1.Поведението на Драгоева се състои от деяния,които са несъставомерни. Тя извършва действия като мамене(лъгане) и непрестъпно унищожаване на чужда вещ,които са укорими, обществноопасни - засягат лични и имуществени интереси,извършени са виновно,но те не осъществяват състав на престъпление и затова са непрестъпни.
Поведението на Драгоева съдържа характеристики на кражба по чл.194 ал.1 НК, извършена при посредствено извършителство - изпълнителното деяние се върши от лице, наказателнонеотговорно поради липса на умисъл- единствената форма на вина за съответното престъпление.Но съставът на кражбата не е изпълнен поради липса на субективната цел, част от субективната страна на престъплението.Целта трябва да е само субективно набелязана, но не не е необходимо и да е обективно осъществена, за да имаме налице кражба.За намерението на дееца, което е факт от психологическия му свят съдим от външно обективираното.Поведението на Драгоева показва дезинтересираност от павилиона,от което съдим,че у нея няма намерение да върши нито фактическа, нито правна присвоителна дейност.
Действията на Драгоева, с които въвежда в заблуждение Шаламанов,относно правната ситуация, показват сходство с измамата по чл.209НК. В случая неъставомерността на деянието се оправдава с липсата на субективна цел - "да набави за себе си или за другиго имотна облага".Такава цел не е поставена.
Действието, с което Драгоева нарушава целостта на катинара и го прави непригоден за ползване по досегашното му предназначение, формално съдържа признаци на престъплението унищожаване на чужда движима вещ по чл.216 НК, но по аргумент на чл.9 ал.2НК това деяние е малозначимо с оглед незначителните общественоопасни последици.Може да бъде ангажирана единствената гражданската й отговорност по чл.45 ЗЗД.
2.Шаламанов върши кражба по чл.195 ал.1 т.4 предложение първо НК.Деянието му представлява отнемане на владението на павилиона - предмет на престъплението - чрез промяна на местонахождението му с моторно превозно средство - това е обективната страна на престъплението, а субективната е изпълнена в един по-следващ момент - чрез предаването на павилиона за метален отпадък срещу сума пари.Последното е разпоредително действие, което е индикатор за присвоителното намерение на дееца.
3.Разпоредбата на чл.53 НК в случая е неприложима.Тя визира отнемане в полза на държавата(конфисация) само на вещи,които са собственост на дееца.В случая павилионът -предмет на кражбата - не принадлежи на виновното лице.Конфискацията е вид углавно наказание и като такава тя представлява негативно последствие върху патримониума на дееца.Единствено деецът може да търпи негативите на престъпното си поведение,защото наказателната отговорност е лична,тя няма репаративен характер,както гражданскоправната санкция и затова трябва да се насочи само срещу извършителя на престъплението - срещу неговата личност или срещу неговия патримониум. Това изискване за конфискуване може да се преодолее само ако притежаването на предмета или средството на престъплението е забранено, което не е налице в случая.
4.Досъдебното прозиводство в случая се образува от разследващ полицай - полицейския служител от Първо РПУ(чл.194 ал.2 НПК), защото процесният случай не спада към престъпленията,чието досъдебно производство се образува от следовател.Досъдебното производство се образува по общия ред - няма законови основания за прилагане на особен ред за досъдено производство - бързо или незабавно производство.Досъдебното производство се образува от разследващия полицай със съставяне на пртокола за първо следствено действие - изземване на павилиона, защото това единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата по случая - чл.212 ал.2 НПК.
5.Павилионът не е приобщен законосъобразно като веществено доказателство.Не е спазено процесуланото правило на чл.162ал.1НПК - изземването да се извърши в присъствието на две поемни лица.Поемните лица са субекти на процеса, но не са страни в процеса.Характереистика на тази процесулна фигура е незаитересоваността - те не могат да бъдат заитересувани от изхода на делото.Тяхната функия е да бъдат гарант за достоверността на следствените действия, отразени в протокола.Те са потенциални свидетели, които могат да бъдат обект на разпит в случай, че се оборва формалната доказателствена сила на протокола.От по-горе изоложето следва,че Станоева,която е пряко заитересована от процесния случай не може да излълнява ролята на поемно лице.
За да има валидност извършентото процесулно дейтвие - изземване- то протоколът в неотложни случаи трябва да бъде прествавено от наблюдаващия прокурор за одобрение от съда- чл.161ал.2 НПК.Липсата на такова одобрение представлява съществено процесуално нарушение при изземването на павилиона.То прави невъзможно приобщаването на това веществено доказателство към доказателствения материал, защото не отговаря на изискавнето за допустимост.Това доказателстено средство е недопустимо,защото не е приобщено по предвидения в закона ред и следва да бъде елиминирането от доказателствената съвкупност, върху която съдът формира своето вътрешно убеждение и решава делото по същество- чл.105 ал.2 НПК.Това нарушение може да бъде отстранено в съдебното заседание чрез последващо одобрение от съда.(измислям си,разбира се , въобще не знам дали е така
)
6. По това дело могат да се конституират граждански ищец и частен обвинител. Пострадалият е фактическа фигура - лице,което е претърпяло някаква вреда от престъплението и тази вреда е материалноправно основание за конституиране на граждански ищец, но пострадалият не е процесулана фигура.Като граждански ищец може да се конституира ЕООД"Люси", а като частен обвинител - Станоева.
