forum.lex.bg

Уважаеми колеги и студенти, появата на "Облигационно право" на Ангел Калайджиев според мен е хубаво събитие. Авторът заслужава уважение и благодарност за това. Имайте предвид обаче една грешка в учебника, а именно на стр. 431, предпоследен абзац, се твърди, че липсва форма за действителност на цесията. Това обаче не е така след изменението, обнародвано в брой 34 от 2000 г. на ДВ, съгласно който "прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър." Така че за прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите.

адвокат X,много приятно съм изненадан:))))))

От какво - от появата на учебника ли?

В учебник по облигационно право една грешка - че това си е направо без грешка. Я отвори учебника на Кожухаров. Човекът писал, ама доста неща неверни. ТОва на Калайджиев е може би най-сериозния учебник по ОП, който е издаван.

Кожухаров... вярно че много неверни неща има ама е писано преди доста време има няма 30 години, ако не и повече. А и тогава не са били неверни...абе Кожухаров си е класика... Само прочитането на учебниците му възпитава и юридическо мислене и юридически език. На мен лично ми е писнало от "гениално-теоретични" разработки на съвременни доценти и професори които се чудят каква простотия да напишат в учебника си та да разпознаят по него ли е учил студенталлл С ЕДНО ГОЛЯМО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ - НЕ СЪМ ЧЕЛ УЧЕБНИКА НА КАЛАЙДЖИЕВ И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТВЪРДЯ ЧЕ Е ОТ СПОМЕНАТАТА КАТЕГОРИЯ

Колеги, всяка една книга е ценна, да не говорим за такова изследване. И целта ми не е само да се покаже грешка в учебник, което не е изключение, а да се укаже на тези, които го четат, така че да не я правят. А колко е добър или не учебникът не бих се наел да преценя. За мен е от голяма полза.

не от появата на учебника,а от това,че сте открили грешката:))Учудващо е,че в толкова голям учебник сте я забелязали:)))

:) Това съвсем не значи, че съм го чел целия. Така се случи, че работех по една цесия и тогава си купих този учебник.

Колега,това, на което сте обърнали внимание, не е грешка в учебника. Предвидената в чл. 171 ЗЗД форма не е за действителност на самата цесия или съответно другите изброени договори, а за да се запази действието на ипотеката като обезпечение на вземането. Този въпрос е коментиран на стр.618-619 от учебника, където е посочено, че промените в обезпеченото с ипотека вземане - прехвърлянето, залагането му, запорирането му и т.н. се вписват в имотния регистър. Към молбата за вписване се прилага документът за промяната относно вземането. Когато промяната относно вземането е действие на сделка, тя трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Тази форма и вписването на промяната в регистъра са предвидени, за да може ипотеката да запази действието си и по отношение на приобретателя на вземането, а не като форма за действителност на цесията. По подобен начин са уредени нещата и при договора за наем. Той е неформален договор. Няма предвидена форма за действителност на договора. Ако искате обаче да го противопоставите на приобретателя на имота за целия срок на действието му, трябва да го впишете в имотния регистър, а за вписването искат договорът да е с достоверна дата, т.е. трябва да има нотариална заверка. Ако договорът има само достоверна дата, предхождаща прехвърлянето на имота, но не е вписан, ще е задължителен за приобретателя на имота за предвидения в него срок, но не по-дълъг от 1 година от прехвърлянето. Така че предвидената форма на договора не е форма за действителност, а с оглед противопоставимостта му на новия собственик на имота.

Колега, съгласен съм, че така би следвало да се урежда този въпрос. Така беше преди изменението. Това би отговаряло на възприетата в България система на вписванията. Според мен нормата е сбъркана, като е установено, че "...за да имат действие (изобщо а не по отношение на ипотека, бел. моя) трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър." Мисля, че така формулирана, разпоредбата установява форма за действителност "писмена форма с нотариална заверка на подписите", и не само това, ами обвързва пораждането на действие на посочените договори (че и на запори!) и с тази форма, и с вписването в имотния регистър. Разпоредбата според мен е неправилно формулирана, но това не означава, че не е действаща. Затова си позволих да твърдя, че коментарът в учебника е сгрешен в тази му част.

Колеги обсъждате формата само на един от многото видове прехвърляне на вземане, която в случая е в зависимост от формата на обезпечението му. По отношение на тезата на Калайджиев, при уговорката, че не съм чел труда му, вероятно става въпрос за това, че наяма установена единна писмена форма на цесията, но да се говори, че изобщо няма установена форма е най-малкото неточно.

Е каква е тази форма според Вас, колега?

Формата на цесията (на прехвърляне на вземане) се определя от формата на самото вземане. Помислете малко и ще видите, че съм прав. Както вече посочих няма установена единна писмена форма на цесията.В правната теория могат да се открият позиции защитаващи и едната и другата теза, но ако разглеждаме формата като елемент от фактическият състав на сделката тогава трябва да се има предвид разпоредбите на чл.99 от ЗЗД, където в ал.3 има установено задължение на цедента да потвърди писмено станалото прехвърляне. Дали това писмено потвърждение ще представлява отделен договор или едностранно волеизявление това е друг въпрос. Като специфична форма за прехвърляне на вземане може да се посочи например и джирото.

абсолютно се съгласявам с вас, колега. в тази връзка ви препоръчвам да видите въведението на Кристиян Таков към изданието на ЗЗД (на Издателство Сиби) - там с типичния си стил той коментира това изменение като "пред олтара на стилистиката и принесена в жертва акцесорността на ипотеката" а и смятам, че Облигационното право на Калайджиев е най-значителният труд в областта на гражданскоправната теория в последните 10 - 15 години - съвсем искрено съветвам всеки, който се интересува от тази материя да потърси книгата, за да й хвърли един поглед - заслужава си