Порочна практика на съдиите при присъждане на хоно

[rmartinova]

Съществува порочна практика на съдиите при определяне на адвокатските възнаграждения. Когато адвокатът и клиентът са уговорили разсрочено плащане на възнаграждението и срокът за последното плащане изтича след постановяване на решението, съдиите присъждат само тази сума, която е реално платена. Не се отчита факта, че клиентът е поел едно парично задължение, което се включва в пасива на неговото имущество и представлява вреда, която осъдена страна не възстановява след приключване на делото, тъй като липсва осъдителен диспозитив в решението. Това е в противоречие с общия принцип изведен от чл. 45 от ЗЗД, че всеки дължи да възстанови вредите, които виновно е причинил. Разноските, направени по едно дело са също вреда, причинена загубилата страна, тъй като тя с поведените си е предизвикала намесата на държавен орган за разрешаването на правен спор. В много случаи реално платеното възнаграждение е под определения минимум в Наредбата на ВАС, като по този начин се създава двоинствена практика в едни случаи съдът да прилага тази наредба, а в други случаи да твърди, че тя не е задължителна за съда при присъждане на възнаграждението. Тази практика принуждава адвокатите да пишат в договорите за правна помощ, че са получили изцяло уговореното възнаграждение, въпреки че дори в самата бланка е предвидена възможност за разсрочена плащане. Това води до невъзможнодст на адвоката да се ползва от процедурата, предвидена в Закона за адвокатурата за издаване на изпълнителен лист въз основа на договора за правна помощ, така и до това, че върху несъбрани суми се дължат данаци. Мисля, че това е сериозен проблем, който трябва да бъде решен не само чрез противоречиво тълкуване на закона, но със създаването на уредба на договорите за правна помощ и свързаните с изпълнението им проблеми.

[адвокат]

Пишете анекс към договора, с който определяйте каква част от възнаграждението кога се дължи, а в бланката да е цялата сума.