Печатно издание на "Закон за радиото и телевизията"

[vlad_co]

Здравейте,
Нужно ми е печатно издание на "Закон за радиото и телевизията". Търсих го в юридическата книжарница на Софийския Университет, в "Нова звезда" на Орлов мост, на книжния пазар на площад Славейков, но безрезултатно. Ако някой може да ми даде информация от къде мога да закупя печатно издание на този закон, би ми помогнал много. Благодаря предварително.

[karanedeff]

Чичко Гугъл препоръчва това:
Право на радио- и телевизионните организации в България

Автор: Радомир Чолаков
Обем: 206 стр.
Формат в мм.: 170х230
Издател: ИК "Сиела"
Твърда подвързия
Дата на включване: 2000-12-22

ПРЕДГОВОР НА АВТОРА
През последните десет години изработването на нормативната уредба на дейността на радиото и телевизията бе една от най-парливите теми в България. На моменти разгорещените дискусии, както и развитието на законодателството в тази област, напомняха политико-правен трилър. В България проблематиката на медийното и радиотелевизионното право се възприемаше като политически въпрос от първостепенно значение, поради което обсъждането й създаваше напрежение в политическите и в правните среди, и предизвикваше остри сблъсъци на противоречиви мнения в обществото.
На вербално равнище законите, които трябваше да регламентират правното положение на радио- и телевизионните оператори в общата медийна среда, бяха обсъждани в контекста на стремежа към цялостно либерализиране и демократизиране на обществото. От разгорялата се дискусия по въпроса за медийния закон в България пролича пределно ясно, че хората са убедени в неотложната необходимост от промени, които в силното си желание за демокрация отъждествяват (почти до степен на фетишизиране) с такива понятия като „автономност на медиите", „европейски норми", „независимост от държавната власт" и „либерализиране". Но при по-внимателно анализиране на конкретни текстове на закони се забелязват значителни отклонения от тези принципи. Те проличават особено отчетливо там, където държавата, посредством различни механизми за контрол и надзор, си запазва възможността да оказва силно влияние, и по този начин всъщност да управлява не само отделните радио- и телевизионни оператори, но и медийната система като цяло.
Понастоящем дейността на радио- и телевизионните оператори в България се регламентира от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 година. Той има дълга предистория, чието разясняване би позволило да се разбере действителното смислово съдържание, заложено в неговите норми. На читателите на този труд вероятно ще направи впечатление, че значителна част от него е посветена именно на тази предистория. Въпреки че това до известна степен излиза извън рамките на конкретната му цел - да представи действащото медийно законодателство, съм се ръководил от намерението да посоча онези културно-политически и правно-политически основи на Закона за радиото и телевизията в България, които оказват пряко влияние и имат особено значение за отделни негови норми, а оттам и за дейността на радио- и телевизионните оператори като цяло.
В този смисъл, основната ми цел бе да разгледам какво е принципното отношение на българския политически елит към медиите, защото именно то - независимо от конкретните исторически периоди и политически условия - предопределя залегналите в Закона за радиото и телевизията правни решения. В резултат на дългогодишните ми теоретични проучвания и практически опит, мога да потвърдя, че действително съществува специфичен „български модел" - както в организирането на медийното пространство, така и в медийното законодателство. В този труд се прави опит да бъде дефинирано това изначално отношение на политическия елит към медиите, а също и да бъде проследено неговото развитие до наши дни. Тъй като българският Закон за радиото и телевизията се намира в динамично състояние, смятам, че е важно и необходимо не толкова да се анализират конкретните му текстове, колкото да се привлече вниманието към задкулисието, в което се решават проблемите, към това какви са логиката и начинът на мислене на българския законодател по отношение на радиото и телевизията, така че да бъдат обхванати характеристиките и динамиката на системата като цяло. Надявам се по този начин да допринеса за изясняването на актуалните правни решения и за по-доброто разбиране на бъдещето развитие на медийното законодателство в България.