По трудов договор каква е нормалната продължителност на работното Ви време? Предполагам 8 часа.
Настоящият месец април има 22 работни дни, т.е. Вашата норма от часове за месеца при сумирано работно време е 176 часа. Какъвто и график да определи работодателят, отработените от Вас часове не следва да надвишават тези за месеца, в противен случай се дължи възнаграждение за извънреден труд за надработените часове. Интересно ми е, щом 1 седмица се работи и 1 седмица се почива, това на практика трудно доближава нормата от 176 часа за месеца, 56х2 дава 112 часа.

И аз мисля, че може. Въпреки че е интересно как спазват чл.153, ал. 2 /КТ. Но да кажем, че това са подробности.

berto написа:И аз мисля, че може. Въпреки че е интересно как спазват чл.153, ал. 2 /КТ. Но да кажем, че това са подробности.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ много се интересува от точно такива подробности!

Този график ... едва ли е съгласуван с тях.

berto написа:И аз мисля, че може. Въпреки че е интересно как спазват чл.153, ал. 2 /КТ. Но да кажем, че това са подробности.

"При сумираното изчисляване установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на Върховен касационен съд"

Решения на ВКС, които НЕ СА тълкувателни, са ирелевантни. Те не са задължителна съдебна практика.

Това от чисто формалистична гледна точка може и да е вярно. Реално погледнато според мен не е. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касация са съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Щом съдът трябва да съобразява решенията си с "практиката" на ВКС, под което най-вероятно текстът визира казуалната, "незадължителната", а не тълкувателната, реално същата се явява задължителна за него, тъй като отклонението му от нея е основание за допускане до касация. Така че текстът на чл. 290, ал. 3 ГПК, появил се на бял свят за първи път през 2017 г. - 10 г. след обнародването на този ГПК, реално е едно правно нищо. В т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче не са включени обикновените решения на Върховния съд, те може и да не представляват задължителна практика, макар че следва да се държи сметка за това какви процесуални и съдоустройствени закони са действали към момента на тяхното постановяване, макар и същите едва ли да биха могли да повляят върху сега действащото законодателство, засягащо актовете на касационната инстанция.

Ако е в противоречие с практиката на ВКС, то тогава ние ставаме автоматично прецедентна правна система, а ние не сме такава.

Чл. 290, ал. 3 /ГПК е меродавното. Чл. 280, ал. 1, предложение не знам си кое си от ГПК е грешното.

Така се тълкува. Това е всеобщото разбиране в теорията И практиката.

Когато допреди 7 години имаше задължителна практика по чл. 290 /ГПК, тогава настана смут в практиката, защото имаше решения по дела със сходна фактическа обстановка, които се решаваха по противоположен начин. Това доведе до приемането на ал. 3 на чл. 290 /ГПК. Нека спазваме общоустановеното тълкуване и не измисляме нови начини за четене на закона, въпреки че понякога е доста съблазнително да го правим.